Тринайсетата година се оказа фатална за суперуспешната, високоскоростна поредица „Бързи и яростни“. Първата част разби боксофисите през 2000 г, а в края на 2013 г. актьорът Пол Уокър, изпълняващ една от главните роли във филма – на федералния агент Брайън О’Конър – загина едва 40-годишен при зверска автомобилна катастрофа. Автомобилът на смъртта? „Порше Карера“. Причината? Двойно по-висока скорост от разрешената в този участък от пътя.

Когато се случва трагедията с Пол Уокър, „Бързи и яростни 7“ е заснет до половината. Продуцентите от „Юнивърсъл Пикчърс“ обявиха, че са успели хем да обяснят изчезването на Брайън О’Конър от филма достатъчно „задоволително“, хем да използват целия заснет материал с Уокър. Въпросът обаче е как ще успеят да запазят харизмата на високата скорост, граничеща със смъртта, на скоростта, която лесно може да те изпрати на небето или където си си заслужил всъщност? Нали именно тази харизма ни приковава към „Бързи и яростни“. Между другото филмът винаги ми е приличал на онези екстравагантни нишови парфюми, смесващи острия, отровен аромат на дизел с чистия и свеж аромат на кедър да речем. И седмата част е такава - хем е предизвикателна, дори секси, хем е забавна, дори смешна и в същото време има едно особено усещане за обреченост, което витае наоколо, вероятно заради сянката от трагедията с Уокър. И колкото по-високи са оборотите на екшъна, колкото по-бясна е скоростта, толкова по-силно е това усещане за обреченост. За мен дори е красиво.

Нека да прозвучи странно, но ми харесва отсъствието на профанно отношение към смъртта. Разни неща, свързани с осигуровки, застраховки и прочие досадни думички. Героите в „Бързи и яростни“, освен че карат коли за олимпийци, а не за простосмъртни, освен че са маниаци и диваци, пристрастени към адреналина и тестостерона, с които се друсат отвътре, поддържат и едни такива сърдечни, интимни отношения със смъртта - тя винаги е някъде наблизо.

Няма да разказвам филма, защото историята в „Бързи и яростни“ винаги е на втори план. Красотата, романтиката тук са в машините, в особените връзки между каубоите на магистралата Доминик (Вин Дизел), Декард (Джейсън Стейтъм) и другите и техните фантастични доджове, астънмартини и т.н., с които те са сякаш кръвно свързани. Няма нищо за разказване, но в хубавия смисъл. Защо все трябва да се разказва нещо?!

Асфалтът се разкъсва под гумите им (ако това въобще са гуми, а не извънземни), които свистят с поне хиляда оборота в секунда, адреналинът е до небето, смъртта е на седалката до теб... Има нещо много, много готино в това усещане и лично аз не мога с чисто сърце да го заклеймя. Какво да правя, сто пъти по-голямо удоволствие ми доставя да гледам „Бързи и яростни“, отколкото реклама на застрахователна компания, която ми обещава сигурност до побъркване.

Почивай си в мир, Пол Уокър! „Бързи и яростни 7“ е звяр.