Има-няма пет години, откакто съм собственик на няколко кредитни карти, едната от тях регистрирана за разплащания в системата PayPal. Долу-горе по това време спрях да изпитвам чувство за вина, купувайки си скъпа вещ. Заглуших кънтящите в съзнанието ми съвети на мама да кътам за черни дни, да се простирам според чергата си, да не се изхвърлям в щедро пилеене. И честно казано, точно тогава се усетих като човек с пари и с отношение към тях. В смисъл, че не ме е страх да ги притежавам, не ме е страх да ги харча.
Вярвам, че отношението на човек към парите се формира още със семейното възпитание в ранна детска възраст. Е, не чак по начина, по който го определя Фройд. Според неговата теория стават скъперници тези, които като съвсем малки – между шест месеца и три годинки – са се стискали, седейки на цукалото. В този младенчески период, определян от психоанализата като анален стадий от развитието на личността, емоциите, свързани с естественото очистване, се записвали в подсъзнанието и по-късно определяли отношението ни към парите. За пример Фройд сочи хора, които в ранните си години са били принуждавани, дори насилвани да се изхождат на гърнето, а в зряла възраст смятат, че единствено плащайки в парични знаци, могат да получат любов. Определя ги като притежатели на анално-изтласкващ характер. Обладателите на анално-задържащия пък са тези, които в несъзнателни времена от детството си в знак на протест срещу натиска на родителите да ходят в тоалетната, т.е. на гърнето, са стискали до последно. Точно те на зрели години много трудно се разделят с парите.
Вкарвайки се в моделите на Фройд, май трябва да съм била от тези, дето не стискат. Защото винаги съм била разпиляна и щедра. Което особено е възмущавало майка ми и я е карало да се опитва да ме промени.
Не че съм била лишавана от нещо важно като дете, но все пак съм усещала соца в най-пълната му мяра – да работя залудо, залудо да не стоя, да икономисвам от безполезни вещи (разбирай дрехи, гримове, бижута) и занимания (дъълго кафе с приятели, купони до зори, пътувания насам-натам). Да работя за заплата. Да не очаквам нищо наготово и даром - „Безплатен обяд няма“. Накратко казано, да се простирам според чергата си, на което така и не можах да се науча. Когато вземех стипендията си като студентка, първо си осигурявах стек от възможно най-гъзарските цигари и отпердашвах на автостоп към хотел на морето или в Пловдив. После си го отгладувах на солети и лютеница в комбинация с долен качак. Когато ми падна веднъж солиден хонорар, си купих с връзки най-скъпите възможни рамки за очила (немски), които дълго после носих без стъклата, защото нямах възможност да си ги окомплектувам. Като започнах да работя, със заплатата се сдобивах с най-скъпите италиански ботуши примерно, а после карах на фотосинтеза.     
Нямаше разпределяне на бюджет, предимство в плащането на сметките или икономично пазаруване. Обичах парите и най-много да ги харча.
Това беше и моят модел на взаимоотношения с тях, нямам претенции, че е уникален. В тази система влиза и раздаването – никога не съм отказвала заем, нищо, че съм се набутвала с немалки суми и като гарант по банкови кредити (това се надявам мама да не го прочете, не съм й го казвала). Но имала съм, помогнала съм, добро съм направила. Ако съм нямала, нямало е и да давам.
Нещата не се промениха и когато се омъжих и се сдобих с деца. Всъщност мъжът ми ме посъветва, когато взема пари, да ги занеса вкъщи да пренощуват, а не да бързам веднага да се отърва от тях. Някъде по това време дойде демокрацията и, сменяйки работата си, се видях в повече пари, отколкото бях си представяла, че мога да имам. Пилеех още по-широко отпреди, вземах заеми, връщах заеми, купувах скъпи подаръци с повод и без повод. Точно по това време забелязах една закономерност – оставайки с някакви последни левчета, сякаш нарочно ги давах на първия срещнат просяк, черпех някого просто ей така или си купувах нещо съвършено ненужно според ценностната система на майка ми – например няколко букета цветя от бабичките по Графа. И още на следващия ден отнякъде ми се изтърсваха някакви пари – или някой ми връщаше забравен заем, или отнякъде ми се обаждаха за хонорар...
С малко неудобство признавам, че искайки да забогатея, по това време преведох и някакви суми по сметките на, както се оказа впоследствие, финансови пирамиди. Сдобих се с една стотинка, „намагьосана“ от прочутата лечителка от Стара Загора Момера да ми докарва повече пари. И когато изгубих портмонето си заедно с нея, но и с една наистина достойна сума, ми беше мъчно за известно време за стотинката. Но скоро алпинистката д-р Карина Сълова ми подари  непалски талисман за благополучие и късмет, намърдах го в новото портмоне и се успокоих, че магнитът за пари е на мястото си.
Всъщност аз никога, ама никога не съм се страхувала от нищетата. Виж, за утрешния ден съм изпитвала някаква несигурност по времето на главоломната инфлация през 90-те години. Ако тогава съм имала в джоба си шестцифрена сума, не съм била сигурна какво ще мога утре да си купя с нея – дали пералня или само бутилка за изпиване с приятели. (Един от които впрочем ми подари мечтаната пералня, когато му тръгна бизнесът.)
Сигурно е важно да кажа, че дори когато съм губила, не съм се тръшкала, а съм се смяла и съм казвала, че така е трябвало да стане. Че някой друг е имал нужда от пари повече от мен и съдбата му ги e сервирала на тепсия. Просто съм се разделяла с парите без паника, а с удоволствие. Осъзнавайки, че икономията и пестенето са майката и таткото на мизеруването. Че страхът от парите и от харченето им е празен разход на енергия и когато го осъзнаеш, парите потичат към теб. Все едно се отваря някакъв клапан.
По-късно, когато на пазара се появиха книги със съвети как да станем богати и успели и започнах да ги чета, осъзнах, че парите имат своеобразна енергия и че тя може също както творческата и сексуалната да бъде управлявана. Ето няколко споделени тайни от книгите по темата, подкрепени и от известен личен опит:    

Парите не обичат, когато се вкопчват в тях
В този смисъл те приличат на мъжете. Затова с тях трябва да се отнасяте подобаващо. Да не се боите от тях, да ги обичате искрено, да ги уважавате, но да не ги смятате за единствения смисъл и цел на живота си.

Парите обичат тези, които ги обичат, но най-напред обичат себе си
„Количеството на парите е правопропорционално на количеството уважение към себе си. Всеки човек има толкова пари, колкото е готов да има“ - пише в своята книга „Пътят към богатството“ руският езотерик Валерий Синелников. Ако се замислите, ще установите, че мнозина имат точно такъв неосъзнат модел на отношения с парите. Искат да са богати, но се боят в дъното на душата си от това. Или смятат, че са недостойни за големи пари и подсъзнателно не си разрешават да ги имат. Или смятат богатството за опасност, порок, твърде голяма отговорност. (Възможно е за това да имат вина внушенията на родителите ни от сорта на: „С честен труд не се забогатява“, „Парите развалят човека“, „За всичко се плаща“). Така или иначе всеки от нас има свое отношение към парите и е възможно някоя от тези постановки да блокира ръста на благосъстоянието му. Затова помислете какво и защо управлява отношенията ви с парите и готови ли сте да промените вътрешните си убеждения.
Като начало максимално честно си отговорете на следните въпроси: какво е първото, което ми идва наум при думата „пари“? А при споменаването на „много пари“? С какво асоциирате богатството? Какви емоции изпитвате при това – страх, вълнение, радост, срам, дискомфорт? Ако е страх, от какво се боите? Каква е в този момент вашата сметка и защо е такава? Това ли наистина ви удовлетворява, или искате да сте по-богати? Защо ви се струва, че не можете да имате повече пари? Откъде са се взели тези ограничения?

Парите обичат направлението и перспективата
Те са само средство за постигане на целите. Колкото по-ясни и желани са вашите цели, толкова повече е мотивацията на паричната енергия. Не се бойте да мислите широко – тя ще потече във вашето направление.

Парите обичат движението
Помислете само, че най-богатите хора, които познавате, обичат живота, не страдат от липса на енергия, да не говорим за планове и мечти. Те не се страхуват от риска, лесно харчат и дават назаем, макар да не е без сметка. Те вярват, че заслужават най-доброто, но парите не са за тях самоцел, а само средство да го имат.

Парите не обичат да се безпокоите за тях
Страхът е една от главните причини за проблеми с парите. Той се проявява в три форми: първата е безпокойство по повод недостига им, втората – страх от загубата им, а третата – страх от големите пари. Така пише в книгата си Валерий Синелников. Проследете колко често се оплаквате, че малко ви плащат, че се налага да икономисвате всяка стотинка или се притеснявате за вашите спестявания. Така изпращате в космоса негативни емоции и това може да спре потока на парите във вашата посока.

Парите обичат, когато леко ги раздават
Назаем най-добре давайте суми, с които по принцип сте готови да се разделите безвъзвратно. Когато отпускате тази сума завинаги, това усилва потока на паричната енергия във вашата посока. Не е изключено дадените пари в такъв случай да ви се върнат умножени.

Парите у вас са точно толкова, колкото са ви нужни в момента и колкото сте готови да имате
Ако ви липсва определена сума, тя или не ви трябва, или не сте готови да я имате. Или дори не я искате наистина. Човек може да страда както от недостига на пари, така и от излишъка им.

Парите обичат да бъдат ухажвани
Т.е. да ги стопанисваме добре. Не се чувстват уютно намачкани в джобовете, а подредени в красиво портмоне, то е тяхната „къща“. Най-добре е за различните разходи да имате различни портмонета – за текущи разплащания едно, за почивка – друго, за спестявания – трето... Парите не обичат да са скъсани, а стягането им с ластик е равносилно на смърт. Обичат също така да бъдат често броени.

Парите и удоволствието
Лариса Ренар, авторка на бестселъра „Изворът на женската сила“
Парите са сексуална енергия. Когато жената прави това, което й носи удоволствие и помага да разкрие талантите си, то около нея се формира силно поле на притежание и парите идват лесно и в големи количества. Това е женският път, който не разрушава здравето и отношенията. Сама по себе си енергията на парите е хаотична субстанция. Може да си я представите във вид на разтопено злато, но дали ще се превърне в пари зависи от силата на манипура (в хиндуизма това е центърът на волята, третата чакра, която се намира зад слънчевия сплит –  именно на това място хаотичната енергия придобива структура). Ако за жената в живота приоритет са удоволствието и творчеството, то волята й помага да материализира паричния поток. Но ако действа само от волевия център, заставяйки се да работи, занимавайки се с нелюбима работа, убеждавайки се, че по някаква причина е длъжна да го прави, тогава всичко отива на мъжкия път и парите идват трудно.

Но главното е да помните, че парите текат към този, който ги обича и е готов да ги приеме. По своята същност те са мъжка енергия и при тях действат тези закони, които са в сила и в отношенията с мъжете. Ако жената искрено се възхищава от мъжете, иска да ги привлича, то към нея текат и парите. Има една полезна практика – да покажете на растящата луна отвореното си портмоне и да кажете: „Елате, пари, моля ви.“ Тайната е в тона на гласа ви: трябва да е по женски сексуален, нисък.
Страховете блокират паричния поток
Страхът от бедност например блокира едновременно три центъра. Първият е на жизнената сила - в средната зона, вторият - сексуален (ниско в корема), третият – волевият (над слънчевия сплит, непосредствено свързан с привличането и задържането на парите. Колкото повече страхове имате, толкова по-трудно ще забогатеете. Най-простата практика е да запишете всичките си страхове на хартия и да я изгорите. Направете го минимум три пъти. На мен ми помогна следната мантра: „Парите текат като река към мен, къпя се в пари, стигат ми за всичките ми желания и проекти.“ Повтаряйте това в течение на един месец 108 пъти всеки ден и се радвайте на резултатите. Купете си голямо луксозно и скъпо портмоне и носете със себе си големи суми (поне половината от месечната си заплата), без да се страхувате, че с тях може да се случи нещо. Кредитните карти също са пари, макар и виртуални, а от картите за отстъпки в магазините – обратно – енергията се разсейва. Колкото повече боклуци в портфейла, толкова повече парите се стремят да напуснат пространството му. Добре е да носите в портмонето си нещо, което активира паричната енергия – едно или две евро, фигурка на жаба, златна пластинка, монетка или червена връвчица с възелчета.
Колкото до харченето, трябва на всяка цена да разширите зоната на своя комфорт, но постепенно – всеки път не повече от 20-30%. Ако можете да си купите чанта за 100 долара, по-добре си купете за 130 и така с всичко. Ако зоната на комфорта не се разширява, започваме да губим пари. Винаги е по-добре да си купим една скъпа вещ, отколкото десет евтини. Скъпите вещи фокусират паричната енергия, евтините я разпиляват.

Стани богат, но не с Ники Кънчев, а с Лариса Ренар
Тя препоръчва на всеки, който е готов да експериментира, една визуализация на желанието. Гледайте в центъра на пламъка на свещ и мислено съединявайки се с него, протегнете лъч към манипура (третата чакра, разположена на три пръста над пъпа) и си представете как в центъра на слънчевия сплит се появява златист балон. Ще видите, че този балон ще започне да се увеличава, докато в един момент вие сами не се окажете вътре в него. На върха му има отвор и от изобилната безгранична вселена започват да се изсипват банкноти от различни страни. Вие наблюдавате как този паричен поток се завърта по посока на часовниковата стрелка и напълва сферата отвътре. Вие разглеждате банкнотите, наслаждавайки се на този поток. Когато почувствате, че вашата сфера е докрай запълнена, започнете бавно да разширявате обема й, неоткъсвайки поглед от въртящия се по часовниковата стрелка поток от пари, който продължава да навлиза. Опитайте се да почувствате границите на своята сфера, чувствайки този обем от средства, който сте способни да удържите. Ако вниманието ви започне да се разсейва, това е знак, че ви е трудно да удържите тези граници. Фиксирайте комфортна за вас граница, мислено представяйки си сума пари, съответстваща на обема й. Това може би е възможният ви доход за месец или за година. След това произнесете: „Тези пари ще донесат щастие и благополучие на мен и моето семейство“, с което ще заредите положително този поток. Усещайки тази сума, приемайки я, постепенно започнете да свивате сферата, съхранявайки движението на паричния поток по посока на часовниковата стрелка дотогава, докато сферата не се превърне в плътен златист балон вътре във вашия слънчев сплит. Оставете свещта да догори, запалвайки я всеки ден за по 15 минути и представяйки си този поток и тази сума. Добре е в течение на един месец да си представяте едно и също количество пари. През следващия може да експериментирате с по-голяма сума.

Отнасяйте се към парите като към игра, не се бойте да губите
съвети от Роберт Кийосаки, предприемач, милионер, автор на бестселъра „Богат татко, беден татко“, изд. Анхира
- Не мързелувайте - обучавайте се на финансова грамотност, за да разберете как да управлявате пари. Знаейки как работят пазарът и парите, вие получавате власт над тях и те започват да работят за вас, а не вие за тях.
- Не изпадайте в зависимост от своята професионална специализация. Старайте се да получите такова образование, че да може да прилагате знанията си в няколко сфери на дейност. Или получете още една професия, която може да ви носи добър доход.
- Имайте предвид, че не е задължително да заработвате парите си. По-често се замисляйте как бихте могли да живеете, и то добре, ако не работите привичната надеждна и безопасна работа за някого и не зависите от заплата.
- Разберете разликите между активи и пасиви. Пасив е това, което „яде“ пари - жилище, ипотека, заплата, облагана с данъци. Активът генерира паричен поток: акции, алтернативни доходи (например отдаване на недвижим имот под аренда), собствен бизнес.
- Истински богатите хора купуват предмети на разкоша най-накрая - от доходи от активи.
- Не позволявайте на емоциите, които парите предизвикват у повечето хора: страх да останат без тях и желание да имат колкото може повече - да затъмнят разума ви. Неясно представяйки си какво точно са парите, ние позволяваме на извикващата трепет тяхна сила да контролира живота ни.
- Престанете да казвате „Не мога да си позволя това“. Просто изтрийте тази фраза от речника си. Заменете я с „Как бих могъл да си позволя това?“.

Доходите трябва да се разпределят така: от 30 до 50% за всекидневни разходи,10% в личностно развитие и обучение, 10%
за удоволствие (грижи за себе си, шопинг), 10% инвестиции (покупка на акции, развитие на собствен бизнес), 10% благотворителност, още 10% натрупване. Така създавате магнит, който ще притегля изобилие в живота ви.