Здравейте, Х.
За секунда си представихме как оставяте списанието небрежно разтворено и това е напълно достатъчно приятелят ви (този „нормален” мачо) да се зачете в страницата с женски питания. Ако го направи – да знаете, вече сте дръпнали една дължина пред гаджето му. А ако се позаинтересува и от специалните препоръки за гладка и чувствителна кожа в страниците от Салон за красота, нещата ще са съвсем розови. Всъщност и ние не обичаме да лепим етикети, а ето че току-що неусетно го направихме. Човешката природа е пъстра, но ние винаги мерим с аршина Аз (Аз съм си Аз, както изрично споменавате), така че е неизбежно да си създаваме някаква рамка, в която другите може и да не пасват напълно. Въпреки че вашата, както изглежда, е по-широчка, но щом настоявате, че хетеро, хомо или транс са само измислици, защо очаквате от някого ясно да заеме мястото си в тях? Ето защо си мислим, че само времето и търпението ще решат вашия случай, което поразително прави писмото ви да прилича на останалите, които получаваме. И все пак – ако оставите списанието нарочно разгърнато на тази страница, подчертайте с червен маркер следващото изречение: Хей, мачото, престани да се държиш идиотски с Х, защото нищо мъжко няма в това, независимо какво предпочиташ да правиш в леглото.

Разликата между тормоза и романтиката е само в това доколко намирате за симпатичен отсрещния. От желан обект есемесите след полунощ са нежна демонстрация, а от несимпатичен натрапник – неприятна изненада. Щом сте подложена на второто, просто го помолете да спре въпреки известните ви професионални отношения. Стига, разбира се, 2-3 през нощта да не ви се води работно време.

Здравейте, Диана,
Да се влюбите в някого по интернет е като да се влюбите в литературен герой. Какъвто и да е прототипът, който и да е авторът, вие наслагвате върху него въображаеми пластове и дори най-сполучливата екранизация не покрива представата ви. Ето защо към епистоларните романси в социалната мрежа трябва да се подхожда като към книга – думите заместват реалността, а четенето е интимен, но в същото време самотен процес. Дори илюстративният материал не е от значение, илюзорната представа за обекта е достатъчна. Само дето на това четиво профилната снимка на автора е на първата корица, не на последната. Какви са причините вашият любим писател да не иска да се срещнете, ще си остане загадка. Може би той най-добре знае, че лирическият герой, койте е създал, и авторът не са едно и също лице. А може да подозира това у вас, ако ме разбирате правилно. Така или иначе, относно съвета, който очаквате, мога да ви препоръчам единствено да постъпите така, както постъпвате с книга, от която не можете да се откъснете, но рано или късно ще стигнете до последната страница. Дали трепетно ще чакате авторът й да напише продължение и нищо друго няма да четете в следващите месеци, или ще се втурнете в книжарницата, за да си купите ново томче от друг писател, зависи от собственото ви усещане.

Веднага прави впечатление, че във вашата връзка разбирате доверието по малко сталинистки начин – висшата му степен е проверката. Ето как ти не просто си разполагала с ключа към евентуалните тайни от личния живот на приятеля си в социалната мрежа, но намерението да го използваш е било единствено с цел да докажеш колко много му вярваш. Сега, когато този достъп ти е отказан, проблемът за теб не е се крие толкова в потайностите на загадъчния му профил, а в невъзможността да демонстрираш, че му се доверяваш, без да можеш да го провериш. Що за доверие е това, като не го надзираваш?! Пред теб има два пътя – или му спретни другарски съд, изложи споменатите доводи и го помоли да възстанови доверието ти, като предаде профила си на обстоен обиск, или се довери на друга, не по-лоша сталинистка максима: „Здравото недоверие е прекрасна основа за съвместна работа.”

Нито една красива жена в света не се е оплакала от факта, че й се обръща внимание и появата й е повод за неволен флирт, така че, доколкото разбираме, под „нормална комуникация“ ти разбираш игнориране. Ако въпросът ти се свежда до това, докога мъжете ще се впечатляват от хубави жени, не сме сигурни кой точно става смешен тук.

Да, така излиза – умните жени са повече от глупавите. Но това няма нищо общо с естествения цвят на косите им. Просто по-голямата част от жените отдавна са разбрали, че могат да отвличат мъжкото внимание със съвсем елементарни цветни трикове, и продължават да го правят, когато си пожелаят. Глупави са само онези жени, които са убедени, че това е достатъчно.