Инжектирай ме с любов

на легло ли болен легнах
бяла стая без звезди
по земята портокали
нямам братя ни сестри
страхове с игли забождам
и солта с лъжица ям
тялото ми е без кожа
теб те няма аз съм ням
инжектирай инжектирай
инжектирай инжектирай ме с любов
инжектирай ми любов
тънки змии с пръст набождам
и се давя в кладенци
дяволите са набожни
и въртят на пръст души
ослепях от много думи
оглушах от тъмнина
мойто тяло ми е тясно
ще се сгъна в точица
инжектирай инжектирай
инжектирай инжектирай ме с любов
инжектирай ми любов

Текстът, който сега ни изглежда тъжно пророчески, е на Марий Росен, а изпълнението е на Андрония Попова по музика на Насекомикс. Андрония, Рони, сега инжектира с любов души някъде отвъд видимия свят. Важното е да не забравяме музиката й, в която тя влагаше цялата енергия на дребното си тяло и голямото си сърце. Сбогом, Рони!