Ищар

Тя бе в България, за да участва в "Шоуто на Слави", а на следващия ден тя беше любезна да даде интервю за EVA

Рослава Куманова 11 май 2004

След това срещнах друг мъж. Заминахме за Австралия. После отидохме в Париж, аз останах, а той се върна в Австралия. Ако някой от тези елементи липсва, любовта отшумява. Колкото повече научаваш, толкова повече напредваш в отношенията си.

Казвате: "Не съм си избрала да съм родена в Хаифа, но избрах Париж, защото той бе моята съдба." Това означава ли, че не обичате родния си град?

О, не, не! Хаифа за мен, както и в цял Израел, е много символичен град. Особено за моята музика и посланието, което носи. Той е място, където мюсюлманството, християнството и юдейството живеят заедно. Винаги съм била заобиколена от всички тези култури. Казвам, че не съм го избрала, защото родителите ми са решили да живеят там. След като си тръгнах от Австралия, реших да се отбия в Париж и да си напазарувам.

Това пазаруване стана съдбовно, защото именно в Париж започна моята кариера. Когато излязох за първи път из града, не харесах нищо. Бях сама, нямах пари, разхождах се из улиците и гледах хората. Но нещо вътре в мен, може би някаква интуиция, ми подсказа, че нещо ще се случи. Не знаех точно какво, но реших, че ще остана за малко там. Вървях по улиците с чувството, че пропускам нещо, без да знам какво.

Връщали ли сте се оттогава в Хаифа?

О, да, посещавам града на всеки два месеца. Участвам в доста тв шоута в Израел, защото албумът ми беше издаден неотдавна. Естествено посещавам и родителите си.

За какво си мечтаете в живота?

Една от най-големите ми мечти е да изиграя Клеопатра. Във филм или в мюзикъл. От дете харесвам тази личност и чувствам, че трябва да го направя. Другото, за което си мечтая, е да имам деца. Колкото Господ намери за нужно.

Служили сте в армията. В кои войски?

Бях авиомеханик. Можех да служа като секретарка, но не пожелах, защото исках да правя нещо по-специално. В началото не беше лесно, всички пилоти приемаха жените много трудно. Бяхме 9 - първите момичета механички в израелската армия. Трябваше да се преборим с манталитета им, но след 2-3 месеца свикнаха.

Какво мислите за ситуацията в Израел и Палестина?

Много неща могат да бъдат казани. Аз вярвам в Господ и в живота. Смятам, че в цялата човешка история има добро и лошо и винаги ще ги има. Не казвам, че ислямът е нещо лошо. Имам мюсюлмани приятели, чела съм Корана. Знам, че е много, много богата книга. Ще ви дам пример.

Хитлер е бил католик, но това не означава, че християните са лоши хора. Има едно движение, нещо като секта, което вярва, че жертвите са палестинците, израелците, както и пострадалите при експлозиите в Испания и на о. Бали.

Всички те са жертви на терора, което е движение на лошото начало. Той може да бъде дело на хора, които вярват в Буда или някой друг, но лошото винаги съществува. Когато го има, винаги оценяваш доброто.

Вие сте последователка на Кабала. Какво намирате в тази философия?

Тя е много подобна на будизма, защото според нея има друг живот след смъртта. Много е жалко да вярваме, че идваме на земята само за един кратък миг и повече не се връщаме тук. Аз вярвам, че има друг живот и че идваме на земята, за да поправим и продължим нещата, които не сме довършили през предишния. Вярвам, че всичко, което ни се случва в настоящия ни живот, е, защото нещо сме направили или не в предишния.

Има ли нещо, което искате да поправите в следващия си живот?

Господ е единственият, който знае дали имам нещо, което трябва да изкупвам в следващия си живот. Ако предварително знаехме къде са грешките ни, нямаше да ги правим. Това, което правя, е да следвам своите традиции, да правя нещата така, както чувствам, че е правилно. Опитвам се да бъда добра и да се отнасям с уважение към хората.

Когато говоря с някого, не се водя от това от къде идва той, нито в какво вярва.

Интересувам се от човека като личност. Това е най-важното - обществото, хората. Част от Кабала е и това, че не трябва да забравяш, че има и бедни хора. Когато имаш власт и пари, къща и видиш на улицата някой беден, трябва да го погледнеш и да си помислиш, че някой ден може да си на неговото място. И не трябва никога да го забравяш. Можеш да загубиш всичко, което имаш. Следователно всички ценности са тук, в сърцето ти.

Така че трябва да си помагаме взаимно и никога да не си мислим, че сме повече от другите. Можеш да имаш дипломи, пари, да си мислиш, че си господар на света, но това не е така. Вярвам в сърцето, душата и не вярвам, че за тях съществуват различни нива.

Тези ценности хората никога не трябва да забравят. Защото това е човечността.

« предишна страница
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР