Хосе Карлос Сомоса

Не съм убил учителката си по математика

Адриана Попова 29 май 2012

Хосе Карлос Сомоса е испански писател на трилъри с фантастичен елемент. „Клара и сянката“ и „Пещерата на идеите“ му спечелиха фанатични почитатели у нас. Сеньор Сомоса беше в София по покана на издателство „Колибри“ и Институт „Сервантес“ за представянето на новата си книга „Стръв“. Главната героиня в нея Диана Бланко е суперполицай, обучена да залавя престъпници като ги съблазнява, преструвайки се на подходяща за тях жертва. Сомоса развива теория за 50 човешки психически типа - псиноми, на базата на които полицията успява да постави клопка на убийците.

Добре дошли в България! Разбрах, че това е първото интервю, което давате тук и още не сте раздразнен от досадни журналистически въпроси. Човек винаги трябва да внимава с автор, който с лекота убива част от героите си.

Ха-ха. Аз съм миролюбив човек.

Да се надяваме. Последната ви книга, излязла на български, е „Стръв“. Много ме впечатли теорията за псиномите в нея, за 50-те човешки психически типа. Но и леко ме обезсърчи, защото всеки се надява, че е уникален и не може да бъде разчетен.
Всички имаме пръстови отпечатъци и можем да бъдем класифицирани в различни групи взависимост от пръстовите отпечатъци, както и от характеристиките на очите ни. Но освен това сме уникални и индивидуални в определени детайли.

Вие към кой псином сте, с какво бихте могъл да бъде съблазнен?
Аз съм любител на сивия труд, много обичам да работя (показва книгите, разстлани на масата пред него), писането е моята съблазън. Мисля, че хората наистина се раждаме с някаква определена наклонност, защото иначе как да си обясня вкуса си към професията на писателя. Но не знаем защо имаме точно тези наклонности.

В края на „Стръв“ благодарите на съпругата и синовете си, които запълват живота ви извън писането. С какво се занимавате, когато не пишете?

Меломан съм. Но открих, че писането обема всичко. Свободното време за писателя не е като свободното време за всеки друг човек, който иска да свърши колкото се може по-бързо работата си, за да се посвети на други неща и да смени чипа в друга посока. Заниманията в свободното ми време често са разковничето за следващата ми книга. Например едно пътуване за рекламиране на книгата може да се превърне в началото или основата за следващ роман.

Как ви дойде идеята за романа „Стръв“?

Винаги съм искал да напиша нещо за Шекспир, това е авторът, когото най-много уважавам. Основната тема в „Стръв“ е как ние хората можем да бъдем водени от нашите желания. Дори когато не ги осъзнаваме.

Как решавате кой герой да убиете? Дали приличат на учителката ви по математика?

Ха-ха. Не, няма лични съпоставки. Аз съм от хората, които обичат да измислят и да измислят и смъртта на героите си.

Наскоро четох, че една норвежка авторка води точен брой на хората, които е убила в романите си. Дали и вие водите такава статистика?

Не, не водя статистика и дори забравям кого съм убил. Толкова ми е мъчно като убия героите си, че след това не искам да се връщам към тях и ги оставям в забвение. Но по повод убийствата ще ви кажа, че според читатели най-ужасяващата сцена на убийство в „Стръв“ е на куче. Въпреки че съм убивал толкова много човешки същества!

Как си представяте читателите на своите книги?

Няма нещо напълно завършено като профил, но има общи характеристики в читателите на Сомоса и това са хора, които искат да се развличат с четивото и същевременно да разсъждават.

Вие сте роден в Куба. Връщали ли сте се там?

Не, нямам роднини там, всичките ми роднини са пръснати по света - във Венецуела, САЩ, Испания.

А Куба белязала ли ви е, въпреки че сте я напуснал като бебе?

Трудно е да не те бележи при положение, че живееш в семейство, което излиза оттам. Но моята Куба е една изгубена, носталгична Куба. Винаги, когато в семейството ми се споменава за Куба, се казва какво е изгубено, какво е забравено там. Надявам се в някакъв момент да мога да запълня картината, да застана срещу реалната Куба и да се запозная с нея.

Ние сме женско списание. Какво са жените за вас?

Човешки същества. Това, че продължават да се търсят разликите между мъжете и жените до голяма степен се дължи на културния манталитет. Не искам да кажа, че няма биологически различия, но все пак в културните различия е разликата. И те определят мястото на мъжете и жените в съответното общество. Читателите ми знаят, че предпочитам да избирам за главни герои женски образи. Питат ме дали ми е трудно да се поставя на мястото на жена. Винаги казвам, че за мен е точно толкова трудно да се поставя на мястото на една жена, както и на един мъж, който не съм аз. Когато реших да измисля главната героиня от „Стръв“ Диана Бланко, аз не си поставях за цел да измисля жена, а конкретно Диана Бланко.

Вие благодарите в книгата си на Кармен Балселс, тя ли е ваш литературен агент? Как стана това и тогава ли разбрахте, че сте успял? Тя работи с най-големите -Маркес, Исабел Алиенде, Марио Варгас Льоса.

Пиша от толкова години, на колкото е големият ми син – на 16. Първите години нямах литературен агент. Имах късмета да спечеля няколко награди от национални конкурси в Испания. И започнах да мисля, че издателствата ще започнат да публикуват всичко, което аз пиша, но установих, че не е така. И тогава изпратих един ръкопис заедно с наградените си произведения на Кармен Балселс. Сред тези ръкописи беше и „Пещерата на идеите“. Лично Кармен Балселс ми отговори и ми каза, че след като е прочела романа, е взела решение да бъде моя представителка. Похвали книгата много. 12 години оттогава и романът е преведен на 40 езика. Тя ми отвори вратите към литературата на световно ниво. Всичко, което кажа като благодарност, няма да е достатъчно.

Има ли екранизации по ваши романи?

Има три проекта, но до момента нищо не е филмирано.Става дума за „Зигзаг“, „Клара и сянката“ и нещо, което не виждам тук (на масата пред него – б. а.) - „Дама номер 13“. Единият проект е френски, другите са копродукция.

Може би имат проблеми да намерят жена с толкова дълги крака като Диана Бланко?

Може да има и такъв проблем. Но киното може да разреши всичко.

За първи път ли сте в България и кое ви впечатли най-много досега?

Първото нещо, което ме впечатли, беше планината. Попитах как се казва. Витошка? Витоша! Много харесвам градове, в които природата сякаш е над тях и ще ги погълне. Град с огромна планина или море, което е на път да завземе града. И тази планина наистина ме впечатли.

Моля ви за автограф за читателите на EVA!

За читателите на списание EVA като спомен от моята първа стъпка в София, България - с обич!

 

Интервюто е взето със съдействието на ИК „Колибри“.

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР