Рехабилитацията на стила Versace започна лавинообразно. Първият повик бе отварянето на „съкровищницата“ на модната къща от Донатела Версаче преди по-малко от година, когато тя представи колекция за H&M, вдъхновена от „личния подпис“ на прочутия й брат. А този сезон неговите ярки барокови щампи буквално избухнаха в колекциите пролет-лято 2012 не само на италиански марки като D&G и Emilio Pucci, но и при далеч по-сдържаните им колеги като Loewe, Rochas, Carven, Mary Katrantzou.

За тези, които не помнят революцията, която Джани Версаче създаде в модния свят в началото на 90-те, и трагичната му смърт на стъпалата на собствената му вила в Маями Бийч през 1997-а, вероятно тези ярки букети от стилизирани цветя, златни меандри, спираловидни орнаменти и ренесансови символи върху свободни ризи или прилепващи като втора кожа рокли не са нищо повече от секси летен тренд с мъглява история. Но в тях има много повече: Versace е стил на живот, безкомпромисен в стремежа си към блясъка на красотата в нейната класическа форма – без полутонове и интелектуални условности. За да го разберете, трябва да знаете, че все пак на първо място Джани е южняк, а Югът не е място за дълбоки размишления – там говори първо сърцето, а след това разумът. Амбицията му да бъде най-добрият сред добрите го издига до върха на модната система. Той самият никога не се е задоволявал с по-малко: „Аз съм роб на качеството. Зависим съм от съвършенството. И ако никога не бях рискувал, нямаше да мога да покажа дрехите, в които всеки е влюбен днес. Повярвайте ми, да избягваш риска е равнозначно на бавна смърт. А аз твърде много обичам живота.“
Може би именно тази заразителна енергия и откритост към живота провокира носталгията по неговия стил, която със затаен дъх наблюдавахме как шеметно се изкачва на подиума. И това съвсем не бе толкова странно, колкото изглежда на пръв поглед. Припомнихме си края на 90-те с техния култов минимализъм. Благополучно навлязохме в новия век, поддържайки идеята за постмодерна ирония. Сега отново се прехласваме по класиката, но допълнена с безкрайно ретро и малко романтика, ако може. Така че защо, обръщайки погледа си назад, да не го спрем поне за малко върху Версаче – с неговия почти античен култ към тялото и абсолютната красота...

Разбира се, нищо не се повтаря буквално. Джани Версаче неуморно е търсел „вкуса на живота“, цитирайки емблематични моменти от историята на изкуството (от античността до неокласиката), създавайки дрехи за истински жени, а не за миловидни апатични девойки. Именно на него дължим понятието „супермодел“, старта на „великолепната петорка“ - Наоми, Линда, Синди, Кристи и Хелена, и оглушителния триумф на жените с ярко изразена индивидуалност. „Към настоящия момент жените са постигнали онова, което желаят - споделя Джани в свое интервю през 1994-а. - Те са силни, не им трябва повече да се обличат като мъже. Спечелили са, така че могат да се върнат към онова, което им е естествено и присъщо.“
С днешна дата същите тези открояващи се със силата на характера си жени биха могли да бъдат разпознати както в полирания минимализъм на Celine, така и в ретро иронията на Prada. Те могат да се надсмиват над благородните дами, обличайки Louis Vuitton, или да съблазняват с готическите експерименти на Givenchy by Riccardo Tischi. Разбират какво точно иска да им каже Марк Джейкъбс и знаят кои филми са гледали Доменико Долче и Стефано Габана, създавайки новата си колекция. И не се страхуват да застанат пред обективите на фотографите, прехласнати по категорично изразения им личен стил. Безразлични са, че снимките им ще обиколят целия свят благодарение на модните блогове, а вкусът им ще бъде подложен на внимателна дисекция от наследничките им, за които дизайнерите тепърва ще творят. Усещането им за света е простичко като самия него – чувстват се удобно в кожата си.
И докато Донатела Версаче се опитва да ни убеди, че заедно със стила Versace се завръща откровената сексуалност, на всички е ясно, че в крайна сметка модата се опитва да се върне към истинските ценности. Класическият идеал за красотата е една от тях.
Но нека това не буди притеснение: за добро или зло модата никога повече няма да бъде така догматична, както във времето на смайващия със собственото си въодушевление Джани Версаче.