Историята, която свързва Деница с корица №133 на EVA всъщност започна преди цели пет години. Разглеждахме в редакцията албум за стила на Одри Хепбърн и решихме да направим мода в чест на тази велика актриса и невероятна модна икона. Обиколихме модните агенции в търсене на момиче, което може да „изиграе“ Одри.

Излишно е да казвам, че имаше много красиви момичета, чийто поглед обаче някак си ни навеждаше на мисълта за лоботомия. И тогава някой откри Деница - едно от момичетата, които показваха модата и стила в телевизионното предаване „Огледала“. Тя никога не се беше снимала в модна сесия. Дойде в редакцията плаха и свита, но възторжена от възможността да играе ясна роля пред фотообектива на списанието. Признавам, че бях готова почти да се обзаложа, че няма да се получи, но Деница ме опроверга. Справи се отлично. Сега вече знам защо - защото няма как да пресъздадеш един образ, ако нямаш свой собствен образ. Защото е различна - ето това е думата, която може би най-добре я описва. Човек може да я открие в тълпата от хиляди красиви момичета не заради късата й руса коса и страхотната й фигура, която пък напомня за емблематичната манекенка Туиги (жена в тяло на дете, крехка и почти прозрачна. Невинно прелъстителна, беззащитно непроницаема), а заради онова, което излъчва и което французите наричат allure - вътрешния парфюм на една жена.

След това – след тази забележителна фотосесия - Дени с обезоръжаващата си усмивка и слънчево настроение стана част от предаването на Марта Вачкова „Защо не“, а година по-късно и лице на собствено предаване „Цветно“. А след това изчезна от екрана. И от светския живот в София.

Ето какво се случи. Тя се влюби, роди дете на мъж, който далеч не изглежда толкова беззащитен, напротив, един от силните мъже на деня, мъж с опит, с власт, със смело сърце и със свобода, каквато всички тези неща дават, особено в комбинация със завидно състояние.

Тази любов предизвика доста злостни коментари, доста завист, доста безсилие да бъде проумяна и обяснена. Но като човек, минал по същия този път на забранената любов, знам, че само онзи, който не е изпитвал подобна дълбока, истинска, непреодолима любов, може да си позволи пръв да хвърли камък. Сещам се и друго - както казват мъдрите хора, животът без любов една лула тютюн не струва. За Деница тази любов е карма, в която тя твърдо вярва.

Ситара
Тогава, когато има една огромна любов, децата се раждат щастливи. Нищо друго няма значение“, казва Деница. Показва ми снимка на дисплея на телефона си. Мъниче със сладка муцунка, в бяло облаче от завивки. “Имах прекрасна бременност, станах още по-красива и всички го забелязваха. Позаоблих се леко, макар че качих само 7-8 кг, без да пазя диети. Не спортувах, нито съм спортувала някога. Само йога.”
Ситара е на година, преди седмици е получила Свето кръщение в Йордания, на брега на река Йордан, където Христос е бил кръстен. Деница иска всичко, свързано с дъщеря й, да е специално. Името са избрали двамата, но предложението е нейно. “Това име носи послание - то е комбинация от имената на две богини – Сита, върховната богиня в хиндуиската религия, и Тара, богинята на милосърдието. На хинди Ситара значи звезда. По-късно разбрах, че моето име също значи звезда - Зорницата е наричана Деница.”
Ситара е родена парижанка. Деница разказва, че където и да пътуват по света двамата, детето е с тях. Била е месец и половина в Ню Йорк, за това ще стане дума по-нататък, и Ситара е била с тях.
“Толкова е кротка, такова щастливо бебе.” Вероятно защото самата Деница е много спокойна и релаксирана, а може би защото я храни като истинска вегетарианка - без месо. Разбира се, консултирала се е с двама добри специалисти във Франция. “Ситара отказва месо дори когато се опитвам да й давам.”

Живот, чист от отрови
Не само в преносния смисъл Деница се опитва да пази живота си чист, като не обръща внимание на приказките по неин адрес, а дарява вниманието си за хората, които обича. Макар и на 23 години, тя има ясна представа за това как иска да живее. “Някой ден ще си направим ферма в България, в която ще има само чиста храна, чист въздух, всичко ще е органично. Това ме вълнува много. Изобщо не смятам, че хората, които се стремят да направят живота си по-близък до природата, органичен и чист, са ексцентрични или егоисти. Те просто мислят за бъдещето и ценят даровете на природата.” Признава, че не гледа телевизия, рядко влиза в интернет, и то само за да потърси информация по темите, които я вълнуват.
В тази житейска философия всекидневната йога е просто част от програмата й. “Преди години моята майка се запали по йогата от една статия за Ани Павлова в EVA. И двете сега сме ученички на Ани. Тя е просто велика жена.” Деница е вегетарианка, която не яде дори риба. “Само скариди, обожавам ги.” Не пие, не пуши, отпива от чая си като птиче. Не крие пристрастието си към източната философия. “Намирам много отговори за себе си и си обяснявам много неща. Чувствам я близка тази философия. Една част от живота ми, която е само за мен и си я държа за себе си.”
Представата й за щастие? Да отвори завесите на дома си и да види морето през прозореца, докато любимите й хора са край нея. “За първи път имам свое семейство. Искам да мога да го запазя от всичко лошо, искам да мога изцяло да му се отдам. Сигурно звучи егоистично?”

Телевизията
“Телевизията беше просто желание да си намеря мястото, да търся себе си в нещо, което умея да правя добре. Напуснах я без съжаление. Причината беше, че забременях. Но доста преди това да се случи, аз усещах, че имам нужда от промяна. Исках да направя нещо по-стойностно, красиво и значимо. Тогава получих предложения за две нови предавания, и то доста по-големи формати. Бях въодушевена, че нещо ново ми предстои. И тогава ми се случи нещо много красиво – разбрах, че съм бременна.“ На 22 години едно момиче, което има предложение за собствено предаване, може да направи и друг избор. Но не и Деница. Както казах, тя е различна. “Изобщо не се колебах кое е по-важно. Макар че съвсем осъзнато вече исках да имам дете, тогава не очаквах, че точно в този момент ще стана майка. Даже имахме много смешна уговорка с три приятелки - Хайде, тази година ще забременяваме“, макар че пред никоя не стоеше такава перспектива. И изведнъж и трите забременяхме и си казахме: О, боже! Защо точно сега?”
И заключава с широка усмивка: “Благодарна съм, че това ми се случи. За година животът ми се промени изцяло. Все едно съм живяла 20 живота.”

Закуска в Тифани
“Да бъда пред камера беше мечта на живота ми. Мечтаех по-скоро да съм фотомодел, а не модел, който представя дрехи. В интерес на истината модата винаги ми е доставяла по-голямо удоволствие. Телевизията беше по-скоро работа, отколкото страст.”
Сега Деница не е много по-различна от това плахо момиче, което дойде преди пет години в редакцията. Въпреки че има хиляди километри пропътувани зад гърба си, вечери в изискани ресторанти, срещи с хора, които се наричат каймака на обществото, възможността да си купува дрехите, които винаги е харесвала. Влюбена е в Ню Йорк, в енергията му, в начина, по който американците са едновременно и суетни, и семпли. Самата Деница като че ли съчетава тези две несъчетаеми качества. Във фотосесията в този брой тя е с рокли, отразяващи нейния собствен стил - изчистени, елегантни, по-скоро дискретно шик, но не и крещящо показни. Бижута? “Нямам, никога не съм носила, не ми харесва.”

В какво се превръщат мечтите
Деница подготвя един доста амбициозен проект - откриване на голяма галерия за модерно изкуство. “Ще излагаме оригинални графични работи на най-известните художници на XX и XXI век – Матис, Уорхол, Шагал, Пикасо, Брак... Всички те са музейни работи, номерирани и сертифицирани, които българският ценител може да си позволи да притежава. От Виена на изток няма галерия за модерно изкуство с толкова богата колекция. Специално за откриването в България ще бъде Диана Пикасо, известна дама в Париж и внучка на гениалния художник. Тя ще представи лично книгата с еротичните работи на Пикасо.“ Деница ще е артистичен директор на галерията и ще се занимава с всичко – от подбора на инсталациите и проектите до застраховките на картините. За да може да управлява галерия, тя е специализирала в Sotheby’s Institute of Art и Christie’s Education в Ню Йорк.

“Там бях общо три месеца и половина, заедно със семейството ми. Там специализирах пазар и колекциониране на изящно и приложно изкуство - как се колекционира, какви хора го правят, какъв е пазарът в момента, защо една работа е по-качествена от друга и как точно да я продадеш. Учих и за техниките, с които се работи, как се представя една творба. Този начин на обучение е толкова практичен, че след като го усвоиш, можеш да започнеш директно да управляваш галерия и да знаеш какви специалисти да подбереш. Сега планирам курс в “Кристис” за кураторство, който е следващото стъпало – ще ми даде познания как да оценявам изкуството на база неговата историческа, художествена и пазарна стойност.”

Деница се справя с лекота с обучението. Говори свободно три езика - френски, английски и испански. Пропуснах ли да кажа, че в гимназията е завършвала всяка година с шестици? Защо обаче изведнъж тази страст към изкуството? Тук Дени ме изненадва: “Всичко, което правиш в детството си, е толкова важно. До 7-и  клас съм учила в училище за изобразително и приложно изкуство, печелила съм награди за млад талант. Въпреки че това беше толкова отдавна, аз не съм го забравила. Просто поех в друга посока – телевизия, мода... Но рано или късно това, което си усвоил в детството си, се завръща. Сега страстта ми към изкуството е нещо  сериозно, нещо, с което искам да се занимавам, да уча и да развивам.”

Изключвам диктофона и още дълго си говорим, въпреки разликата в годините, имаме съкровени женски теми. Любовта, приятелството, пътуването, първото зъбче на детето ти, билки за колики, усещането, че животът е една свежа утрин, която ти се усмихва, и всичко е пред теб. Деница ми връща за секунда това усещане. После си тръгва - свежа като майска утрин и грациозна като елф.