Изходният продукт не изглежда обещаващ – стар педант на име Уве, който не обича хората, не и да говори с тях, подозрителен е към всеки, който не е висок и рус швед, каращ сааб. И се обръща към жените с „жено!“. Но резултатът след „сготвянето“ му е истинско гурме. Рядкост са книгите, в които собственият ви смях идва толкова естествено, колкото и плачът ви. А и двете може да ви се случат в рамките на 5 минути четене. С всяка обърната страница Уве става все по-симпатичен, накрая разбирате напълно жена му, която казва: „Ти си най-странният супергерой, за когото съм чувала.“ Мине не мине време и на нашия пазар се появява някоя шведска книга, различна от трилър и приличаща на „бомбите“ със семена, които екоактивистите хвърлят върху пустеещи места, за да поникне там цвете.

След „Мъжът от съседния гроб“ на Катарина Масети и „100-годишният старец, който скочи през прозореца...“ на Юнас Юнасон, „Човек на име Уве“ осъществява мечтата на алхимика – от обикновен метал да получи злато. ИК „Сиела“