Кармата на Мариела

пророчество, нещастие, медицинско чудо

Ивайло Харалампиев 02 November 2006

На 5 години Мариела Кандия се залива с гореща вода и претърпява 14 пластични операции, на 24 е избрана за най-красивата жена на Америка. Тренира таекуон до, следва медицина и е професионална... пожарникарка.

Няма как да ти хрумне, че жената пред теб е имала някакви естетически проблеми. Широката й усмивка, тип Джулия Робъртс, на момента предразполага. Родената през 1981 парагвайка Мариела Кандия е минала обаче през 14 пластични операции, преди да се превърне в Мис Латинска Америка за 2005. Като малка тя се залива с гореща вода и цялата остава белязана. След инцидента пророчеството на баща й, когато се ражда, че ще стане Мис Парагвай, се превръща на практика в химера. За всички, с изключение на родителите на Мариела и на самата нея. Само че таткото не познава съвсем - дъщеря му не само взима титлата в родния си Парагвай, но е коронясана и за Мис Латинска Америка - континент, произвеждащ най-голяма количество титуловани красавици в света. За разлика от повечето си колежки обаче Мариела не зарязва следването си, когато започва едногодишният й договор за пътувания и промоции по цял свят. Остават й само два семестъра, за да завърши медицина.

Как се чувстваш като мис сред подобна страхотна конкуренция?

Прекрасно беше и макар да знаех от самото начало, че ще продължи само една година, ми домъчня, когато се разделих с короната.

Почти в края на тази година ти призна, че си била оперирана вследствие на изгаряне като малка.
Оперирана съм 14 пъти. На 5 години имах изгаряния по кожата на цялото тяло. Когато последствията са много сериозни, една операция никога не може да реши проблема. Остават много белези, които трябва да бъдат заличени в следващите интервенции. Вярвам, че нищо не е случайно в живота. Разбира се, този страшен инцидент в детството повлия на характера ми, но дори не се замислям дали в добър или в лош план.

Защо реши да разкажеш за това чак сега?
По-добре е да се говори открито за такива неща. Има толкова хора, които се притесняват и дори се страхуват от външния си вид. Естетическите канони се превръщат в нещо като заплаха. И вероятно в моята история ще се разпознаят много жени, на които им се е случило нещо подобно. Светът не свършва, много лесно е да се отчаяш, но по-добре е да се бориш. За Бога, аз цялата бях изгорена, а станах Мис Латинска Америка. Не ми беше лесно да седна и да разкажа историята си и до днес не обичам да възстановявам подробностите. Не исках да събуждам към себе си съчувствие просто защото съм била изгорена. А и вероятно биха ме обвинили, че използвам историята си като пропаганда.

Все повече жени се коригират, за да се вмъкнат в някакви канони. Какво мислиш по темата?
Не съм против естетическата хирургия, дори да не е реконструктивна, а чисто повърхностна. Но вманиачаването е много опасно.

Не си първата мис в семейството.
Родих се на същия ден, в който моя леля, която е била мис Парагвай, умряла три години по-рано. И когато аз съм се родила, баща ми казал: „Умира една мис, но се ражда друга". Това е началото на историята. Всъщност родителите ми настояваха да се явя на конкурса, те ме окуражаваха. Предполагам, че са искали по този начин освен всичко друго да премахнат у мен несигурността от всичките тези години на операции.

Не е много често срещано една мис да следва медицина.
След всичко, през което преминах, имах две възможности - да обожавам или да мразя медицината. Избрах първото и дори реших да стана лекарка. Изпитвам истинска страст към това, с което се занимавам. А и светът на красотата е много ефимерен. На 50 години се виждам като лекарка, не като мис. Признавам обаче, че не ме влече отделението за изгаряния.

Имаш диплома и за пожарникарка.
Беше прекрасно и незабравимо изживяване. В родния ми град нямаше достатъчно средства и отправиха този призив. Бях в пожарната три месеца, после започна конкурсът.

Тенденция е като стане мис, една девойка да скъса с гаджето си.
Е, и по тази точка явно не съвпадам. Имам гадже, който също е лекар и сме заедно вече пет години.

А как се поддържаш?
Слава Богу, с храната нямам проблеми. Много се движа, практикувам таекуондо от 5 години по три пъти в седмицата. Убедена съм, че движението и дисциплината ме държат във форма.