Тя винаги е искала да бъде известна. Но не просто известна, а световноизвестна, революционно известна, неоспоримо известна. Постигна го чак сега, на 83-годишна възраст.  И когато видите точките по новата колекция на Lоuis Vuittоn, да знаете, че са нейни. Само нейни. На Яйои Кусама.

Тя не е моден дизайнер, тя е творец. Но не просто творец, а травмиран, малтретиран, луд творец. Тя е невръстно дете, когато майка й я праща да следи баща си, докато изневерява с гейши. И често е очевидец на прегрешенията му в леглото, които ще я отвратят от секса и мъжете до живот. Родителите й са богати и консервативни японци от провинция Нагано. Малтретират я и физически, и психически. Тя ги ненавижда и ще продължи да ги мрази до края на живота им.

Разбира, че нещо не е наред, когато виолетките във вазата започват да придобиват човешки лица, когато кучетата започват да й говорят, а цветята върху покривката - да се размножават до безкрайност. Намира спасение първо в рисуването. А след това и в чужбина.

Бяга в Ню Йорк през 1957 г., решена да стане световноизвестен творец. Заради забрана да напускаш Япония с голямо количество пари зашива няколко пачки в подгъвите на дрехите си. Стигат й да си наеме студио и да започне да рисува. Прави го денонощно, непрекъснато. Рисува точки, точки, точки... до безкрайност. Стандартните платна не й стигат, често точките излизат извън картината, покриват пода, стените, всичко около нея. Точките са нейното лекарство. Чрез непрекъснатото повтаряне на едно и също действие укротява лудостта си, бяга от реалността, заглушава халюцинациите.

Тя става популярна. Но не чак толкова, защото няма пари за храна, не може да си плати сметките и по цяла нощ будува на минусовите температури. Вярно, конкурира се с Анди Уорхол, но по това време изкуството е „мъжка работа“, не се приемат лесно жени. Решава да провокира света по друг начин.

Насочва се към скулптурата. Този път е обсебена от пенисите. Прави стотици бели продълговати форми, подобни на мъжкия член. И така до безкрайност, като с любимите точки. Провокира и с голи пърформанси по улиците на Ню Йорк като протест срещу войната във Виетнам. Чрез обява във вестника събира доброволци, съблича ги и започва рисува точки върху тях. Медиите нарочват пърформансите й за групови оргии.

В повечето случаи полицията се е намесвала, преди Яйои Кусама да нарисува и една точка по голите тела. Хем я обвиняват, че използва болестта си, за да стане известна, хем я боготворят заради умението да укротява лудостта си под формата на изкуство.

През 1973 г. се завръща в Япония – разорена, без да е получила търсеното световно признание. Не познава никой в родината си, веднага бива отхвърлена от местните културни клики. Отново решава да избяга. Този път в психиатрия в Токио. Постъпва през 1977-а. И в момента е там.

Според някои медици страда от шизофрения, но самата Кусама никога не е разкривала каква точно е диагнозата й. Близо две десетилетия тя отсъства от светлините на прожекторите. И светът постепенно забравя, че я е имало. Чак в началото на 90-те отново започва да проявява интерес към нея. Първо в родната Япония, а след това и в чужбина.

През цялото това време тя не спира да рисува. Освен че укротява лудостта си в точките, намира начин и да я менажира. Наема триетажно студио точно срещу психиатричната клиника. Работи там всеки ден от 9 до 6. На нейно разположение са неколцина лични асистенти.

Творбите й вече се продават не за 200 долара, а за милиони. Самият Марк Джейкъбс отива в Япония, за да се запознае лично с нея. И успява да я спечели за създаването на новата колекция на Louis Vuitton.

Точките й красят обувките, чантите, тоалетите, часовниците, бижутата на луксозния бранд. В момента ретроспективни изложби с творбите й има в най-големите музеи и галерии. Докато светът се „побърква“ на тема Кусама, тя продължава да е обикновен пациент на психиатричната клиника.

„Толкова обичам да рисувам, че нищо друго няма значение. Аз съм само една точка в този свят“, твърди Кусама. Но пък каква точка...