Мистър и Мисис Чаплин

Необикновеният живот на една необикновена двойка

Милена Попова 07 април 2014

Just married: 16 юни 1943 г., Санта Барбара

Снимка: getty images, corbis

Уна. Какъв е коренът на това мистериозно име? Ако се позовем на латинския, идва от Una – единствена. Среща се сред ирландците, но там името не се пише с две „о“. Така, получила име на древна принцеса, започва необикновения си живот една необикновена жена – Уна О’Нийл.

Родена е в Бермуда на 14 май 1925 г., дъщеря на световноизвестния драматург и писател Юджийн О’Нийл, а умира на 27 септември 1991 г. на 66 години във Веве, Швейцария, като Лейди Чарли Чаплин. През първите си 18 години живее в сянката на гения баща, а през останалата част – в сянката на гениалния си съпруг. Ражда му 8 деца, като последното се появява, когато Чаплин е на 72, и се грижи за него до смъртта му.
Когато среща Чаплин, в пресата гърми скандал за заведено срещу него дело за бащинство от Джоана Бари.

Уна е неприлично млада, мечтае за филмова кариера и въплъщава с неподправената си красота новия идеал за звезда от екрана – момичето от съседната врата. Великият й баща я лишава от наследство заради Чаплин, пресата преследва и подиграва двойката, а комикът става обект на съдебни дела и лов на вещици. Предричат бърз край на брака. Но Съдбата е намислила друго. Решила е да даде урок по истинска Любов на всички онези, които не вярват в нея.
 
Ирландските гени: алкохол и театър в огромни дози

В родовата история на Юджийн има много борба за оцеляване и ирландски инат, много болезнена меланхолия, каквато само ирландците емигранти в Америка са способни да изпитат, превратности, драми и много алкохол. Но и много музика и поезия. Неговият баща е актьор и пътува цял живот, а Юджийн винаги е сам с майка си и с нейния алкохолизъм, появил се след смъртта на по-големия му брат. Научил се е, че мракът в душата няма дъно и че не е нужно да даваш израз на чувствата си. Много от изследователите на творчеството му обясняват с тежкото му детство неговата емоционална студенина, която днес психиатрите биха диагностицирали като сериозно разстройство на личността.

Майката на Уна, Агнес Болтън, също е писателка. Тя продава на 16 първия си разказ и започва да се издържа от писане, а някои от разказите й са селектирани като най-добрите на годината. И Юджийн, и Агнес имат по едно дете отпреди брака си. Отначало наемат малка къща в Прованстаун и пишат заедно, в абсолютна хармония. После се женят. И започват да пият заедно. О’Нийл спира да пие в деня, когато изоставя жена си заради друга. Агнес обаче продължава флирта с алкохола, все по-мрачно, до смъртта си.

Кръщават първия си син със странното ирландско име Шейн. Шест години по-късно се ражда Уна в лятната къща в Бермуда, която Юджийн е купил с парите от пиесите си. Това е златният период за писателя и за семейството му. „Ана Кристи“, „Отвъд хоризонта“, „Дългият път на нощта към деня“… Уна е абсолютно негово копие, с черни очи и черна коса. „Прилича на арабче. Аллах ще е доволен“ – казва той саркастично, но нежно поема бебето. Юджийн не е баща, който играе с децата си. Но Уна му е слабост. До момента, в който среща шармантната Карлота Монтерей. През 1928 г., преди Уна да навърши 3, Юджийн и Карлота заминават за Англия и Агнес получава телеграма, с която мъжът й иска развод.

Къде е татко?

„Предай на Уна, че я обичам“ – пише до Шейн драматургът, пътувайки с Карлота към Европа. Твърде малка, за да разбира какво става, Уна притиска до гърдите си снимката му, прекарва малките си пръстчета по нея и повтаря : „Къде е татко, кога ще дойде при мен?“ Разводът се проточва и двамата съпрузи изкарват най-лошото от себе си на показ. За да получи развод, Агнес трябва да се установи като жител на Невада най-малко за три месеца. Тя отива в Рено, където десетки жени, очакващи развод като нея, живеят в няколко ранчо, специално създадени за целта.

Четиригодишната Уна остава съвсем сама, само с бавачката Гага, която е тежко болна. В къщата им се заселва журналистът Джеймс Делани – безнадеждно влюбен в Агнес, с която са започнали връзка, и чака връщането й, за да й предложи брак. Докато Юджийн открито живее с Карлота, на Агнес не й се разрешава привилегията да се събере с мъж под един покрив. Джеймс се сприятелява с детето, трогнат от преглъщаните сълзи и страха в очите му. Делани е грижовен към Уна. „Моля се на Господ и Гага, и Уна да издържат“ – казва той.
Когато Аги се връща вкъщи, Джеймс разбира, че тя не иска да се жени, за да не изгуби издръжката от бившия си мъж. Скоро се разделят. Двайсет години по-късно Делани, вече шеф в Министерството на отбраната, пристига в Лос Анджелис, където живее семейство Чаплин, и иска да види Уна. Тя го обича и е във възторг, но Чаплин твърдо казва не. Така Уна  изгубва и него завинаги.

Ню Йорк, 1942, дебютантка на годината

Разцъфнала тийнейджърка, сменила няколко училища, Уна все по-малко се интересува от учението и все повече време прекарва с приятелките си Керъл (по-късно Сароян) и Глория Вандербилд (Глория е наследница на огромно богатство, по-късно става актриса и писател, светска легенда и героиня на Труман Капоти в „Сбъднати молитви“). Керъл не познава баща си, а Глория е загубила своя преди да навърши две. Трите момичета са неразделни, кръстосват из Ню Йорк, модните магазини, галериите, кафенетата и най-вече нощните клубове. Уна е безспорна красавица – с дълга тъмна коса, изящна фигура, приятно закръглена и с дълбоки черни очи. Порцелановата кожа й придава вид на фея, а срамежливото й поведение – неустоимо очарование. Но тя носи ирландски гени и зад плахостта й се крие непокорен и буен нрав. Смесица от добро възпитание и бунтарство, от прилежност и своенравност, Уна е в същото време начетена, интелигентна, с бликащо чувство за хумор. Младият писател Селинджър е луд по нея, но е споделил, че „младата О’Нийл е влюбена единствено в младата О’Нийл“.

По това време, 1941, Уна гостува на баща си в Тао Хаус. Брат й не е допуснат там заради алкохола и наркотиците, в които бавно и сигурно потъва. Уна споделя с баща си, че иска да стане актриса, а Юджийн реагира буйно. Категорично не смята, че тя има талант, и не иска да я вижда като „третокласна актриса“. И още по-зле – смята, че тя използва името му, и категорично не одобрява това. Тийнейджърката се опитва да споделя с Карлота, с която много си допадат. „Смятам да се оженя за богат мъж – казва през смях Уна, – така ще реша всичките си проблеми...“ Тогава за последен път вижда баща си.

След като светските журналисти в Ню Йорк я избират за Дебютантката на 1943-а, за Glamorous girl на годината, Уна решава да прекъсне образованието си и да учи в училище за актьори. Моли баща си за пари, а той пише до адвоката си: „В никакъв случай няма да й дам, тя е разглезена и мързелива. Всичките й действия показват, че е готова да прави всичко, само не и да учи, и че е по-глупава и лошо възпитана, отколкото мислех... Както и брат й, тя използва моето име и лежи на лаврите ми...“ В същото време журналистите питат Уна за връзката с баща й. „Той беше моят закрилник, докато навърших 18 – казва Уна. – Всъщност аз още не съм ги навършила, чак догодина през май... Момичетата трябва да разчитат на самите себе си.“ Тъжна ирония за отмъщение, такова е нейното оръжие, нейният бунт.

следваща страница »
3 КОМЕНТАРА
3
Димитър Карадимитров
03 септември 2017, 03:05

Съдба човешка!!!!!!

2
Милена Попова
08 април 2014, 20:58

Благодарим!

1
Уна
08 април 2014, 11:15

според текста, излиза, че Уна е починала преди Чарли!? Моля коригирайте годините

ТВОЯТ КОМЕНТАР