Познаваме Велизар Бинев от сериалите „Четвърта власт“ и „Връзки“ и от филма „Мисия Лондон“. Макар да е български актьор, той играе предимно в чужди продукции. В актива си има около 80 роли в американски и британски ленти. Говори брилянтен английски. Владее го дори с акценти. Партнирал си е на екран с Бен Кингсли, Харви Кайтел, Антонио Бандерас, Мел Гибсън, Кейт Бекинсейл, Майкъл Кейн, Стивън Болдуин, Жулиет Бинош, Гейбриъл Бърн и други холивудски звезди. Ще ви направи впечатление, особено в личен контакт, колко прилича на Доналд Съдърланд. А фамилията му ви звучи познато, защото е син на големите български актьори Николай Бинев и Домна Ганева.

Домът на Велизар прилича на театрален декор или покрита с драперии хартиена къща за чаена церемония. Там попадаш в паралелна реалност, където времето тече бавно, с удоволствие и на талази. Следобедът се разлива безкраен. Потъва в цветовете на коктейлите, в разказите, в мекотата на уютния тембър на Бинев. Велизар е алхимик. Той е открил формулата на най-вкусните напитки, на най-уханната и неустоима храна. Ястията му са като разходка из ориенталски пазари, като заря за сетивата в таен гурме ресторант за отбрани, като разказ на Шехеразада, който не искаш да свършва. Те са толкова пищни, че за да се справиш с всички усещания, които предизвикват, можеш да ги ядеш единствено много, много бавно.

За срещата ни е приготвил чуден ориз със стафиди, моркови, арпаджик и 12 вида подправки. Сервира го като гарнитура на козе сирене, запържено в масло и зехтин и оваляно в ситно настърган хрян. За акомпанимент налива в чашата ми италианско пино гриджо Alois Lageder.

Всичко започва от божествената храна... „Този ориз е грузински специалитет – разказва Бинев. – Възстанових рецептата по спомени от детството ми и я подобрих. Готвеше го майката на майка ми, баба Мика. Тя нямаше нищо грузинско. Беше от Бургас. Всъщност нейната майка Доминика, на която е кръстена моята майка Домна, била гъркиня, макар да казвала: „Аз съм циста българка.“ Та ястията на баба Мика са първите, които си спомням. Тя живееше с нас. След нея и майка ми винаги е готвела прекрасно. Но се разболя, милата, и се наложи баща ми да слезе от пиедестала на своите фантастични манджи, с които блясваше веднъж на 100 години и обираше всички овации. Започна да готви по-често и много ми се караше, защото обичах, каквото и да ям на обяд, да е с кисело мляко. Вземах едно бурканче кисело мляко, правех му дупка отгоре и го пиех паралелно. Баща ми се ядосваше: „Ти с това кисело мляко изравняваш вкуса на всичко. Губи значение какво съм сготвил.“ А готвеше прекрасно и той. Една от любимите ми негови рецепти е свински врат с лук и топено сирене. Между другото, направих го преди месец и стана божествено.“

Хапвам само аз. Сега седи срещу мен и докато ми разказва, пие чуден коктейл. Майстор е на коктейлите. Владее стотици, измислил е поне още толкова.

Дислексия ли спомена? – питам. – Ти си актьор, играл си в толкова филми и осем години в Сатиричния театър. Как учиш ролите си, ако имаш дислексия?

Имам много тежка дислексия. Моят психоаналитик я откри преди 3-4 години. Мозъкът ми разбърква не само буквите в думите, а и думите в изречението. Мама и татко никога не го разбраха. Мислеха, че ме мързи, че си търся оправдание да не ходя на училище, да не уча, и ме наказваха с четене. Ама аз бях голям хаймана. Ежедневно ме прибираха с полиция – я от покрива на Руската църква, я от другаде. В XI клас имах 750 извинени и трийсет и няколко неизвинени. Едва завърших училище и ВИТИЗ. От баща ми взех маниера да си уча текстовете, като предварително си ги разчитам, записвам си ги на диктофон, компютър, каквото и да е. След това ги слушам.