Още с появата си обаче Дъстин Хофман разсейва надвисналите тъмни облаци. Извинява се, но не обяснява причината за закъснението си. Експресно действащата мълва обаче се грижи това да стане. Случката още повече митологизира главния герой. На сутрешно интервю журналистка вмъква, че съпругът й наскоро починал от рак.

Актьорът я прегръща, разплаква се, признава й, че наскоро и негов близък умрял от страшната болест, звъни по мобилния на жена си в хотелската стая, за да й разкаже какво му се е случило и семейството излиза на разходка с журналистката из коридорите. Калкулираният до секунди планинг на студиото естествено се разпада съвсем буквално.

Случка без прецедент и стабилен стимулант на имиджа на един от най-добрите актьори в последните десетилетия. Звездата дори прескача планирания обяд, за да компенсира закъснението и замезва от аперитива за медиите плюс една бира набързо, при това със... сламка.

След силно емоционалния момент става ясно, че Дъстин Хофман, по дънки, със синьо сако и маратонки за крос, е готов във всеки момент да предизвика комична ситуация. Оказва се весел, забавен, (само)ироничен и самокритичен, поне на пръв поглед нищо общо с добре смазаната холивудска машина за производство на звезди, които после се чудят как да смотолевят нещо по-остроумно - тактика, която в повечето случаи има обратен ефект.

Един от малкото големи актьори, който става известен с истинското си име, а не с фонетично по-звучен прякор. Баща му е спец по декори. Майка му избира Дъстин заради актьора Дъстин Фарнъм. Първо учи в консерваторията, после актьорско майсторство. През 1964 г. дебютира в Ню Йорк с "В очакване на Годо". В онези години живее заедно с Джин Хекмън, един от най-добрите му приятели в кинаджийската индустрия.

Първата му роля като протагонист е от 1971. С първата си съпруга Ани Бърн живее 11 г. до 1980, имат дъщеря. Същата година се жени за Лайза Готсеген, с която продължава да живее и с която имат четири деца. Дъстин Хофман присъства в книгата на рекордите Гинес като най-добрия актьор, пресъздал в един филм персонаж с най-голяма възрастова разлика. (Героят му в Little Big Man) е представен от 17 до 121-годишен.

На 67 г. носителят на два Оскара (за "Крамер срещу Крамер" и "Рейнман") играе Берни Фокер в комедията Meet the Fockers. Във филма за първи път партнира на голямата си приятелка Барбра Стрейзънд. Съвместният им дебют пред камера ги свързва в хипарско семейство. Двамата са родители на Бен Стилър и съответно сватове на Робърт де Ниро.

Как се озовахте в тази комедия?

Режисьорът дойде у нас и ме свари бос, с крака на масата, както си седя у дома. Ядохме сандвичи, аз дори си чопнах и от неговия и той каза, че точно това иска от мен - пред камерата да бъда като вкъщи. Петте ми деца, след като гледаха филма, ми казаха, че за първи път ме виждат в тази светлина, в която ме познават.

И какъв сте в тази светлина?

Един много щастлив, весел и оптимистично настроен човек. Освен, естествено, когато съм депресиран. А се депресирам лесно... И аз съм човек. Но иначе не съм типичният баща.

В какъв смисъл?

Имам четири дъщери. Общо взето, който и баща да попитате какво мисли, когато дъщеря му расте, ще ви отговори едно и също. Защото бащите знаят какви са били с момичетата като млади. Биха предпочели, по възможност, дъщерите им никога да нямат сексуални отношения. Аз искам дъщерите ми да обичат секса и да бъдат с мъже, които ги заслужават.

Харесвате ли се като комик?

Чрез комедията зрителят се отваря към това, което филмът има да му каже. Но една комедия може да вмъкне и големи истини за живота, с които хората се идентифицират.

Играете съпруг на дългогодишната ви приятелка Барбра Стрейзънд.

Ами да ви призная, приех ролята, за да легна най-накрая с Барбра!

Откога се познавате?

От актъорското училище. Не бяхме в един и същи клас, но се виждахме в междучасията. И двамата бяхме без пукната пара. Повече от 30 години не бяхме работили заедно. След един неин концерт я попитах защо не сме се оженили. И тя ми отговори: "Защото щяхме да се изпопребием!". И може би е права.

Как си спомняте онези години?

През 60-те революцията тръгна от студентите. 80-те и 90-те бяха по-спокойни, но сега започвам да усещам известни трусове в университетите, вълнения, които струва ми се, скоро ще доведат до някаква промяна.

Как се промени светът около вас?

Стана по-консервативен, отколкото когато аз бях млад. Нали сега гледам моите деца - винаги искат да правят обратното. И ако искаш да си много либерален с тях, те стават по-консервативни. Аз като взема да се правя на клоун, да говоря на жаргон и да се опитвам да съм по-близо до тях, понякога постигам обратен ефект.
Писаха, че сте успели да изчервите колегата си Робърт де Ниро.
 
Известно е, че той не обича да навлизат в личното му пространство. Затова издебнах момента, прегърнах го и го нацелувах. Яко се изчерви, истина е! После ме питат дали така съм искал да се приближа към персонажа. Не, обяснявам им, исках да се приближа до Де Ниро.
 
Как се работи с него?
 
Зарежда те с емоция до такава степен, че когато свършиш работа, просто ти се ще да го прегърнеш.

 

 

Колкото и да е невероятно, аз съм на 67! Да не се заблуждаваме - възрастта си казва думата и в киното. Колкото си по-възрастен, толкова по-малко и все по-лоши роли ти предлагат. Главните герои ги дават на актъори на 20, 30, но надхвърлиш ли 50... С жените е още по-зле. А и аз не съм нито екшън герой, нито ставам да нарамя куп оръжия. Когато достигнеш моята възраст, в известен смисъл е като да започнеш отново. Трябва да забравиш изискванията към режисьора, сценария, ролята и най-вече хонорара. Затова тази роля беше нещо като катарзис за мен.

 

Как актьор като вас приема подобно положение?

Един ден, разговаряйки с жена ми Лайза, тя ми каза, че вече не трябва да ме интересува нищо друго освен да се забавлявам с това, което правя. Ето как се справям!

Бихте ли работил в Европа например?

Естествено, че бих работил в Европа, но нито един от моите идоли - Педро Алмодовар и Уолтър Сейлс, не ми е предложил още роля.

Наскоро гръмна слухът, че се премествате да живеете в Лондон, за да избягате от Джордж Буш.

От "Таймс" ме питаха за Буш и им разясних теорията си. Казах, че предизборната му кампания ми се струва много добра, като на някакъв продукт за масова употреба. Или нещо като маркетинг на филм. Знаех, че ще спечели изборите, защото американците продават най-добре историята от 11 септември. Нищо не се харчи така добре, както страха. Посланието беше ясно - ако спечели Буш, няма да падне нито една сграда повече, ако спечели Кери, идва краят на света. По-нататък обяснявам как последната ни дъщеря, която още живее с нас, отива в университета и така от 34 г. насам ние с жена ми за първи път можем да живеем, без да сме вързани с ученически разписания. Да поживеем например в Лондон, където имам апартамент, или просто да пътуваме. Две седмици по-късно се появява заглавието, че заминавам за Лондон, за да се скрия от Буш. Що за глупак трябва да съм, за да кажа нещо такова и още повече да си го помисля. Наистина трябва да си страхотен наивник, ако си мислиш, че някъде можеш да избягаш от Буш. Ако някой знае къде мога да се скрия, да ми каже!

В каква степен тогава вярвате на медиите?

Трябва да знаем, че само 30 или най-много 40 на сто от това, което пишат вестниците, е истина. Затова Анджелина Джоли не е разбила брака на Брад Пит и Дженифър Анистън. Де да бяха толкова лесни нещата в живота, че да можеше с лека ръка да се твърди, че ето на, Джоли е виновница за развода на Пит.

Как асимилирате славата си сега, когато вече не сте на прицела на масмедиите?

Дълги години не успявах да се радвам на славата, защото все смятах, че не я заслужавам. Случва се доста по-често, отколкото можете да си представите.

Какъв е Дъстин Хофман, когато не играе роля?

Аз съм веселяк, но това не ми пречи да разбивам табута и да преминавам често границата на възприятието, което хората имат за мен. Предпочитам да се оставя на импулсите си. С годините човек все повече ги потиска. Аз обаче ги следвам и не преча на никого.