Далече, далече – там, дето лястовиците отиват да зимуват – живееше един цар. Той имаше четири-пет сина (никога не беше сигурен колко точно, защото не беше особено добре с математиката, имаше си по-важни проблеми) и една дъщеря на име Софи. Тя беше любимка на баща си и той й бе купил книжка с картинки, която струваше половин царство. Софи обаче изобщо не я поглеждаше, а по цял ден пееше... Имаше глас чуден и като запееше, целият дворец идваше да я слуша. Но тя най-много обичаше да пее за братята си. Ах, какви партита си спретваха вечер в детската спалня, след като всички заспят! Софи изчакваше замъкът да утихне, после будеше братята си и започваше: “Ти си бурята в сърцето ми!”, а те танцуваха. Накрая купонът завършваше с бой с възглавници и всички заспиваха, покрити с гъши пух и пера, но усмихнати. Това представляваше щастливото им детство. Когато поотраснаха обаче, всичко се промени за един миг.

Царят заживя с една лоша жена, истинска вещица със зловещото име Лешка. Тя мразеше песните и смеха на мъжовите си деца, а най-мразеше парчето “Бурята в сърцето ми”, защото било чалга. Една нощ навън се вихреше страховита буря – светкавици прорязваха небето от единия до другия край и чудовищни гръмотевици разтърсваха въздуха. Лешка чу, че Софи пее омразното парче, нахълта в спалнята на децата и видя как всички, покрити с гъши пера, скачат, танцуват и пеят и се бият с възглавници. “Буря ли искате?! – развика се вещицата. – Ето ви буря!” Тя отвори широко прозореца, позеленя цялата и принцовете и Софи видяха как светкавиците пронизаха очите й и чуха гръмотевиците да се сливат с гласа й: “Превърнете се в големите птици, с чиито пера и без това сте покрити, и се махайте оттук!”

И изведнъж четирите принца се превърнаха в гъсоци и кой знае защо двама от тях станаха бели, а другите двама – черни. В последния момент единият от принцовете, като видя в какво се превръщат, изкрещя на вещицата: “Поне да ни беше превърнала в лебеди, жено!” А Лешка злорадо се изсмя.

Горката Софи толкова се стресна от случилото се, че още на следващия ден се омъжи. Не по любов, а от стрес. И не се омъжи ни за принц, ни за цар, а за един пътуващ барабанист, който случайно беше замръкнал пред портата на замъка. Избяга с него, а той вече беше познал сладостта на брака и имаше голям син. Скоро Софи му роди още един. Продължаваше да пее и стана известна през девет царства в десето. Често си мислеше за братята си – особено като й сервираха гъши пастет. Чудеше се как да омилостиви Лешка и да развали магията й. Кръсти първородното си дете на нея, но дори това не помогна.

Софи не знаеше, че  през това време Лешка безмилостно експлоатираше братята й. Вярно, през деня те бяха големи бели птици, но след залез слънце отново възвръщаха човешкия си облик. Тогава Лешка ги включваше в своето жестоко риалити шоу за танцьори и понеже все нещо не й харесваше, все ги заплашваше, че ще ги изпрати на Елиминация, след като изгрее слънцето, в кланицата на близкия ресторант.

Един ден големият син на мъжа на Софи научи истината за съдбата на братята й и й каза. Тя се потресе и още на другия ден се разведе. Не защото не обичаше мъжа си, а от стрес. Омъжи се за доведения си син. Всички бяха скандализирани и решиха да я изгорят на клада. Навлякоха й презрян чувал от зебло и я подкараха към кладата. Но Софи не им обръщаше внимание. Чудеше се само как да спаси братята си от страшната магия.

Когато драснаха клечката и запалиха огъня, Софи видя, че над главата й кръжат четири гъсока. И тя запя: “Ти си бурята в сърцето ми! Ти си огънят по тялото ми-и-и!” и гъсоците изведнъж се превърнаха в красиви князе и тупнаха на земята. Тогава всички разбраха, че Софи притежава неземна сила, свалиха я от кладата и тя се прегърна с братята си. А синът на барабаниста още на другия ден я напусна. Не защото не я обичаше, а от стрес. И тя вече два месеца е на сухо.