Жени, в последно време ту се появяваш за малко в България, ту изчезваш. Къде всъщност ходиш?
 
От две години зимната ми подготовката по шорттрек протича в Италия. Така че често пътувам до там.

Къде по-точно в Италия?

В два града - Борньо и Булцана, където са пързалките. Живея в частна къща заедно с момичетата и момчетата от националния отбор по шорттрек на Италия. Така че се чувствам все едно съм на лагер. За моя изненада ме приеха много сърдечно, бързо станах една от отбора.

Предполагам, че вече говориш италиански.

В началото ми беше трудно, защото не знаех нито дума и се учех сама, но вече се справям добре.

Намерили си в Италия приятели?

Никога не оставам сама. Вечер се събираме, играем на карти, гледаме филми, понякога излизаме - след две дневни тренировки сме много изтощени и физически, и психически. Изобщо, правя всичко, което правя в България, и не се чувствам изолирана. Но все пак истинските ми приятели са тук. Те много ми липсват, въпреки че знам точната дата, когато ще се връщам.

Научи ли италианските си приятелки на някоя българска дума?

Научих ги да ме питат дали съм гладна и дали ми се спи. Знаят също да казват круша и праскова. Но много трудно ги научих. Затова когато започнат да ме занасят, че съм се объркала нещо на италиански, ги подсещам за някои български думи, които те въобще не могат да произнесат.

Преди да тръгнеш за Италия, тук имаше приятел. Още ли сте заедно?

Не искам да кажа. Засега не правя конкретни планове за личния си живот. И не си поставям срокове, в които да се вместя.

Какви са италианските жени според теб?

Според мен не са изключително красиви, но са изключително поддържани. В Борньо например, който не е голям град, сигурно има над 20 фризьорски салона. И жените си правят прически задължително поне по веднъж в седмицата.

Възприе ли този техен навик?

Не, защото като сложа каската, с която тренирам, от прическата не остава нищо. Естествено, когато трябва да излизам за специален случай, и аз първо минавам през фризьора.

Чух, че си направила пластична операция на белега на лицето, който ти остана от едно злополучно състезание.

Откъде чу? Не съм си правила, както виждаш. Но се консултирах по този повод и у нас, и в Германия. Повечето лекари тук ми казаха, че няма никакъв проблем да се подложа на операция. Специалистите от Германия обаче ми обясниха, че съвсем не е толкова елементарно. Защото до белега на брадичката (имам още един, но по-малък на бузата), който искам да коригирам, има нерв и ако бъде засегнат, ще обездвижи половината ми лице. По-добре да остана така.

Какво харесваш най-много от италианското меню?

Пастата, разбира се. Приготвят я така, че блюдата със спагети са изключително леки за ядене. Общо-взето, всичко от италианската кухня ми харесва. В началото, когато отидох, напълнях, защото опитвах от всичко. После влязох във форма.

Имаш ли идея да останеш да живееш в Италия?

Не. Поне в момента нямам такова намерение.

Кога мислиш, че окончателно ще се установиш в България?

Мисля, че ще го направя след зимната олимпиада в Торино през 2006 г. Смятам след нея да си дам голяма почивка, по времето на която да преценя дали ще продължа да се занимавам активно със спорт. Ще се ръководя от това дали все още съм в състояние да се боря с най-силните. Всъщност, ако започна да слизам надолу дори утре, за мен това ще бъде краят, нищо че плановете ми са други.

Мислила ли си какво ще правиш, след като се откажеш от активна спортна дейност?

Мислила съм си, но все още не съм взела окончателно решение. При всички случаи пак ще е свързано със спорт. Не се виждам в друга светлина. Може би ще започна да тренирам малки деца. Бих искала, ако някога бъда треньор, да тръгна от нулата, а не с готови състезатели.

Какъв треньор - по шорттрек или по колоездене?

По шорттрек, разбира се, в колоезденето се уча.

Защо реши да се занимаваш с колоездене? Това да не би да е елегантен преход от единия спорт към другия?

Не, колоезденето беше просто един експеримент, който направих миналото лято по идея на Иван Славов - треньора по колоездене на писта. Той ме одобрил, като ме гледал, като тренирам шорттрек. После от федерацията по колоездене ме убедиха да се явя на едно състезание, на което бих могла да спечеля квота за олимпиадата в Атина, която ще е това лято. Не можех да си представя, че мога да отида в един спорт и ей така, на прима виста, да спечеля квота за олимпиада. Така или иначе, това стана. Затова реших да продължа с колелото. Никога не съм имала идея да се занимавам с два спорта, просто така се стекоха събитията.

Има ли много спортисти от твоята величина, които да се занимават с два спорта?

Ще бъда четвъртият случай в света на спортист, който ще участва в две олимпиади - зимна и лятна. Естествено, това ме вълнува, но за мен е по-важна тръпката, че ще отида и на лятна олимпиада. Макар че, честно казано, все още не мога да си го представя. Засега просто го приемам като факт и се готвя.

Е да, но в шорттрека не зае местата, на които беше преди.

Защото започнах по-късно подготовката си и по-късно влязох в спортна форма. За мен е важно да бъда на ниво в най-отговорните състезания. Затова след като свърши лятната олимпиада в Атина, смятам до зимата на 2006 г., когато е следващата зимна олимпиада, да се занимавам само с кънки.