Открих жестоката страна на гения

Според телевизия „Скай”: „Когато трябва някой да се вмъкне в кръговете на богатите и известните, Лора Джаксън няма равна.” Шотландската авторка превръща в бестселъри биографиите на световни звезди като Браян Джоунс – създателя на Rolling Stones, Мик Джагър, Стивън Тайлър, Джон Бон Джоуви, Даниел Дей Люис, Юън Макгрегър, Кийфър Съдърланд. През 2011 излезе последната й книга, посветена на Фреди Меркюри. По същото време Queen получиха почетната награда на MTV за „Световна икона“, поканиха Лейди Гага за вокал, разбра се, че през 2012 ще издадат съвместни записи на Фреди и Майкъл Джексън и ще участват в биографичен филм за живота на вокала на групата им, чиято роля ще изпълнява Саша Барън Коен. Шоуто продължава и в книгата на Лора Джаксън „Фреди Меркюри, биография“ (ИК „Сиела“). Базирана е на 50 интервюта с хора, били част от живота на Фреди Меркюри. Джаксън е интервюирала и дългогодишния му приятел – починалия от СПИН в началото на 2010 Джим Хътън. Специално за списание EVA Лора Джаксън даде ексклузивно интервю.

Мис Джаксън, какво ви вдъхнови за биографията на Фреди Меркюри?
Точно на днешния ден късно вечерта през 1991 гледах телевизионно предаване за него. Току-що беше излязла новината за
смъртта му. Помня - видях как се хвърля на забавен кадър към стола си и смеейки се, изстрелва кокетно ръка към устата си, за да скрие заешките си зъби. Очите му блестяха, все едно казваше: „Не ме бива много за домакиня!“ Май беше коментар на клипа към песента I Want To Break Free. В този момент ярката му, пълна с живот и пулсираща личност ме грабна, но знаех, че е твърде рано да говоря с негови близки.
Познавахте ли го лично?
Не, но в началото на 90-те се запознах с Браян (Мей – солокитаристът на Queen) по време на турнето му в Лондон. Той е невероятен, много характерен китарист.
Какво разбрахте за Фреди от разговорите с хората, които са го познавали?
Бил е очарователна и много сложна личност. Съзнавал е кристално, че славата му принадлежи, и като млад често се е ядосвал, че не разпознават таланта му. Имал е изключителна дарба да влияе на хората. Съгласявали са се с него, без въобще да си дават сметка, че ги манипулира. Бил е забавен и мил, обичащ и лоялен – много елегантен в личните си взаимоотношения, абсолютно различен от пищната си крещяща публична персона.
А в същото време от книгата ви научих, че дългогодишният му партньор и негова половинка Джим Хътън, който е бил фризьор и градинар, е трябвало да плаща с половината от заплатата си наем за това, че живее в къщата на Фреди. А са били двойка все пак.
Фреди е бил склонен на спонтанна жестокост. И хем е имал нужда от любов, хем непрекъснато е изневерявал на тези, с които е имал връзка. Изненадващо за мен беше, че мнозина от сблъсквалите се с най-непривлекателните страни на характера му намират извинения за лошото му поведение. Пит Браун например, личният му асистент, работил години за Queen, ми описа как в истеричен пристъп на ярост Фреди счупил голямо огледало в главата му, а след това го накарал да измете парчетата. Обаче бързо подчерта, че Фреди бил притеснен и имал нужда да излее безсилието си върху някого. Тази прошка ме впечатли много.
Кое от 50-те интервюта, които направихте при подготовката на книгата, беше най-вълнуващо за вас?
Може би най-много ме разтърси разговорът с близкия приятел на Фреди до самия му край, музикален продуцент на соловия му албум и съавтор на песните в албума Barcelona - Майк Моран. Моран ми описа последните му дни. Беше опустошаващо да чуя за пристъпите на слепота, за раните по кожата му и как към края не е можел дори да говори. Фреди сам е решил да спре повечето лекарства в началото на онзи ноември. За мен беше чест, че толкова много негови близки се съгласиха да говорят за моята книга. Някои за първи път. Разбрах колко гигантски смел е бил Меркюри, когато през 1987 разбира, че е болен от СПИН. Споделил го е само с Монсерат Кабайе, Барбара Валентин и още двама-трима свои близки. Останалите от Queen са подозирали заради намаляващата му енергия, белезите по лицето, които прикривал с грим. Казал им четири години по-късно, месеци преди смъртта си.
Срещнахте ли се с Мери Остин? (Жената, с която Фреди Меркюри е живял седем години и за която казва: „Никога не успях да се влюбя в мъж, както бях влюбен в Мери. Тя е единственият ми приятел. За мен е като съпруга.“)
Не, но интервюирах единствената друга жена в личния живот на Фреди – немската актриса Барбара Валентин. Тя ми разказа за дълбоката любов помежду им, за дивите им разюздани весели времена заедно и за по-късните години, когато Фреди се е опитвал да крие болестта си. Разказа как е опитал да се откъсне от всичките си познати в Мюнхен, дълго не й вдигал телефона, докато един ден не звъннал на вратата й. Видяла го на прага, ужасен от болестта, изкривен от напрежението. Казал й само: „Вземи ме и се грижи за мен.“ И Барбара го направила. Тя развенча някои митове, сред които този, че под влияние на наркотици Фреди се е опитал да я души и се наложило да я спасяват. Това никога не се е случвало.
Той е написал песента Crazy Little Thing Called Love във ваната на един хотел. Вас осенявало ли ви е вдъхновение на необичайни места? И имате ли ритуали, свързани с писането – да слушате определена музика, да пиете определено питие?
Имам нужда от тишина и спокойствие. Писането изисква огром-на концентрация, силна дисциплина и отдаденост и е самотен свят. Когато имам срокове, работя по 16 часа 7 дни седмично. Не съм излизала във ваканция от години. На нощното ми шкафче има бележник и молив, защото понякога през нощта ми хрумват идеи. И драскам в тъмното, преди да са изчезнали. И не съм почитателка на дебелите томове. Предпочитам книгите, които се четат като препускане с кон.
Как започнахте да пишете биографии на звездите? И защо героите ви са предимно от света на киното и музиката?
Бях секретарка в правна фирма 12 години. Една вечер някакви документи паднаха и се разпиляха на бюрото. Сред тях се оказа албумът Big Hits, High Tide and Green Grass на Rolling Stones. Отворих го и видях групата вътре по някакъв много чист, кристален начин. Бях пленена, очарована от лицето на Браян Джоунс. Започнах да чета за него и не можех да повярвам на това, което пишеха. Реших, че искам да открия кой е истинският той. И така шест години проучвах живота му. Започнах да пиша биографията му. Ставах в 4 ч. сутрин, за да пиша преди работа. Четири години, прекарани по този начин, ми дойдоха много и трябваше да реша - да оставя книгата и намерението си да стана писателка, или да напусна работа и да се концентрирам изцяло. В средата на 80-те избрах второто. Беше трудно решение, но ми помогна това, че моят съпруг Дейвид ми се довери категорично.
Как изглежда един ваш ден? От какво се интересувате? Можете ли да се опишете накратко?
За себе си мога да кажа, че съм самотник по природа. Започвам работа преди 9 ч. сутрин и работя колкото е необходимо, предпочитам да е 5 дни седмично. Иначе живея в Североизточна Шотландия и най-интересни през целия ми живот са ми били книгите. Винаги съм се интересувала и от външния вид на книгата, подвързията, корицата, даже логото на издателите. Започнах да чета на пет. Прекарвах часове, седнала на студената площадка на върха на стълбата на къщата на родителите ми до голям стар дървен сандък, натъпкан с книги, в които се ровех и ги разглеждах внимателно.
Баща ви е бил много важен за вас. Кое е най-ценното, което сте научили от него?
Той ми беше много скъп. Невероятно честен, почтен и чист човек. Затворен от немците в концлагер през войната, беше положил толкова много усилия да съхрани живота си и семейството си и накрая получи седем сърдечни удара в рамките на три години. Почина на 57, толкова рано. Аз бях на 14. Той ме научи, че е важно да можеш винаги да се гледаш спокойно в огледалото, да се стремиш да не грешиш спрямо другите в живота ти.
Кое е най-шокиращото ви интервю до момента?
Не знам. Най-интензивният ми период беше, когато в средата на 80-те открих, че Браян Джоунс е бил убит. Десетилетия преди това битуваше митът, че е умрял пиян и дрогиран, че е бил развалина, узряла да й се случи нещастие. Истината се оказа съвсем различна и през 1992 моята книга взриви слуховете. Бях първата, която назова убиеца му и разкри цялата истина за живота и смъртта му. Имах странни и страшни преживявания, докато разследвах. Получавах и заплашителни обаждания по телефона. Но останах вярна на разследването.

Сред по-интересните хора, които Лора е интервюирала, са: Бьорн Улваеус и Бени Андершон, ABBA, Ноел Рединг от Jimi Hendrix Experience, Брус Дикинсън например или Джо Елиът от Def Leppard, Ричи Самбора от Bon Jovi, Клиф Ричард, Джинджър Бейкър от Cream, Тони Айоми от Black Sabbath, Пол Роджърс от Free, Bad Company и Queen, сър Джаки Стюарт, бивш шампион от световното първенство на F1 Former World Champion, кинорежисьорът Фолкер Шльондорф, Спайк Едни от Brian May Band, Джуди Денч, Пиърс Броснан. Бившият генерален секретар на Обединените нации генерал Кофи Анан е написал предговор за книгата й за Боно.