Ще ви разкажем приказка. Всъщност не една, а цели пет. В тях има страхотии, смешки, поп фолк призраци с мустаци, бедни момичета с добри сърца и буря в сърцето, турбопринцове с дефибрилатори, садомазо принцеси с двойна самоличност, мелничарски синове в стил Тарантино, плюшени играчки в скандални пози, секси князе, покрити с гъши пера, русокоси котки с жартиери, както и червеношапчести вълкодави, ама от най-страшните! Ами да, и  големите, не само децата, имат нужда от приказки.
Така че отпуснете се, налейте си чаша шампанско, седнете на дивана край огъня и разгърнете следващите страници.

ВИЖДАТЕ ЗВЕЗДИ ПОСРЕД БЯЛ ДЕН?!
Не, не е от шампанското. Защото то е от най-добрите, нали?

Имало преди две седмици през десет улици и два-три булеварда един стар, изоставен замък, оплетен в бръшлян и паяжини, с ръждясала желязна порта, която като вълшебна театрална завеса бавно и величествено самичка се отваряла пред слисания поглед на онези, които се осмелявали да застанат пред нея.

В този замък влезе ЕВА – най-добрата и най-смела разказвачка на истории – и покани 14 от най-смелите и най-забавни български звезди да я последват. ЕВА се опита да вкара звездите в рамките на класическите приказки, но тези рамки се оказаха толкова изгнили от времето, че се разпад-наха още при първия ни опит да ги отворим, за да ги проветрим малко.
   
Сашка Васева, Боби-Урсула, Софи Маринова, Лъчо, Коста, Алфредо и Раул от VIP Dance, фолкпевицата Камелия, Милко Калайджиев, Любо Лежанката, Киро Скалата и Митьо Крика, Боби Турбото и Мария Силвестър – това са звездите, които поканихме и които се съгласиха да се включат в нашата игра. (Защото имаше и такива, които не проявиха достатъчно чувство за хумор и самоирония и отказаха да участват.)

Заповядайте и вие! Правилата са прости – известни хора се превъплъщават в герои от известни приказки и ги променят по свой образ и подобие. За вас остава само да се влюбите в тях. Отново.

Червената Сашчица

В полите на магическата планина Рила, близо до мястото, от което циганите нахлуват в тоя свят от други измерения, живяла някога буйната и гласовита Сашчица. Такава като нея нямало не само в цялата приказна държава, но и по всички светове. А това за циганите би могла да ви го разкаже и докаже и сама при друг случай. Майката на малката Сашчица я обичала от все сърце, а баба й – още повече. Именно затова бабичката й купила красива червена пелеринка версачи с качулка. И когато в края на есента от дърветата закапало злато и се задало фолкпартито за рождения ден на Сашчица, милата възрастна роднина подарила пелеринката на своята внучка с думите: „Моето момиче, обичам те много, защото си се метнала на мен, а не на майка ти. Ти се роди в ден обикновен, но в Годината на Огнения кон. И това те направи специална. Кръвта ти е гореща, а духът ти – независим. Често не се вслушваш в ничии съвети и постъпваш както ти хрумне на момента. Затова впрочем оказва влияние и “акцидентът” ти Козирог според прочутата алена гадателка. И именно заради необуздания ти характер реших да допълним леопардовия ти гардероб с червено версачи. Това ще те направи още по-секси и неустоима!“ Сашчица се хвърлила на врата на своята мила баба и я нацелувала горещо, а после облякла пелерината, която така й отивала, че всички започнали да я наричат Червената Сашчица. И това й останало като един вид артистичен псевдоним.

А пък бабата на Червената Сашчица така се напила на партито, че два дни по-късно махмурлукът не я пускал. Сашчица се забавлявала с пеене и още на следващата сутрин си била много добре. Ама майка й била притеснена за бабата. Опекла една франзела, откъснала плодове от градината, приготвила буркан мед и помолила дъщеря си да мине да навести неразумната бабичка. Казала й: „Иди дъще, да видиш как е баба ти! Занеси й ето тази кошница с хляб, плодове и мед. Дано не ти тежи и водката, която добавих, но явно при старата ми майка клин клин избива. Библията съм я сложила баба ти да преговори божите заповеди, че вече ме притеснява. Не й приляга на годините това поведение! Дано не се е прибрала с оня млад светски вълк в смокинг, който се увърташе около нея, че току-виж ни оставила без наследство!“ „Не, мамо, мисля, че си тръгна с вълка-рокер, защото можел да я повози на своя Харли Дейвидсън. То и не вървеше да си ходи пеша из гората на зиг-заг. Краката не я слушаха, хълцаше. Представяш ли си колко неудобно, ако я издебнат  папараци.“

И като казала тези думи, Червената Сашчица веднага тръгнала към баба си, която живеела в съседно сити. До него водел романтичен криволичещ през гората път, ама Сашчица кривнала през Италия, където пяла под псевдонима Белинда, загубила сърцето си по ловец-мафиот, оплакала друг, когото убили, може би защото бил неин любовник. Такива били времената. И все оставала неразбрана, но не се отчайвала, а се издигала няколко духовни полета по-нагоре и при целия този предизвикан индивидуализъм гледала на себе си “интравертно”. Тя от малка била феномен, и заради приликата с баба си. В крайна сметка след такова натрупване, се опитала да се слее с духовното, като замести мъжа от плът и кръв с вибратор, но се засрамила и насякла вибратора си на дръвника. Накрая като стигнала при баба си, заварила и двамата вълци, които мислели за секса и за любовта много свободно, но не вървяло все пак да въвличат в това и добрата й бабичка. Така че Червената Сашчица ги насякла на дръвника и тях, докато пеела на немски с швейцарско наречие – език, който не разбирала, но за който знаела, че е международният език на любовта. Било й писнало все някой да има амбиции да бъде по-интересен и по-централен в нейната собствена приказка.

Искала да е юбер алес! Това е!