Трябва да сте чули как Андрония Попова пее „Инжектирай ме с любов“, за да разберете, че зад гърба на това момиче се крие нещо. Всъщност много неща. Тя вярва, че пеенето е вид магия, която може да ти докара щастие или болка. Изпитала го е на гърба си.

Запознавам се с нея след концерта на групата й „Насекомикс“ в Модерен театър – суперуспешен и красив концерт при пълна зала. Малко се учудвам, когато виждам, че е толкова дребна, но явно сцената е изиграла ролята на увеличително стъкло. На концерта силуетът на Рони е уголемен със закачени на гърба й криле на пеперуда, които се поклащат леко невярващо след всяко нейно движение. На „опознавателния“ обяд, който си организираме двете в Olivе’s, тя идва без криле, но с огромен апетит и разказва весели истории за двугодишното си емигрантстване в Щатите, където през 97-а заминава да учи джаз пеене. Няма пари да плати цялата такса, въпреки че е спечелила стипендия за следването. За да я събере, работи в луд американски ритъм в магазини, хотели и в казино в Атлантик Сити. По някое време е преводачка и секретарка на съмнителна фирма на руснаци от нюйоркския квартал Малката Одеса. В един момент усеща, че с два часа сън на ден, откраднати в автобуса на път от Ню Йорк за Атлантик Сити, започва да вижда живота изкривено, да се откъсва от тялото си. Малко преди да загуби себе си някъде из просторите на Америка, се връща в България.

През 2001 г. набързо с приятели и с бившия си мъж и баща на дъщеря й прави групата „Насекомикс“. Името на Рони и „Насекомикс“ нашумя покрай филма „Източни пиеси“ на Камен Калев, който накара публиката в Кан да плаче и ръкопляска, а после направи същото и у нас. Камен чува Андрония още в далечната 1995 г. в клуб „Ла Страда“, където тя пее заедно с Деси от „Фючър шок“. Кани нея и други музиканти да се включат в снимките на филма му, но понеже няма бюджет и съответно пари за хонорари, никой не му се навива. Рони обаче – да. Дава на Камен демозаписи на “Насекомикс”, той харесва две песни - „Инжектирай ме с любов“ и Lady Song и ги включва в „Пиесите“. И тук идва хубавото. Песните си пасват идеално не само с филма, но и с копродуцента на филма Ангел Христанов, който решава да копродуцира и албума на „Насекомикс“. Така се появява Adam’s Bushes Eva’s Deep и групата излиза от сенките на софийския ъндърграунд. Рони и компания свирят на представянето на „Пиесите“ в Кан, сега им предстои Париж, където ще са на премиерата на филма, и турне в Европа. От цялата работа излиза, че понякога жестовете се връщат и хлябът, пуснат по водата, идва отново при теб. Хепиенд някакъв се случва. Защо ли тогава крилете на Рони на концерта в Модерен театър потрепваха леко невярващо?

Рони, песните ти звучат много лично. Стоят ли зад тях някакви твои истории? Понякога да, а понякога е обратното – първо идва песента, а после историята. Песента има същата природа като молитвата. Тя е самовнушение. Много често ми се е случвало да пея за нещо и после то да се сбъдне. Замислих се за това, когато за една постановка трябваше да направя песни за любовта и за смъртта и ги направих и двете любовни. Исках смъртта да изглежда като прелъстителка. Толкова силно се бях напъхала в кожата й, че започнах да я виждам навсякъде. Беше много зловещо. И започнаха да ми се случват разни неща. Тогава загубих бебето си.

Как се е случило това? Беше доста отдавна. С бившия ми мъж се запознахме, след като се върнах от Щатите. Когато направихме „Насекомикс“, с него вече живеехме заедно. Бяха ни поканили да участваме на фестивала Color&Music в град Арас във Франция. Решихме да организираме „нелегална“ сватба там. Кума беше кръстницата ми Рада, тя е цигуларка, тогава живееше в Женева. Рада пристигна в деня на сватбата в 11 вечерта. Испанецът, който беше кум, трябваше да замине в 6 следващата сутрин. Затова направихме „ритуала“ в 3 през нощта. Целият фестивал строен в шпалир и реве, „венча“ ни директорът. За тази сватба бях помъкнала роклята на баба ми (на голямата снимка Андрония е с нея – б. а.). Тя е починала, преди да се родя. Аз съм кръстена на нея - Андрония. Роклята е шита на ръка и все едно е правена по мен. На другия ден след сватбата отидохме до Париж. Тогава може би получихме един „знак“. Качихме се на Айфеловата кула и по-късно същия ден тя се запали. Като се върнахме от Франция, разбрах, че съм бременна. В седмия месец лекарите установиха, че плодът е мъртъв. В болницата, в Майчин дом, и акушерките, и докторите ми казаха да не ги викам в стаята, докато плодът не изпадне. Беше ужасно. Само бившият ми съпруг издържа на гледката. И след това нещата с него тръгнаха надолу.

Но преди това сте имали истинска сватба в България, нали? И то много весела.

Какво е станало с вас, Рони? Когато пак забременях и уж всичко беше наред, около седмия месец разбрах, че нещо се случва. Оказа се, че той е влюбен в друга. Стана много голямо сгромолясване. По-малко бременна не можех да бъда, за да не му е гузно, че кръшка. Усещах се като бреме, при това бреме с ремарке. Стигнахме и до бой. Аз първа налитах, от усещане за безсилие. Същевременно вярвах, че това е тежък период, през който трябва да минем. Мислех си, че той още преживява шока от първата ми бременност и аборта. Че като родя, всичко ще се намести. Абсолютно вярвах, че когато сключваш брак, се обричаш на даден човек, че в добро и лошо ще сте заедно. Мислех си – ето, лошото дойде, и аз трябва да съхраня любовта си въпреки всичко. 

Ти какво направи? Отначало трябваше да се справя със ситуацията на физическо ниво. Вместо да съм щастлива майка, след раждането бях ужасно уплашена. От родилния дом се върнах в нажеженото семейно гнездо, но на 40-ия ден на дъщеря ми ситуацията стана нетърпима и се наложи да напусна. Без багаж. Нямах пари, нито работа, но имах бебе. Започнах да работя в един хостел с 24-часови смени. Родителите ми се грижеха за дъщеря ми. Слава богу, имах много кърма, изпращах я в бурканчета по баща ми, докато бях на смяна. В този период всичко беше приоритет номер едно - от една страна, да съм до бебето си, от друга - да изкарвам пари, за да се грижа за него, от трета - да се опитам да съм щастлива, защото то има нужда от спокойна и щастлива майка... Бившият ми мъж забрани да го търся, за да не му съсипвам щастието. А познатите ни си мислеха, че той едва ли не от мъка си е намерил гадже, защото аз съм го напуснала и не му давам достъп до детето. Направо бразилски сериал!

Как преодоля психически случилото се? Най-важното беше да се справя с гнева в себе си. Не можех да разбера как този човек, който ме е носил на ръце и не ми е давал да си вържа връзките на обувките сама, може да се държи така. Обвинявах себе си за това, че той отива при друга. Ти вадиш дяволите от мен, казваше той и аз му вярвах. В един момент проумях, че и той, и аз сме свободни хора. На сърцето не можеш да кажеш: недей! Никакъв брак и никакъв Господ не могат да задържат човека до теб, ако той не иска. Готовите схеми, в които влизаме – като брака, ни вкарват в капани, слагат ни окови и ни карат да се чувстваме виновни.

Не си ли търсила професионална помощ? Известно време работих с една психоложка в „Анимус“ (организация, която се занимава с жени в риск – б. а.). Много силен беше гневът ми от тази история. И страхът. В Библията пише, че обратното на любовта е страхът. Знаех, че трябва да се боря с гнева. Че трябва да го трансформирам в нещо. Да го вкарам в изкуство. Бракът е един символ и на мен ми трябваше символ на раздялата. Когато взех бракоразводното решение, направо исках да си ушия знаме от него като знак, че това е приключило – край. Разведохме се по взаимно съгласие. Заявих, че нямам претенции към семейното жилище, а как ще се грижи за дъщеря ни е негова работа. Сега си давам сметка, че цялата тази история прилича на торнадо, което разчисти неустойчивите неща, за да останат истинските.