Защо не му пука за моите проблеми?
Здравейте, казвам се Деница и бих искала да ми разтълкувате една особеност в мъжкото поведение, която наистина не разбирам. Моето гадже е готин и свестен човек и не се съмнявам, че много ме обича. Знам, че има нужда от мен и постоянно търси моето мнение, съвети, подкрепата ми, усмивката ми. От друга страна, когато аз имам нужда от него до себе си, той не откликва по същия начин. Дори не се сеща след работа да ме попита как съм, как е минал денят ми. Не казвам, че е студен или безчувствен, нито пък че не мога да разчитам на него. Просто понякога не усещам присъствието му. Все едно го няма. Разказва ми неговите си неща, търси коментара ми, но не забелязва моите емоционални състояния. Това наистина ме ядосва, защото аз също имам нужда от нечие мнение, съвет, усмивка и в една връзка човек трябва да дава, не само да взема. Така ли е при мъжете изобщо, или просто моят е такъв и толкова ли му е трудно да ме попита как съм и всичко ли е наред?
Здравей, Деница. Чувстваме се почти като гаджето ви мечта, понеже нямате никакви притеснения да ви изслушаме и да ви дадем съвет. Нали това се очаква и от настоящия ви приятел. Хей, секунда! Забравихме да питаме как сте. Как сте? Всъщност наистина ли е необходим този въпрос, за да ни споделите какво ви притеснява? Очевидно не. Тогава защо държите на тази формалност? След като готиният и свестен човек не ви пита, може би просто очаква да му разкажете, изглеждате ни достатъчно инициативна. Очакването сам да се сети е ялово, но пък вие може да го научите на това, щом е важно да следва някакъв определен ред. Без съмнение, бързо ще го усвои. Може би, разказвайки за неговите проблеми, той ви прави част от живота си умишлено, не толкова търси вездесъщия ви съвет. Би го направил и да не го попитате, така че вместо да го карате да свиква с изкуствени въпроси, отървете се и вие от тях. И тогава ще видите, че непоисканите усмивки са два пъти по-мощни от очакваните.
