„Добро трябва да се прави винаги и навсякъде.  Това е качество, а не реакция на дадена ситуация”, казва кметът на София Йорданка Фандъкова, която на 12 април прави 50 години, но продължава да надува до дупка музиката на Металика в колата си.

Трудно е да пишеш за човек, когото харесваш. Особено ако той е кмет на града, в който не винаги и не навсякъде се чувстваш добре. Най-малкото ще бъдеш заподозрян, че участваш в пиарска акция, или че ти е платено. А истината е, че познавам отдавна Йорданка Фандъкова и я харесвам, и като професионалист, и като човек. До такава степен, че я смятам за лидер, който ние, софиянци (в тях, уви, влизат и хората, които продължават да си изхвърлят боклука през прозореца) не заслужаваме. Или все още не сме дорасли да имаме. Въпреки че си я избрахме за втори мандат кмет на столицата, свързвайки я с надеждата за едно по-добро бъдеще на града. И то започна да се случва пред очите ни – София започна да прилича на кмета си, стана видимо по-чиста, по-спокойна и по-усмихната. И по-цветна. Защото, макар и отвън да е”монохромен” човек, прибран и семпъл, Йорданка Фандъкова  е цветна личност. Нейният портрет може да е само цветен пъзел от епизодични впечатления и разговори, от събития и случки.

Ще започна от времето, когато беше директор на кварталното 73-то СОУ, което превърна в истинска елитна гимназия, Втора немска. Не само с образцовата система на преподаване, а и с кабинетите и коридорите, с игрищата и дори с тоалетните си. Заради което на децата им беше приятно да ходят на училище. И още не могат да прежалят госпожата (така я наричат помежду си), която обичат искрено, радваха се, като стана министър на образованието, а после и кмет на София, продължаваха да я следят в изявите й. Бяха й повярвали, а децата не грешат. Бяха я приели като част от своя живот и бяха станали част от нейния. И по тази причина първият щрих от портрета й ще бъде в бяло.

Бяло за учителката

Тогава, преди 10 години, я познавах като прибрана и елегантна, премерена и изключително фина жена, директор. Който без да се бие в гърдите и да повишава тон, умееше да организира големи разнородни групи от хора за постигането на точно определени, правилно подредени цели. Който умееше да убеждава и да печели привърженици на каузата, за която работи – качествено образование в модерни кабинети и класни стаи в приветливо училище. Нещото, което не знаех, бе, че по това време Фандъкова е изключила няколко ученици. Заради много сериозни провинения. Но преди да го направи, уредила преместването им в друго, също толкова добро училище. Срещнала се с колегата си директор там и откровено обяснила какви са причините тя да изпълни решението на педагогическия съвет и да изключи дванайсетокласници през първия срок. Чак когато се погрижила децата да бъдат прехвърлени в другото училище, подписала заповедта за изключването им.

И си мисля, че и тези изключени от нея бивши ученици са част от малката армия гласоподаватели, които Йорданка Фандъкова си е отгледала в учителските години. Когато си позволявам да й го кажа, тя откликва „Ако знаете аз колко ги обичам!“