Музиката на Zaz e спонтанна. Като радостта и променящата се скорост на живота всеки миг. Гласът й е по френски гърлен, толкова силен, че спокойно може да пее без микрофон. Усмивката й е открита и щедра. Разказват, че преди да запише първия си албум, пеела на улицата. Когато албумът й стана факт преди 2 години, за месеци беше двойно платинен по продажби. Първата й песен Je veux се превърна в световен хит. Веднага! Две години по-късно част от световното турне на Zaz е и България. Французойката напълни зала 1 на НДК и всички танцуваха, пяха, раздадоха се. „Магията на големите концерти – сподели Zaz - е в енергията, която излъчва тълпата. Получава се толкова специална атмосфера. Чарът на по-малкото публика е, че успявам да погледна в очите на всеки и да дам на всеки поотделно.“

Спомняш ли си първия път, в който пя на улицата?

Странно е, хората мислят, че съм започнала да пея на улицата. Аз работя професионално от 2001 г., след като приключих образованието си. Първо бях в блус банда с още 15 певици и танцьорки. Имах рокля с пайети. Със следващата ми група „Дон Диего“ сме пели на най-различни сцени, фестивали, на стадион пред две хиляди души. Имах и джаз група, с която свирехме в ресторанти на сватби, в барове, навсякъде. През 2006-а заминах за Париж, година и половина пеех всяка вечер без микрофон в един пиано-бар-кабаре. От 11 ч. до 5 сутринта без почивка. Бях добре платена, но ставах все по-тъжна, защото вече не учех. Цял живот съм търсела преживявания. Усетя ли скука, трябва да направя нещо ново. Имам нужда да се чувствам жива, да експериментирам. И се чупих. Известно време не намерих добре платена работа. И реших: „Що да не посвиря на улицата?“ С музикантите ми отидохме да свирим на Монмартър. Харесахме си ъгълче от тротоар зад църквата Сакре Кьор, до площад Тертър. Всички художници ни приеха с отворени обятия. Супер ни потръгна. И колко интересно! Колкото пъти сме се опитвали да сменяме въпросното ъгълче, спираше да ни върви. Просто си беше нашето място.

Харесваше ли ти да пееш под открито небе?

Беше абсолютната свобода. Правиш каквото искаш, без сцена, осветление, техническо оборудване. Най-много ми харесваше, че нямам работно време. Не се събуждах в еди-колко си часа, за да ходя на работа. Публиката идваше и си отиваше, когато пожелае. И този, на когото му харесваше, се спираше, този, на когото не, отминаваше.

Колко най-много си печелила на улицата?

Е, ние бяхме трима. Ударът ни беше 450 евро за един следобед. Но беше само веднъж и си ги разделихме, разбира се. Най-малко сме изкарвали между 20 и 30 евро на ден. Беше си добре, но не достатъчно. Затова си намирахме странична работа. Наемали са ни за частни партита, рождени дни, в барове.

А как стана известна?

Хич не се оправях с интернет, но един ден видях обява в сайт за музика. Тя гласеше: „Търси се дрезгав глас, малко като за рок.“ Написах на майтап: „Това всичкото съм аз.“ И получих отговор: „Ти кой си?“ Върнах: „Аз съм Zaz. Имам си страница в myspace. Можеш да да чуеш песните ми там.“ И след малко получих: „Искаш ли да направиш албум?“ Отговорих: „Защо не?“ И се видяхме. Отидохме в студио. Първата песен, която записахме, беше Je veux.

Според теб защо ти провървя?

Едно време не се харесвах. Бях много взискателна към себе си. Потръгна ми в деня, в който си повярвах и се обикнах. На концертите си го казвам на всички езици, защото за мен е важно – за да обичаш живота и хората, трябва първо да се научиш да обичаш себе си. Всяка сутрин започвам, медитирайки. Поставям се на място в себе си. Благодаря за това, което имам, за това, което съм. Понякога човек е склонен да се настрои да бъде нещастен. А аз се настройвам да бъда щастлива. И ако си повтаряш, че си щастлива, всеки ден можеш да се храниш от тази мисъл. И в един момент тя ще се превърне в твоята реалност. При мен това подейства. Всичко, което желаех, се реализира и е в процес да си дойде на място.