Влизам в галерия „Кринцингер“ във Виена и първото, което ме удря, не е миризмата на скъпа боя или парфюмът на австрийската аристокрация. Удря ме тишината. Тя е плътна, физическа, почти лепкава. В центъра на това безмълвие стои тя. Марина Абрамович. Жената, която превърна концепцията за „присъствие“ в най-търсената стока на 21. век. Наблюдавам я и си мисля за пътя ни – нейния от Белград и моя от София. 

Има нещо специфично в балканския ген, което те кара да оцеляваш чрез крайности. Но Марина? Тя не просто оцеля. Тя опитоми болката, сложи ù висша мода и я продаде на света като най-чистата форма на духовност.

Виенската среща 

Когато застанах срещу нея за интервю, очаквах дистанцирана дива. Вместо това срещнах жена, която владее пространството с хирургическа прецизност. „На какъв език предпочитате да разговаряме?“, питам аз. „На английски“, категорична е тя.  

Енергия, която не се купува „Георги, знаеш ли коя е най-голямата грешка на хората? – казва Марина, докато камерата се настройва. – Страхът от празнотата. А точно в празнотата се ражда всичко. Аз не се страхувам да бъда празна. Аз съм съд, в който другите наливат своите страхове и копнежи.“

В този момент разбрах защо над 5000 души чакат пред галерията „Албертина модерн“. Те не са дошли да гледат картини, фотографии, инсталации. Те са дошли за нея. За тази специфична магия, която те кара да се чувстваш единственият човек в стаята, дори когато наоколо има хиляди.

Урсула и кодът „Абрамович“

До Марина Абрамович винаги в Австрия е Урсула Кринцингер, жената, която видя в момичето от бивша Югославия нещо повече от провокатор. Урсула е архитектът на нейния западен успех. Две силни жени, които пренаписаха правилата на арт пазара, не само в Европа. Днес Марина „кръстосва света“ и печели милиони. Но ако си мислите, че това я е променило, грешите. Тя просто е намерила „точната формула на хармоничното живеене“.

„За какво харча парите си ли? – засмя се тя на въпроса ми. – За свобода. За това да мога да кажа „не“. За моя институт, където младите ще се учат да не правят нищо в продължение на часове. Защото нищото е най-трудната дисциплина.“

Мълчаливото парти Виена е виждала всичко, но това „мълчаливо парти“, на което ни покани Абрамович, е нещо различно. Това е висш пилотаж в социалния инженеринг. Да накараш елита на Европа да замълчи, да свали маските на светския брътвеж и просто да диша в синхрон – това е истинското изкуство на Марина.

Тя е „бабата на пърформънса“, но в гардероба ѝ има само минималистично съвършенство. Нейната униформа е послание: „Аз не съм тук, за да ви забавлявам. Аз съм тук, за да присъствам“.

В модерно хале в центъра на Виена се събира елитът: политици, бизнесмени, артисти. Всеки оставя горната си дреха на гардероб, за да облече бяла колосана престилка. Унифицирани, без социална принадлежност. Купонът ще започне, когато всички сме едно. Всъщност музика няма, само звук на метроном, който чуваш в индивидуалните слушалки, получени вместо питие на входа. Нямаш право да ги сваляш, нито да разговаряш с другите. Може да докосваш. Присъстваш. Марина се появява и докосва всеки един от 150-те гости. Прегръща, целува, гали. Така се запознава с гостите. 25 минути welcome drink. Една от стените се оказва завеса, която пада. Отвъд преддверието на тази среща има дълга маса с бяла покривка, красиви сервизи и полилеи и стриктно определени места за вечерята. Събират слушалките. Купонът започва, разговорът – също.

Формулата на Хармонията В интервюто, което заснехме, аз видях една Марина, която е отвъд скандала. Тя е в етап на катарзис. „В Белград ме учеха на дисциплина чрез страх. Сега аз уча света на дисциплина чрез любов към себе си. Трябва да стигнеш до дъното на изтощението, за да разбереш колко сила всъщност имаш.“