България няма нито една прилична пързалка, но Албена Денкова и Максим Стависки станаха двукратни световни шампиони в танците на лед, а Евгения Раданова донесе три олимпийски медала в шорттрека. България няма полигон за сноуборд, но вече си има лидер за Световната купа. Името му е Радослав Янков.

Откакто спечели първия голям старт в кариерата си в Кареца (Италия), 26-годишният талант не спря да чува един и същи въпрос: „Как така изведнъж е направил пробив?“ Всъщност за самия него, а и за близките му, успехът е бил отдавна чакан: Радо на два пъти стана световен шампион за младежи. Пробивът му сред мъжете обаче се забави, тъй като в последните години бе измъчван от контузия в кръста. Заради нея се наложи Янков дори да промени стила си на каране, но в крайна сметка я пребори. За победите му помогнала и промяната в екипировката. Новият му борд е изработен специално за него с помощта на бащата на първата ни звезда в сноуборда Александра Жекова – Виктор. И с двамата Радо е много близък, а самата Сани не спира да публикува възторжени коментари във фейсбук след всеки добър резултат на чепелареца. Другият коз на Янков са ретро обувките, които с много мъка успял да си набави. „Изработени са още през 1998 г., но са от изключително дебела пластмаса, която ги прави по-устойчиви и не се влияе от атмосферните условия. Фирмата Northwave отдавна е спряла производството на този модел, но повечето ми колеги го предпочитат. Сигурно сме единственият професионален спорт, в който 90% от състезателите използват стари обувки“, смее се Радослав.

На какво обаче дължим поредната бяла лястовица във все по-заглъхващия ни спорт? „И родителите ми Димитър и Мария, и сестра ми са ски учители. От тригодишен ме качиха на ски, както се случва с всяко хлапе от нашия край. На 8 се пробвах с дъска и татко ме записа в групата на първия ми треньор Васил Милчев. От всички деца само аз станах професионалист”, връща се назад Радо, който на 13 г. грабва първото си международно отличие – злато на детското световно първенство в Италия. Оттогава тръгнал и прякорът му. Сръбски специалист възхитено попитал Милчев: „Откъде го изкарахте този дивеч?“ „Моят треньор започна да ми казва така и до ден днешен всички ме знаят като Радо Дивеча или Дивия“.

От малък Янков не се плашел от скоростта и адреналина, хвърлял се като див и в най-опасните дерета. Влязъл в националния отбор за юноши, от федерацията поели разноските му за състезания, а за да си набавя допълнителни средства, Радо изкарал курсове и се научил да кара трактора на баща си. С него ходели да орат ниви, купили и приспособление за балиране на сено, което две лета било на разположение на младежа. Събирали също трупи в гората за различни фирми. Така Дивия провеждал и извънсезонната си подготовка, чиято цел е развитието на физическа издръжливост. Тя обикновено започва в края на март и включва преходи пеша и с велосипед, по около 30 км на ден, както и ходене по въже и каране на колело на една гума за баланс.

„На сняг обаче са ми нужни поне 100 дни подготовка годишно, а за съжаление у дома няма условия за това. Даденостите са налице – в Пампорово и Банско е в пъти по-хубаво, отколкото в някои световни курорти, но засега нямаме полигон или кръг от Световната купа. Аз съм голям патриот на Чепеларе и винаги държа да споменават, че идвам оттам. Обожавам планината и дори когато се прибирам от лагери, отново отивам в планината – дали ще е за тренировка, за разходка или просто да покарам с приятели“, признава 190-сантиметровият спортист, който по ръст и чар спокойно съперничи на звездата в далеч по-комерсиалния тенис Григор Димитров. За разлика от хасковлията Радо няма време за приятелка.

Голямата му мечта, разбира се, е олимпийската титла. Надява се да я сбъдне още на игрите в Пьончан (Корея) през 2018, когато ще е във върховата за сноуборда 28-годишна възраст. „Засега обаче не мисля нито за това, нито за спечелването на Световната купа, а се концентрирам върху карането във всеки старт. Любимият ми момент определено настъпва, когато пресека финиша и видя, че съм победил съперника. Целият ми живот е сноуборд и винаги само това съм правил, затова един ден искам да стана треньор и завърших такава специалност в НСА. Извън моя спорт много обичам и футбола, и кросмоторите, но ги практикувам внимателно, пазя се от травми“.
Въпреки целия шум около него остава здраво стъпил на земята благодарение на треньора си Георги Атанасов, за когото твърди, че му е като второ семейство. Преди пет години сформирали убийствен екип, последните победи са ги нахъсали още повече и са доволни: „На фона на останалите сме малък отбор само от двама души, но вече сме част от голямата игра“.