Когато съобщават на Мария, майката на актрисата Натали Ууд, за гибелта на дъщеря й, тя казва само: „Случи се онова, което бе писано да се случи.” Лана Ууд, по-малката сестра на Натали и момиче на Джеймс Бонд във филма „Диамантите са вечни” (единствената й по-известна роля), тогава за първи път чува, че когато сестра й била деветгодишна, някаква циганка просякиня й предсказала: „Това дете ще бъде погълнато от водата.” Да, Лана знае за фобията на сестра си от вода, но едва сега разбира откъде идва тази фобия. Малко след смъртта на Натали майката се разболява от Алцхаймер и през целия път надолу към пропастта на забравата тя като развалена грамофонна плоча повтаря само това: „речна вода, морска вода, тъмна вода”. Лана добре знае тези думи – с тях в едно свое интервю Натали описва своя ужас от водата.

Целия си съзнателен живот Натали Ууд прекарва в Холивуд. Започва да се снима на 4-годишна възраст, до 25-ата си година вече има две роли в култови филми – Джуди от „Бунтовник без кауза” и Мария от „Уестсайдска история”, и три номинации за „Оскар”. Тя е една от любимките на Америка през 60-те, а с „двукратния” си съпруг, актьора Робърт Уогнър, са една от най-бляскавите и одумвани двойки в Холивуд. „Те бяха тогавашните Бекъмови”, казва техният приятел и автор на биографична книга за живота и смъртта на актрисата Гевин Ламбърт. Натали се е снимала с най-великите на своето време – късния Орсън Уелс, Бет Дейвис, Морийн О’Съливан, Чарлс Бронсън, Джон Уейн, Денис Хопър, Стив Маккуин, Робърт Редфорд, Уорън Бийти... Голяма част от тези мъже са минали и през леглото й. Тя е неустоима с огромните си тъмни очи, леко чип, изящен нос, смугла кожа, остър, ироничен език, съвършено тяло при ръст 1,52 и съответния темперамент, присъщ на миньончетата. „Всеки втори в Холивуд искаше да я изяде. Много пъти съм се чудил с какво ги привличаше така неудържимо. Един ден разбрах. Тя просто беше рускиня, истинска рускиня, все пак рожденото й име е Наталия Закаренко. Можеше да излезе извън контрол така, както никоя американка не може. Мъжете, които усещаха тази нейна помитаща чувственост, я пожелаваха до смърт.” Това казва Гевин Ламбърт, но за Холивуд и до ден-днешен Натали Ууд е просто една трагично загинала някогашна филмова звезда със славата на алкохоличка и нимфоманка.

В нощта на 28 срещу 29 ноември 1981 г. при мистериозни обстоятелства Натали пада от борда на семейната яхта Splendour (от англ. – великолепие, разкош) и на сутринта тялото й е изхвърлено на брега на близкия остров Каталина. На борда на яхтата в онази нощ заедно с нея са още трима мъже – съпругът й Робърт Уогнър, предполагаемият й любовник актьорът с демонично сини очи Кристофър Уокън и капитанът на яхтата Денис Девърн. Тогава смъртта на актрисата е обявена за нещастен случай, тъй като изследванията при аутопсията показват огромни количества алкохол и обезболяващи.

На 18 ноември 2011 г. полицията в Ел Ей съобщи, че подновява разследването на случая. Причината е, че точно 30 години след мистериозното удавяне на Натали е получена нова информация относно случилото се на яхтата. Според новите свидетелски показания на Денис Девърн в онези нощ се е разразила истинска Шекспирова трагедия, в която съпругът Уогнър е бил полуделият от ревност (и алкохол) Отело, Уокън – Яго, а Натали Ууд – Дездемона. Появяват се и нови свидетели, които тогава са били в близко плаващите яхти. Според тях Натали е викала дълго за помощ, но никой от мъжете на борда на Splendour не се е опитал да я спаси. Дали е така? Разследването продължава.

Натали вече е достатъчно голяма, когато чува прокобата на циганката. Разбира всичко и започва да сънува кошмари, в които се случва точно това. Кошмарите й продължават месеци наред, докато един ден просто се случват. По-малко от година след зловещото пророчество Натали се снима във филма The Green Promise. По време на снимките пада в една река и не успява да изплува, в болницата едва я спасяват. И майката, и дъщерята решават, че ето, това е имала предвид циганката. Въпреки това шокът от случката не успява да излекува детето от фобията. Пък и в резултат от падането в реката ключицата й грозно изпъква и по-късно тя никога никъде не се появява на парти без огърлица, с която да я прикрива. Говори се, че дори в леглото носила бижута около шията.

Има и още една причина Натали никога да не може да се отърве от страховете си – майка й.

Мария е балерина по професия, рускиня по кръв, емигрантка по съдба и манипулативно чудовище по характер. Живее с романтичната представа, че семейството й произлиза от руската царска династия Романови, и е амбициозна до лудост. Преди да емигрира в Америка, тя е женена за някакъв военен, от когото има една дъщеря. Когато се установява в Сан Франциско, се омъжва за Никълъс, бащата на Натали. Той също е с руски корени, емигрант, изкарва си прехраната в работилница за декори за киното и театъра. И пие. А когато пие, става опасен. Няколко месеца след сватбата им на бял свят се появява Натали, но това, което тя не разбира приживе и което излиза на бял свят едва след смъртта й, е, че истинският й баща всъщност е капитан от американската търговска флота, отново руснак, с когото майка й поддържа тайна връзка почти през целия си живот. Когато Мария е бременна с третата си дъщеря Лана, Натали става свидетелка как баща й намушква майка й с нож. Но тя никога не обвинява баща си, защото усеща, че истинската виновница е майка й. Тя самата много пъти е искала да й причини болка. Защото Мария обича да кара другите да страдат, за да постигне целите си. Когато я подготвя за някой кастинг например, тя често прилага доста садистични методи. Ако ролята, за която се явява, изисква Натали да плаче, тя я кара да си спомни с най-ясни подробности смъртта на любимото й куче или й разказва картинно жестоки истории как някакво момче отрязва крилете на птиче. А ако случайно не я вземат за ролята, не й говори и не й обръща никакво внимание с дни. След години, когато журналист пита вече известната Натали Ууд „От какво почина баща ви?”, тя отговаря: „От майка ми.”