Революциите често започват от на пръв поглед незначителни неща. Затова трябва да сте нащрек - може да се окажете в центъра на тези уж маловажни събития. И без да искате, да оглавите една непланирана от вас революция. В случая с миниполата всичко започнало с една млада домакиня, която миела пода на къщата си. Казва се Линда Квайзин, но не си правете труда да помните името й. Тя е маловажното събитие.

Начело на революцията ще застане нейната приятелка Мери Куант, която една сутрин през далечната 1953 г. отишла в дома на Линда, за да върне взети назаем пари. И я сварила да мие пода по... къса пола. Дългата много й пречела в чистенето, затова ядосаната домакиня грубо отрязала излишния плат. „Господи, колко е секси“, казала си Мери Куант при вида на разголените крака на Линда.

Сигурно си мислите, че подобно на Нютон след удара на ябълката изведнъж Мери е осъзнала каква модна революция може да сътвори. Не, тази история не е такава. По това време тя е 19-годишна девойка, която няма никаква представа от мода и дизайн. Току-що е прекъснала следването си в Колежа за изкуства “Голдсмит” към Лондонския университет. И погребва мечтата на родителите си да стане учителка по рисуване. Работи в шапкарско ателие срещу мизерно заплащане. Важното е, че парите й стигат за кафе и цигари. Тя не мечтае за богатство, кариера, брак или деца. Мери Куант иска само едно – да се забавлява. С приятеля си Александър Грин, с когото се запознава през първата година в университета, запълват дните си с купони и танци до зори. И не е единствена. Тя и връстниците й са първото поколение след Втората световна война, което отказва да се бори за оцеляването си. Те искат да живеят, да откриват светове, да безделничат, да пият, пушат, танцуват, правят секс.

Ефектът на ябълката

Когато Александър навършва 21 години, получава 5000 фунта наследство, които му се полагат при пълнолетие. За разлика от Мери той е от аристократичен и богат род. Двамата влюбени не мислят дълго за какво да похарчат парите. Решението е импулсивно и единодушно: ще си направят нощен клуб. Така животът им ще се превърне в непрекъснат купон. Купуват триетажна къща на Кингс Роуд, в любимия им бохемски район Челси. Бутат няколко стени на първия етаж, за да отворят пространство. Но се намесва полицията и те разбират, че нямат право на архитектурни промени в тази част на Лондон. Идеята за нощен клуб умира. И веднага се ражда нова – ще си направят ресторант. За него поне бюрократични спънки няма. Разполагат ресторанта на втория етаж, на третия правят три спални помещения, а първия след много чудене решават да превърнат в нещо като бутик. Там Мери започва да продава всички онези дрехи и аксесоари, които самата тя обожава – марокански и индийски сребърни гривни, цветни чорапи, широки колани с катарами, шарени копчета, барети, панделки за коса, туники.

Магазинчето обаче не се радва на голям успех. А и Мери установява, че забавленията по цяла нощ трудно се комбинират с работа през деня. Започва да се чуди дали да не се откаже от търговското си начинание. И един ден, докато е коленичила да мие пода на магазинчето си, ефектът от удара на ябълката я застига. Куант се сеща за приятелката си Линда и отрязаната й дълга пола. Веднага се качва на третия етаж, взема две от полите си и ги скъсява над коляното. В мига, в който Александър я вижда, възкликва: „Лолита! Ти си истинска Лолита!“ Грабва фотоапарата си и прави импровизирана фотосесия. На следващия ден снимките са окачени на прозорците на първия етаж. Реакцията не закъснява. Всеки минал по Кингс Роуд мъж се спира пред магазина. Образува се тълпа от стоящи неподвижно мъже, вперили поглед в тази нечувана експозиция. На лицата на всички имало едно и също замечтано изражение. Започват да се спират и жени. Първоначално гледат потресени, а след това съучастнически.