Четири велики любовни истории

Жан Маре и Жан Кокто, Гъртруд Стайн и Алис Токлас, Ани Лейбовиц и Сюзън Зонтаг, Джорджо Армани и Серджо Галеоти

11 август 2013

Жан Маре и Жан Кокто

„Аз не плача, Жан... Ще заспя. Заспивам, гледайки те, и ще умра, защото оттук нататък само мога да се преструвам на жив“ – пише Жан Маре на гроба на любимия си Жан Кокто.

През 1937 г. 24-годишният Жан Маре вече е бил асистент-фотограф, продавал е вестници, събирал е топки за голф, рисувал е картички. Играл е малки роли в киното. Плаща, за да учи актьорство в Театър Ателие в Париж, защото са го скъсали на изпита в Консерваторията. И мечтае – мечтае да стане актьор. Чува, че големият драматург Жан Кокто набира актьори за спектакъла „Едип цар“. Отива на кастинг. Изправя се пред 47-годишния режисьор и Кокто е зашеметен от мощното му сексуално излъчване и чувствената му красота – от гръцкия му профил, расовата му осанка, ослепително сините очи. На следващия ден Кокто се обажда на Маре: „Жан, моля ви, елате бързо! Стана катастрофа!“ Маре тича в хотел Кастий, на улица „Камбон“, където живее Кокто. Намира го седнал, пушещ опиум. „Катастрофирах, Жано! – казва режисьорът. Така ще го нарича на галено до смъртта си. – Катастрофирах! Влюбен съм във вас!“ – „И аз!“ – отговаря Маре, но не е вярно. След седмица заедно обаче и Маре е влюбен. Никога не е бил обграждан с такава любов. Като бил малък, майка му често пребивавала в затвора. Била клептоманка. От баща си помнел само звучния шамар от единствената им среща, когато бил на 5 годинки. Маре не го познавал и питал майка си: „Кой е този тъпак, който ни досажда?“

Кокто е неговият подарък. Големият Жан вижда потенциала му. Веднага го ангажира в „Едип цар“. Дава му безмълвна роля, защото гласът на Маре е още необработен. С времето цигарите ще го „опушат“, ще го направят по-дрезгав и секси. Мадам Шанел облича младия актьор за сцената. Критиците заключават: „Маре е просто красив.“ Той е музата на Кокто, вдъхновява най-хубавите му творби, кара го да надминава себе си. Кокто разбира, че театърът ще отеснее за Жано, и започва да прави филми, естествено – с Маре. И много го ревнува. И мъжете, и жените са луди по актьора. Когато го няма, Кокто му пише любовни писма и ги мушка под вратата на апартамента му в Пале Роял. Двамата не парадират с връзката си, но не я крият. Живеят заедно, пътуват заедно през уикендите, на ваканции. Маре пръв напуска връзката след 12 години заедно заради примабалетиста Жорж Райх. След него има връзки с много мъже и жени, но Кокто остава в сърцето му. Работи и с много други големи режисьори – Висконти, Реноар, Саша Гитри, но Кокто винаги е на първо място. „Целувам нежното ти сърце“ – продължава да пише Кокто на Маре в писмата си. А когато режисьорът получава първия си инфаркт, Маре, който по това време е в Холивуд, захвърля всичко и се връща да се грижи за него. На 11 октомври 1963 г. Жан Кокто умира. А Маре пише след смъртта му: „Твоите ръце бяха създадени за любов и приятелство. Изваяни от нежност, великодушие, простота и изящество... Те ме докоснаха през 1937-а и аз отново се родих. Родих се в един светъл свят, пълен с добро и любов...“

Гъртруд Стайн и Алис Токлас


На улица Фльорюс 27 в Париж все още витае духът на Гъртруд Стайн – знаменита писателка, колекционерка на модерно изкуство и повелителка на артистичните парижки кръгове. Пикасо, Матис, Труман Капоти, Тулуз-Лотрек, Гоген, Хемингуей, Фицджералд (именно Гъртруд измисля прословутото определение „изгубеното поколение“) вечерят редовно в дома на госпожица Стайн.

Родена е в САЩ в семейството на немски евреи. Учи медицина, но не завършва, а на 28 заминава за Париж и остава там до края на живота си. Тя е на 33 години, когато в дома й влиза Алис Токлас - също еврейка, родена в Америка. За първата среща Гъртруд разказва в автобиографична книга, която тя пише от името на Алис. Най-напред забелязала огромната коралова брошка на блузата й. „Сякаш гласът й излизаше от тази брошка – дълбок, кадифен контраалт. Не един, а два гласа имаше тя.“

следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР