Ирен Онтева определено е от новото поколение бъдещи майки, които за нищо на светя няма да облекат безформена рокля на дребни цветчета и ще носят тесните си джинси до последния момент, които следят почти маниакално за теглото си и имат ясна програма как да влязат във форма след раждането най-много за седмица. Новите майки изглеждат винаги секси, не пропускат часовете си за фитнес, макар и заменен с гимнастика, записват двойно повече часове при козметичка и фризьор и гордо носят голите си коремчета по улицата.

С голо коремче и тесни джинси с колан от змийска кожа се появи Ирен на интервюто ни (плюс фино черно поло и колие с диамантено сърце, диамантени обици и пръстен, бяло кожено сако и скъпа елегантна чанта с два мобилни телефона). Косата й е разкошна, с цвят на акациев мед, а очите й са лешникови. Без грим лицето й изглежда някак беззащитно, с изключение на наситеното червило.

Англичаните определят този тип жени - високи, с издължени крайници и красиви скули - като well boned - с добра структура, с изваяни кости, които във всяка възраст изглеждат красиви. Макар и бременна в седмия месец, продължава да обира възхитените мъжки погледи. В няколко класации и сайтове тя е обявена за най-сексапилната жена на България. Интервюто ни е вместено между снимки за реклами. Последното, което рекламира, е специален хляб за бременни. («Препоръчвам ти го, страхотен е!») Лицето й е на корицата на българското издание «Постъл маркет» - луксозен каталог, на чиито корици са се появявали Клаудия Шифър, Линда Еванджелиста, Синди Крауфорд.

Докато говорим, Ирен често слага ръка на корема си и се усмихва извинително:

 

"Бебето започна все по-често да рита"

Момче или момиче?

 

Видеозонът показва, че ще е момче. От първия момент си знаех, че ще е момче. Изглежда, че в мен има много мъжки черти и затова си представям детето си момче, не момиче. Шегувам се, разбира се.

Шегуваш се, обаче аз познавам много красиви и женствени жени, които отвътре крият характер на мъж. И ти ли си от тях? Всъщност ако трябва да определеш характера си - женски или мъжки, какво ще кажеш?

 

Преобладава мъжкото (сякаш за да иронизира думите си, тя се усмихмва женствено-нежно). Аз винаги съм водеща в отношенията си с хората. Аз поставям основите. Аз изисквам. Понякога си казвам: не е ли достатъчно само да мигам прелъстително и да се усмихвам сладко? Не го мога обаче. Макар че винаги съм завиждала мъничко на тия красавици.

Каква си била като ученичка? И ти ли си от моделките с криви крака и дебели очила, които са се превърнали в красавици?

 

Чак така - не. Бях просто едно момченце, буйно, с къси коси. Знаеш ли, още на 4-5 годинки казах на моите родители, че съм момченце и се казвам Ивчо. И така исках да ми викат. Така се представях: приятно ми е, Ивчо. Знаеш ли колко е смешно - по-нататък животът ме срещна с много приятели - и в университета, и в работата - с това име Иво. Орис някаква. Но да се върна на въпроса - макар и без дебели очила, аз бях грозно пате. Мога да ти покажа снимка от абитуриентския бал на сестра ми: там аз приличам на невзрачно момченце с гипсирана ръка и къса коса.

Какъв силен спомен носиш още от детството си?

 

Детството ми беше изключително щастливо. Родена съм в София в болницата на "Шейново". Сега там ще родя моето дете. Живях в семейство на хора, които се обичат и обграждат децата си - мен и сестра ми - с топлина. Баща ми беше изключителен човек. Имах неповторима връзка с него. Но преди 6-7 години почина и сега ужасно ми липсва. Той щеше много да се гордее с мен и с това, което постигнах сама. Баща ми беше инженер-химик, старши научен сътрудник, но пишеше и стихове. Скоро издадохме една негова стихосбирка. Сестра ми наследи професията му и заедно с нея имаме фирма за химически продукти, работим с чужбина и вече фамилията Онтеви ни познават.

Защо избра да учиш психология?

 

Не ми се удаваха точните науки. Макар че бях отличничка и имах стимул и пример - баща ми. Влезнах в университета веднага щом завърших текстилния техникум - на 18-19 години. Учих история и техника на текстила, много ми беше интересно. Модата ме увличаше. По-късно реших: психология. Когато го съобщих вкъщи, моите родители реагираха отрицателно: що за професия е това, в какъв свят живееш? Но аз си държах на своето, макар че се оказах вечната студентка. Вече обаче завърших семестриално в Нов български университет и ми остават само държавните изпити и дипломната работа. Но когато те завърти животът, си казваш: "Да, трябва да се възползвам от младостта си, от външността си, от възможността да пътувам и да печеля мои пари, от всички други шансове..." Никога не съм си мечтала за такова нещо, не съм го допускала. Сега се радвам, че успях да го направя.

Вероятно си се чувствала несигурна и си разчитала, че психологията ще ти помогне в отношенията с хората?

 

Не, напротив. Не бих казала. Винаги съм била уверена в себе си. Когато взех решението за психологията, се опълчих спокойно срещу всички. Това беше мое желание, не просто инат. Мислех, че психологията ще ми даде познания за мегждуличностните отношения, за хората, ще ми даде по-философски поглед върху живота. Аз винаги съм се движила с по-големи от мен, в компанията на сестра ми, 7 г. по-голяма. И съм се опитвала винаги да изглеждам по-голяма. Затова хората мислят винаги, че съм по-голяма, отколкото съм.

На колко години си всъщност? Твърди се, че криеш годините си и не си на 27, както се пише...

 

Добре, да им кажем тогава на интересуващите се, че съм под 30, ако това ще ги направи по-доволни. Какво значение има всъщност? Една жена е на толкова, на колкото хората около нея я карат да се чувства.

Как попадна на точното място и в точното време, за да станеш манекенка?

 

Въпрос на шанс. Шансът никога не ми е изневерявал. Правих това, което не съм и мечтала да правя. И ето, вече 6-7 години успявам. Пътувах в чужбина, опитвах се да работя в Милано, търсех начини да пробия сама. Но в един момент се запитах къде точно искам да съм и си отговорих: в България. Исках да работя с професионална агенция, да разчитам на професионален мениджмънт. И затова отидох във "Визаж".

За да докаже, че съществува, един модел трябва да участва в рекламните кампании. Има много момичета, спечелили конкурси, които нямат рекламни договори.

 

Аз участвах в рекламната кампания на сапуните Тео, бях рекламно лице, по-скоро тяло на Лото за България. Бях избрана на кастинг, организиран от италианци. Бях лице на Форум българска мода, така всъщност стартирах, участвах в рекламни кампании на алкохолни напитки. Миналата година направих снимки за корицата на "Постъл Маркет". Това е огромен успех за мен. Дори сега, макар че се приготвих да се наслаждавам на бременността си и да си почивам, се получи точно обратното - снимки, работа. Сега съм рекламно лице на хляб, направен за бременни и наистина много вкусен - Пуравита. Не броя събитията, на които съм била конферансие, нито презентациите, в които съм участвала. Говоря само за телевизионни реклами.

Могат ли да се изкарат добри пари от реклама в България?

 

От телевизионна реклама - да.

Но от моден бизнес в България е много трудно, нали?

 

Да, така е. Много мои колежки също са го казвали. Била съм в Милано, живяла съм месеци наред и съм се опитвала да работя. Там конкуренцията е жестока. Трябва много силен мениджър и изискванията са големи. Търсят се вече 14-15-годишни момичета. Аз направих няколко каталога, бански, булчински рокли, но смятам, че животът там не е за мен. Там си работещо момиче, което се превръща в машина. Колкото и пари да изкараш, успяваш едва да платиш квартира, да посрещнеш други разходи. Предпочитам България. Обожавам да се връщам тук. Тук се чувствам аз. Тук ме познават .

Всъщност имаш ли трудов стаж?

 

Не, никога не съм се водила на работа, макар че не съм спирала да работя. За мен няма непрестижен труд. Сега със сестра ми имаме фирма за химикали, както ти казах. Преди години работех като управител на фирма, която изнасяше гъби за западни страни, пътувах до Разлог, Благоевград, Краище. Имаше нощи, в които не съм мигвала... Преди четири години май беше. Станах експерт по гъбите. Ставах посред нощ, товарехме камиони за чужбина.

Смяташ ли след раждането да си направиш малка почивка и да продължиш с кариерата на модел?

 

Не знам, не правя никакви планове. Не знам още дори как искам да родя - дали да се възползвам от възможността за секцио или не. Нали знаеш, животът е това, което се случва, докато си правиш планове. Аз всъщност винаги съм си правила планове. Да, била съм кариеристка. Винаги съм си казвала: още малко, още, доколкото е възможно. И още, и още... Сега не мисля така. Искам да имам семейство, обожавам да имам деца около себе си, да чувствам обич, атмосферата на това, което само близките могат да ти дадат. Не съм готова да продължавам с "кариеризма". Не съм мислила какво да правя по-нататък - дали ще уча още, дали ще работя, дали ще живея в Италия или в България, макар че имам слабост към България.

Връзката ти е много коментирана в светските среди. Христо Сираков е известен бизнесмен, бохем, с тънко чувство за хумор. Лесно ли се живее с него?

 

Преди три години попаднахме в едни среди, една компания. Не съм си представяла, че това е моят мъж. Макар че от първия момент видях, че той се открояваше от другите. Много хора не го познават добре и той не позволява да бъде опознат. Има едно невероятно качество - никога не лъже. Абсолютно искрен е. И с това още повече ме плени. Той е много ерудиран и интелигентен.

Тогава имаше ли връзка?

 

Да, но беше на финала. Откакто загубих баща си, имах дълга и сериозна връзка - няколко години, с човек, на когото не искам да казвам името, но е известен. Той стана опора и за мен, и за семейството ми и направи много, за да ме подкрепя и помага. И аз съм му много благодарна и до днес. Показа ми живота такъв, какъвто е. Ако трябва да се изразя като психолог, той вероятно запълни в мен празнината, която смъртта на баща ми създаде. Аз имах нужда от такава подкрепа. Но времето минава. Нещата се променят. Сега съм наистина щастлива с Христо. Щастлива съм, че нося детето му.

Той има доста успешен бизнес. Вие не сте женени - засега. Мислила ли си за предбрачен договор, които да ти дава известна финансова сигурност?

 

За мен е вулгарно преди брака да разсъждаваш какво би могъл да получиш и да вземеш. Ако другият човек не те желае и няма чувството за отговорност, няма сила, нито имущество, което да те направи щастлив.
Но светът е меркантилен. Може да ти се наложи да се бориш.
Не мисля за това. И не се плаша от неуспех. Като всеки човек и аз имам толкова неуспехи. Сега искам да съм щастлива.

Къде ще живеете с мъжа ти?

 

Сега живеем заедно в малък апартамент, но се строи новото ни общо жилище. Докато бъде готово, ще бъда често при мама, за да ми помага.

Как мислиш, че ще те промени детето?

 

Напоследък се замислям. Досега все тичах, ангажирах си съзнанието с други неща. Сега си казвам: това е най-истинското, най-сериозното нещо в живота ми, може би трябваше да го обмисля по-добре. Да си направя някакви планове, да посрещна промените. Но какви промени мога да направя? Сега реагирам по друг начин на нещата. Декември гледах по телевизията кадри от катастрофата в Тайланд, деца, пометени от цунами. Тази гледка ме разтърси. Почнах да мисля колко беззащитни са децата, как аз самата да предпазя детето си, когато тръгне само. Доколко изобщо мога да го предпазя. Дали няма да съм майка-орлица, която с треперенето си повече ще му навреди. И затова си казвам: Бога ми, нека сме живи и здрави, да имам хора до мен, които да ми помагат, да имам любов. Толкова жени са отгледали децата си без средства, само с любов. Аз го имам - това е важното. На сестра ми разправях опасенията си, че сигурно ще си глезя детето. Тя ми вика: не се притеснявай, ще го играем така: ти ще си добрият полицай, аз ще съм лошият.

Какво има на нощното ти шкафче?

 

Книгата на Вера Кочовска. Тя ме кара да се замисля за истините в живота.

Какви диети пазиш?

 

От време на време пазя диети - няма как, работя с тялото си. Иначе много внимавам с храната - да е качествена и без мазнини. Но не мога да си пазволя да изглеждам зле. Понякога събота и неделя ми се иска да изглеждам лежерна, да ходя по анцуг. Но представи си да отида така до супера -ще ме сочат с пръст и ще казват: "Виж как изглежда всъщност Ирен Онтева".

Как мислиш - кое е по-трудно - хора стават звезди или звезди стават хора.?

 

Явно второто е по-трудно. Малко звезди успяват да останат хора. Особено у нас.

Колко килограма си качила?

 

До сега - до осмия месец - 7,5 кг. Но сега почва да расте коремът. Но какво значение има? Когато всяка нощ, всеки миг усещаш как расте в теб живот и даваш любов на едно същество?

Много бременни жени ходят на гледачки. Ти ходила ли си?

 

Не ме вълнуват тези неща. Не чета хороскопи, освен когато нямам с какво друго да се забавлявам. Но истина е, че една циганка преди много години ми предсказа, че около мен ще има блясък и прожектори - аз тогава бях още грозновато момченце. Тя ми каза: "Ще имаш необикновена съдба." Съжалявам единствено, че татко не е жив. Той много се гордееше с мен.

Коя е най-сериозната ти авантюра, нямам предвид любовна, която те кара да настръхваш, като си я спомниш?

 

Сега си спомням, че сама, на 19-20 години, пътувах с влак до Истанбул, защото там имах ангажименти като модел. Сега не знам как мога да го направя. Тогава просто ставах и тръгвах. Родителите ме поощряваха и вярваха, че имам глава на раменете си. Трябва да ти кажа, че съм попадала в ситуации, в които не съм си давала сметка за опасностите. Но аз съм галеница на съдбата. Вярвам, че Бог ме закриля. Имаше един такъв период в живота ми - каквото мечтаех - се сбъдваше.

Но това е много опасно!

 

Да, сестра ми казваше: внимавай какво си пожелаваш, защото може да се сбъдне. Като се замисля, винаги съм искала да имам дете и мъж, на когото да разчитам, да се опра и да бъда обичана дори с лошите си страни. И аз не съм идеална. И аз имам безброй лоши качества. Но искам точно такава да ме обичат.