Черната й коса е прибрана на опашка. Няма капка грим, изглежда много отслабнала. По-скоро измъчена. На ръката си носи семпъл и делови часовник Франк Мюлер, който ми напомня за слабостта й към красиви и скъпи бижута и часовници.
Цеци е първата българска манекенка, която се появи в новините на CNN, за съжаление във връзка с трагични за нея събития - на 8 декември миналата година в Амстердам застреляха приятеля й Косьо Самоковеца, а куршум, минал през него, я прониза в главата. Точно до дясната й вежда се вижда белег и подутина. Оттам е влезнал куршумът. Предстоят й още две операции.
Моли ни да направим снимките рано, защото следобед вече не се чувства толкова добре. Съгласи се да отговори на въпросите на ЕVA, защото успяхме да я убедим, че е хубаво да каже нещата от първо лице и да се покаже такава, каквато е – без хората да я припознават от жълтите вестници.
Изглежда привидно нахакана, но е притеснена.
Ръцете й си играят с кичури коса, със запалката, опитва се да се усмихне и да разведри разговора, но й е много трудно. Красива е, очите й са направо магнетични. А красивите жени обществото ги съди по бързата процедура. Странно е, че същото това общество пролива сълзи заедно с някоя красива героиня от латиносериал, любовница на женен мъж, а към нея няма милост.
24-годишната Цеци Красимирова пред EVA без да се страхува, че ще бъде осъдена, и без желание да бъде разбрана.
Това е първото й интервю, след като излезе от болницата (кратко интервю от болницата успя да вземе само Анна Заркова, която е приятелка с Цеци).
Защо не даваш интервюта?
Защото всичко се изопачава и се търси евтината сензация. Има някои издания, които се настървяват толкова повече, колкото по-уязвим си. Когато след операцията се върнах в България, на летището ме чакаше тълпа журналисти. Аз бях с тъмни очила и превръзка на лицето и тичах до паркинга, а те тичаха след мен. И снимаха. Въпреки че направих всичко възможно никой да не разбере кога се прибирам и с какъв полет.
Как минава един твой ден, Цеци?
В момента ремонтирам и обзавеждам апартамента си. Сутрин събуждам дъщеря си, закусваме и я водя в детската градина. Джудит е почти на шест. След това се занимавам с майстори и архитекти. Към четири и половина я вземам и се разхождаме. Но най-вече си стоим вкъщи. Заради... Заради хората.
Понякога, докато е на градина, се виждам с близките си. По принцип избягвам да излизам и предпочитам да си стоя вкъщи, защото здравословното ми състояние не е стабилно. Старая се денят ми да е спокоен – това е най-важното.
Среща ли се с психолог след драматичните събития за теб в Амстердам? Как се справи с шока?
Не, сама се справих. Отдавам цялото си свободно време на дъщеря си. Тя ме зарежда, тя е моята терапия.
Спазваш ли диета, пушиш ли?
След операцията спрях цигарите – изпитвах отвращение. Но ето че пак ги пропуших. Дават ми някакво спокойствие. Спазвах диета, но сега вече не.
В болницата беше много страшно. Самата случка ми се губи – губят ми се и първите две седмици. Първите две седмици бях на системи. Изобщо не помня кога е дошла сестра ми, как сме се прибрали. Много неща ми се губят – явно е от шока.
Но не са засегнати нерви, нямаш амнезия?
Не, не. Куршумът е заседнал на три милиметра от сънната артерия, после в Германия се оказа на един милиметър. Много ме болеше главата. След отстраняването на куршума пак ме боля дълго време, но сега съм добре.
Колко време прекара в болница?
Три седмици в болница в Холандия, след това се върнах в България, бях във Военна болница, минах през всички изследвания, за да се разбере какво да се прави, след това през февруари отдих за три седмици в Германия – толкова беше операцията ми с престоя там. Абсолютно всичко организирах сама, сама взех решението, сама си платих операцията. Въпреки че лекарите тук ми казаха, че е по-добре да не се вади куршумът.
Какви лекарства вземаш?
Антибиотици. Вече шест месеца. Лекарства, укрепващи имунната система. Лекарства, които помагат да се изгради тъканта и да се възстановят нервите.
Сънуваш ли кошмари?
Нищо не сънувам. Нищичко. Сигурно е реакция на стреса, от шока.
С приспивателни ли заспиваш?
Не. Достатъчно приспивателни ми даваха в болницата. Сигурно и леки опиати, заради болката.
Ако можеш да се върнеш назад, какво би променила?
Нищо. Всичко, което ми се е случило, е трябвало да се случи. Ако имаш предвид връзката ми с Косьо, веднага ти казвам: имах връзка с един невероятен човек , от когото научих много. И тежките моменти в моя живот, които никак не са малко, са ме направили това, което съм в момента – просто по-силна. Знаеш, това, което не ни убива, ни прави по-силни.
А как се справяш с кошмарните спомени?
Има неща, към които не искам да се връщам, но няма как да ги залича завинаги.
Единствено успявам да залича от съзнанието си хората, които са ме предавали. И аз до такава степен ги заличавам , че те просто изчезват от спомените ми.
Предавали ли са те близки хора?
Да. Тогава много боли.
Защо са те предавали? От завист?
От лекомислие. Човек много трябва да мисли какво да каже и какво да направи. Много харесвам поговорката “три пъти мери, един път режи”.
Това означава ли, че си позитивен човек?
Да. Опитвам се да гледам напред. Мисля само в сегашно и бъдеще време. Не се връщам назад. Нищо не мога да променя, нали?
Имаш ли в момента ангажименти като модел?
Имам предложения за реклами и за клипове. От Барселона, Милано и Мюнхен. Но все още изчаквам, за да се възстановя напълно. И за да усетя момента – кога трябва да започна да работя.
В момента нямам желание да работя.
Правиш ли планове за бъдещето си?
В момента уча право в Благоевградския университет. Ще го завърша и това засега са близките ми планове. Винаги ми е неприятно, когато пред името ми слагат “манекенката”. Може един ден да ми казват не манекенката, а адвокат Красимирова. Нищо друго не планирам.
Завършила съм хореографското училище и си мисля, че бих могла да се занимавам, ако реша, и с хореография – за тази професия годините нямат значение. Знае ли човек?
Какво се случи с брака ти?
Когато родих, нямах още 18 години. Всъщност никога не съм сключвала граждански брак. Бяхме заедно 4 години, но съвместният ни живот не потръгна.
Сега поддържаме приятелски отношения с бащата на детето ми. Аз не съм нито противник, нито привърженик на брака. Съгласна съм, че човек и добре да живее, се жени. Но като всяка жена си мисля, че ако срещна правилния човек, ако е дошъл моментът... Никак не ми се говори за семейство, не искам точно сега да анализирам грешките си.
Защо реши да родиш толкова млада? Тогава пред теб стоеше кариера – стана модел на Европа, можеха да те лансират в чужбина. Защо не реши нещата, както много други млади модели, с аборт?
Защото реших, че детето е по-важно от кариерата ми. И сега мисля така.
Спомням си, че след като се роди детенцето ти, беше много напълняла.Тогава видях как човек живее на вода, кафета и цигари, за да свали килограми. Сигурно имаш силна воля.
Бях няколко месеца на пълна диета. Преди да забременея бях 53, после станах 92. Трябваше да впрегна цялата си воля – много спорт и много глад.
В какво вярваш – в Бог или в сляпата съдба?
В Бог. На мен това ми е отредил – това се е случило.
Ходила ли си на врачка? Питам, защото познаваш Азис, а баба му е известна гадателка…
Не. Не вярвам в това и не прибягвам до услугите на врачки, макар че имам такива познати. Каквото Господ даде – това е. Никой друг няма право да се бърка в човешката съдба.
Мислиш ли, че светът на модата и кариерата си струват компромисите?
Не. И съм го доказала, раждайки детето си.
Дъщеричката ти разбира ли какво се е случило?
Не, пазя я настрана. Но рано или късно ще трябва да й обясня. Сама.
Кой е до теб сега и ти помага?
Майка ми, баща ми, сестра ми. Тя е по-голяма от мен и в момента чака бебе. Това са хората, на които мога да разчитам изцяло.
Какво носиш в чантата си?
(Веднага отваря чантата си). Парфюм «Ейнджъл инъсънт», цигари Давидофф, запалка, ключове за кола, два телефона, миниатюрна Библия, тефтер и химикалка, портфейл със снимки и лекарства.
Имаш ли приятелки сред моделите?
Да, Ивайла Бакалова, с която се виждам почти всеки ден. Мариан Кюрпанов, с когото сме много близки, макар че работим винаги на различни места. Поне два пъти в седмицата се чуваме с него и когато можем, се виждаме.
Имала ли си възможност да живееш в чужбина?
Да, много пъти. Но съм оставала в България. От време на време си мисля, че в чужбина ще се чувствам по-добре, иска ми се да се махна най-вече заради детето си. Но аз обичам страната си. Тук са приятелите ми, тук имам собствено жилище. Ако излезна навън, ще ми бъде много трудно.
Кога си била истински щастлива?
Сега. Сега, че съм жива и здрава и че мога да оценя живота. Че имам прекрасна дъщеря. Прекрасно семейство, което ме обича. И истинските ми приятели, които ме разбират.
Какво се промени във виждането ти за света след убийството в Амстердам?
Мисля си само едно: трябва да бъдем по-добри. Все по-добри. Сега ценя здравето повече от всичко. Другото е без значение.
Какво си мислиш, че те спаси тогава?
Единствено Божията милост. Вторият шанс ми бе даден в Германия. Оперираха ме най-добрите лицево-челюстни хирурзи.
Ти ли взе решение за операцията?
Да, аз. Знаех, че е много рискована. Но не можех да живея с куршум в главата. Имах страх от операцията, но още повече от куршума в главата ми.
Сега каква операция ти предстои?
Две операции: с първата ще имплантират костица във веждата, за да се спре хлътването. Втората е за премахване на белега.
Това, което си спечелила като модел, достатъчно ли е, за да живееш известно време, без да работиш?
По принцип моделите са слабо платени в България. Но аз не мога да се оплача – от клипове и реклами се печели добре. И аз се стремя това да работя. Парите, които съм спечелила, са главно от работата ми в чужбина: работила съм в Турция, Германия и Италия.
Какво четеш в момента?
Библията.
Друго?
Луиз Хей (авторка на книги по психология, например “Силата е в теб” – б.а), Ошо (индийски философ, мистик и религиозен водач – б.а.).
Ошо?! Древноизточна философия и мистика?!
Интересно ми е. Източната философия ми е интересна.
Каква музика слушаш?
Предпочитам всичко в стила Будабар.
Плачеш ли?
Рядко плача. А когато ми се е случвало, съм била сама. От една страна, е хубаво, от друга – лошо. Но на мен ми помага.
Пред кого изливаш чувствата си?
При цялата тая злоба не търся рамо, на което да плача. Пък и по принцип винаги съм била такава – ако имам мъка, се затварям в себе си. Не споделям с никого.
Какво научи от опита си с мъжете?
Мисля си, че се научих да се справям с всяка една ситуация. Аз имам близки приятели мъже, например Бойко Драганов, от когото винаги съм търсила съвет и който много ми е помагал, и смея да твърдя, че съм наясно с мъжката психика. Аз не съм мнителен човек. Но животът ме научи, че мнителността понякога не е излишна. Животът се върти около едно нещо за съжаление, но няма как.
Жълтата преса те свързва с Георги Иванов – Гонзо. Каква е истината?
Уважавам изключително много Георги, заклет фен съм на Левски. Но за разочарование на много хора и най-вече на жълтата преса до мен в този момент няма никой.
Какво си мисли, като гледа трагедията с децата в река Лим?
Разплаках се. Скрих се в банята, защото Джудит ме гледаше учудено. Тове е ужасна трагедия. Гледах и предаванията, в които избиваше злоба срещу този и онзи. Но това е безсмислено. Децата не могат да се върнат. Дано на никого да не се случва. Никога!
Какво стана с личния ти бизнес?
Имах фризьорски салон, но много пътувах, не съумявах да съчетая едното с другото. И продадох салона.
На коя личност се възхищаваш?
На лейди Даяна.
Как искаш да остарееш?
Нали знаеш, някои хора остаряват като катедрали, други като цървули, както пише Момо Капор. Надявам се аз да остарея като катедрала. Аз искам да остарея като катедрала. Да дам на децата си всичко онова, което им е необходимо, нямам предвид само материални неща.
Колко често си повтаряш “животът е пред мене”?
Това си го повтарях първите дни след ... след ужасния момент, в който загубих близък човек. В дните, когато се борех за живот.
Повтарях си: жива съм, животът е пред мен.
Не ме питай повече.
Болезнено е.
Много.
