Даян Кийтън яде възможно най-малкото парченце сирене, което може да си представите. Подхожда към всяка хапка като учен, правещ дисекция под микроскоп. Чупи миниатюрно ъгълче от плоския индийски хляб чапати и слага върху него малка „точица“ от сиренето. Два часа по-късно в чинията й ще има повече, отколкото е изяла, въпреки че елегантният ритуал ще продължи през цялото време. Просто й харесва да е заета, да върши нещо. Седи на закътана маса в бара на любимия си Plaza Hotel в Манхатън. Чака я поредното интервю, което прави по настояване на агента си. Добре знае как ще протече, какви въпроси ще й зададат, как с усмивка ще парира хулиганската инвазия в любовния си живот. И този път няма да изкопчат нищо за връзките й. Та самата тя не знае с какво и как е успяла да плени мъже като Ал Пачино, Уди Алън, Уорън Бийти. Пак ще трябва да обяснява защо е сама, защо се е отказала да търси любовта.

Докато прави дисекция на поредната точица сирене, се усмихва на седналия току-що журналист. „Не е ли прекрасно, че се срещаме тук. Обичам Plaza Hotel...“ Именно в една от стаите на този луксозен хотел е първата й среща с Дюк. Точно на Свети Валентин. Той е само на една годинка. Тогава, докато оправят документите по осиновяването, тя го прегръща за първи път. Пет години по-рано е осиновила и малката Декстър. Майчинският инстинкт заработва късно при Кийтън. Трябва да навърши 50, да умре баща й, за да усети безумната липса на семейство. И най-сетне да открие голямата любов и безрезервното доверие в лицето на децата. Мъжете... те така и не успяват да я накарат да се почувства семейна. Не успява да разбере как да ги задържи задълго. Никога не е мечтала за голямата, романтична любов, в която срещаш мъжа на живота си и знаеш, че ще прекараш целия си живот с него. Винаги е знаела, че при нея любовта е временна.

Прости ми, мамо, но не искам да съм като теб
Голямо семейство, слънчева Калифорния, безгрижно детство. Даян Кийтън е най-голямото от четири деца. Майка й цял живот е играла една и съща роля – на перфектната домакиня. Мама Дороти пече курабийки, шие рокли на трите си дъщери, завива съпруга си, когато заспи на дивана, става преди всички, за да направи закуска. А в малкото си свободно време пише дневници. Лепи снимки, прави колажи, описва случилото се през деня. Продължава да го прави дори когато съпругът й умира през 1990 г., а децата са отдавна пораснали. Дороти умира на 86 години. След като я погребват, Даян Кийтън остава за няколко дни в къщата. Изключва телефона си, заключва вратите и се качва на тавана. Там в кашони са струпани дневниците. „Не водиш всички тези дневници, ако не искаш да изкрещиш – и аз съществувах, искам да знаете как се чувствам“, убедена е Даян. Там на тавана тя ще преоткрие не само майка си, но и себе си. Ще се потопи в спомена за онази сутрин, в която стои пред огледалото в банята и за пореден път се пита как може да е най-грозната от четирите деца. Никога не е имала успех с момчетата в гимназията. Все чака те да я забележат. А те пък упорито отказват. „Никога не са ме смятали за красавица. Аз бях от момичетата с характер. Или поне ми се искаше да е така“, ще признае Даян.

Определено трябва характер, за да напуснеш колежа на 19, да кажеш „чао“ на родната Калифорния и да отидеш в Ню Йорк. С една-единствена мечта – да стане актриса. Бързо забелязват таланта й, но самата Даян е неуверена. През 1968 г. започва да играе в бродуейския мюзикъл „Коса“. Публиката ще я запомни като червенокосото момиче, което отказва да се съблече голо, докато всички останали са. „Не става въпрос за морал... е, може би да. Притеснявах се. Беше ме страх. Един от актьорите ми каза с много сериозен тон: Даян, наистина трябва да се съблечеш – жестоко е да си без дрехи.“ Така и не успях да намеря нещо „жестоко“ или значимо в това да останеш гол“, твърди актрисата. Никога не е обичала да се разголва и в живота. Рядко разказва за лични неща в интервюта, джентълменски мълчи на тема „мъжете й“.
В „Коса“ играе 9 месеца. Преди всяко представление актьорите получават по една ударна доза „витамини“. Оказва се, че изобщо не са витамини, а метамфетамини. „Сякаш политаш. Много хора се пристрастиха. Тогава не знаехме какво правим“, разказва тя. Даян наистина ще полети. Но не заради метамфетамините. Предстои й да срещне първия велик мъж в живота си и заедно да покорят света.