Светлана (Цеца) Величкович е 33-годишна, родена в с. Житораджа в Южна Сърбия. Завършила е селскостопански ветеринарен техникум със специалност свиневъдство. Запява още 15-годишна и бързо набира скорост в турбо-фолка, пълни стадиони, като рекордът й е над 140 000 души на неин концерт. През 1995 г. свързва живота си с Желко Ражнятович-Аркан, бивш военен и водач на крайните националисти в Сърбия.

Дълго крие връзката си с него, тъй като той е 21 години по-възрастен. Има две деца от брака си. След убийството на съпруга си е обвинена в незаконно притежание на оръжие и прекарва в затвора 121 дни, преди да я оправдаят и освободят. Сега е наследница на бизнеса на Аркан, който включва и футболен отбор, и звукозаписна компания... Твърди, че всичко това не я интересува и издържа децата си в престижни училища във Великобритания с приходите от концерти и записи.

Специално за EVA Цеца отговори на няколко въпроса по време на гостуването си в България.

Имало ли е моменти, когато не сте била доволна от своя външен вид?
Ще ви кажа нещо, за което преди това не съм говорила. Не се харесвах през 90-те години, когато беше промоцията на албума ми „Фатална любов". Тогава бях с къса коса и всички бяха въодушевени от прическата ми, освен мен. Мисля, че всяка истинска жена трябва да има разкошна дълга коса, което според мен я прави по-женствена, страстна и темпераментна.

С новия си 13-и албум „Идеално лоша", който излезе на пазара през юни, се появихте и с руса коса. Кое ви провокира да направите тази рязка визуална промяна?
Да бъда руса ми хрумна, когато през пролетта на тази година бях в Аржентина. Просто исках да направя някаква драстична промяна. Аз пея вече 18 години професионално на сцената и откакто се помня, все съм с тъмна коса - това е моят естествен цвят. Сега отново съм с него.

 

Най-вероятно вашият гардероб е претъпкан с модни дрехи. Какво правите с тези, които не носите?
Най-често ги подарявам на мои приятелки, а някои сценични костюми продавам с благотворителна цел.

Имате ли дрехи или вещи, които да са ви много скъпи като спомен?
С някои неща съм емоционално свързана, не ги пазя заради тяхната материална ценност. Някои рокли ме подсещат за моментите, когато съм била много щастлива, и тях никога и за нищо не бих продала. Имам предвид моята сватбена рокля, както и тоалетите на дизайнерката Звонка Маркович, с които съм пяла на „Маракана" (стадионът на Цървена звезда, на който Цеца направи един от най-големите си концерти преди 4 години и събра 100 000 фенове). Споменавам този концерт, тъй като той е много специален за мен - това е короната в моята кариера. Смятам, че моята дъщеря Анастасия (8 г.) ще бъде щастлива, като стане по-голяма, да види тези рокли в гардероба ми.

Вие сте богата жена, за какво най-много харчите?
Не спадам към групата жени, които живеят, за да пазаруват! Ще излъжа обаче, ако кажа, че не обичам да пазарувам. Но не съм мегаломан. Вярно е, че шопингът ми оправя настроението, обаче не всеки път. Моите разходи са големи, тъй като се грижа за доста хора около мен. А ако става въпрос за лично удоволствие, то пътуванията са нещо, което моето семейство обожава.

Защо едва наскоро признахте, че имате силиконови гърди? Какво е отношението ви към пластичната хирургия?
Бих признала и по-рано, но никой не ме е питал. Що се отнася до пластичната хирургия, аз съм й привърженик. Засега съм се възползвала от нея да поправя гърдите си, тъй като след второто раждане определено имах деформации и не се харесвах. Бих коригирала всяко едно нещо по тялото, което не ми харесва и не може да се коригира по друг начин. За света това е нещо нормално, но в Сърбия на това не се гледа с добро око. Мисля, че всяка една публична личност трябва да си дава сметка за своя външен вид, дори ако е необходимо да потърси помощ от пластичните хирурзи. Bсе пак живеем в 21-и век!

Имате ли сценична треска пред концерт?
Не, напротив! Преди концерт, ако имам крила, бих полетяла!

От песните, които сте изпълнили до този момент, а те не са малко, коя е любимата ви?
Харесвам предимно баладите си. Най-хубавите и най-тъжните си балади съм изпяла, когато съм живяла със своя съпруг Желко Ражнятович. Това е периодът, когато съм била най-щастлива!

Какъв беше животът ви с Желко Ражнятович - Аркан?
Една приказка, която много бързо приключи. Нашият брак продължи, за съжаление, само пет години. Винаги ще обичам Желко - той е любовта на живота ми! Формирал ме е като жена и личност! Мога да кажа, че съм негово произведение.

Кой го уби и защо?
До този момент никой не ни е дал информация. Върви дело по случая... Не обичам да говоря за това, никой и нищо няма да ми го върне от мъртвите...

Сънувате ли го?
Много, много често... Но съм щастлива, че се събуждам усмихната. Когато ми предстои да взема важно решение или да направя някаква важна стъпка, винаги го сънувам.

Казвате, че всички мъже, които ви ухажват, са до „колената на Аркан". Какъв мъж може да плени Цеца?
Трябва да бъде истински мъж - зрял и да стои здраво на земята. Мъж, който се е реализирал професионално, с амбиции и да знае какво иска. Смятам, че една жена трябва да има точни и ясни критерии за мъжа, с когото иска да живее.

А дали не сте намерили такъв мъж?
Търся! Нещо не ми върви... (смее се)

Давате ли шанс на тези, които ви изневеряват?
За приятелите си или за партньора си давам всичко. Много съм толерантна и съм готова да изтърпя доста неща, но на тези, които ме огорчат или изневерят, не прощавам. Такива хора завинаги ги забравям и изхвърлям от живота. По този въпрос съм много сурова.

Носите ли все още брачната си халка?
Не я нося. На тригодишнината от смъртта на съпруга ми я свалих окончателно. Казаха ми, че на третата година от смъртта вдовиците трябва да свалят халката си.Защо е така и аз не зная.

На чие рамо плачете?
Имам неколцина приятели, на които винаги мога да разчитам, че когато имам проблем или ми е много трудно, ще ми помогнат. Когато изпадам в депресия, не съм от тези, които се затварят в себе си, напротив, аз не мога да съм сама. Винаги гледам около мен да има някой приятел или близък. Много хора ми казват, че в трудни моменти изглеждам добре. В една моя песен има такъв стих: „Аз съм тук, за да изглеждам най-добре, когато се чувствам най-лошо..."

Вярвате ли в съдбата и някой предсказвал ли ви е бъдещето?
Много хора са ми правили хороскопи, предричали са ми някои неща от живота, гледали са ми на карти и доста неща са се сбъднали. Затова аз вярвам, че има нещо, някаква сила и начертана съдба. Сега много често ми прогнозират живот и кариера в чужбина. Ще видим дали това ще се сбъдне.