Имало едно време един чаровен мелничар дон Илко със сексапилни мустаци като въглени. Мечтаел да стане тираджия, за да обикаля по широкия свят. Даже изкарал свидетелства за всички категории, но авторът на приказката решил друго. Елегантен бил Илко, красавец! Смолистите му коси лъщели сресани на път по последна мода, а огнените му очи разтуптявали женските сърца. Всички нежни половинки записуквали като пиленца от вълнение, като им подвикнел „Хей, малката!“ А той се протягал към тях, цунквал ги и ги превръщал в талантливи млади фолкпевици. Бил неустоим, докарвал се само в долче и габана, къпел се с парфюм и в свободното от производство на бял прах за насъщния време пеел сладкогласно, участвал в новогодишни предавания и въобще забавлявал и себе си, и хорските сърца. Ама му доскучало. Решил, че е време да изгрее и в други измерения. С финес подхванал шефката на фенклуба си – млада палава блондинка, качил я на своето черно ферари, пуснал на мах CD с турбобест от своите звездни чалга парчета и изчезнал, та се не видял.

Отивайки си от този свят, оставил на тримата си синове всичко на всичко: няколко апартамента в идеалния център на столицата на царството; земя с огромна стойност в близост до Бойкоборисовите вълшебни градини (стойността се умножила, когато под градините прокарали метро); преуспяващата мелница за бял прах за насъщния и най-ценното си - важно познанство с ослепителната фолк-котарачка Амелия.  

Тя, сега е моментът да кажем, била също певица, при това съвършена. Руса, едрогърда, с голяма уста и най-дългите и най-красиви крака на света. Да не говорим, че пеела прекрасно и обхождала по бельо лаперла, високи черни сексапилни чизми на ток сънищата на всички, които някога са носели мъжко име. Харесвал я много дон Илко, гордеел се с това познанство и тайничко се надявал да дойде ден, в който Амелия да бъде по силите на някой от синовете му. Който пък да я омае и да я направи майка на внуците на Илко.

И като споменахме синовете на дон Илко – тримата фитнес бохеми, да признаем, че те не се притеснили особено от изчезването на баща си. Не че били и от притеснителните, но знаели, че където и да се намира, баща им си прекарва екстра. А и те гледали да си живеят живота. Не викнали нито нотариус, нито съдия, защото и без това скоро щели да изядат бащинията. Грабели кой каквото може и всеки се запилявал по интересите си. Оставали обаче верни на заръката на дон Илко да впечатляват котарачката Амелия.

Най се стараел като че Лежачката. Майка му под секрет била спортистка и фенка на Боно от U2. И когато Лежачката решил да печели Амелия, се насочил към ъппгрейдване на външния си вид. Сиреч се втурнал на шопинг за слънчеви очила в стил Боно. После се запекъл на солариум. Имал вкус към екстремното изпичане до постигане на тъй наречения немски черноморски тен. Паралелно Лежачката се състезавал за важен австрийски отбор и печелел световни фитнес титли. И ако от майка си бил наследил интересите, от баща си взел чара. Като вървял по улиците, всички жени се обръщали. Може би благодарение и на вълшебния прах, който пиел всеки ден и от който мускулите му ставали олимпийски, а тестостеронът му набъбвал по 20. Жените безуспешно се опитвали да го заговарят, да го питат колко е часът, но той ги поглеждал и се правел, че го търсят по джиесема. Искало му се е да е Амелия.

Итко Мрика – вторият син на Илко, почти кръстен на баща си, приличал на дона само нощем, когато затварял очи и захърквал като змей. По този начин си мислел да впечатли и Амелия – само да му паднела нощем. Постарал се и още - направил магазинче за бял помпащ мускули и тестостерон прах, издал книга, станал тиви звезда, взел медали на състезание по боулинг. Накрая влязъл чисто гол в океана, за да налови крокодили, от които да направи на Котарачката чизми. Ще попитате осъдително защо така дибидюс. Не бързайте с осъждането. Подсичал се милият.

Също като Итко и брат му Иро до известна степен бил кръстен на баща си. Иро бил не по-малко мъжествен. Организирал сумати конкурси за Миски с едри гърди и дълги крака, но се убедил, че по-съвършена от Амелия няма. Трудно издържал на нейните посещения в своите сънища. Затова решил да пребори Лохнеското чудовище, белким се прочуе. Веднага си купил дълги чорапи и шотландска поличка, напил се с първокласно 500-годишно уиски, запалил най-скъпата пура в света и хукнал към Лох Нес. Заобикалял застрашително езерото, после го запрекосявал с яхта, закръстосвал с подводница и запрелитал с бумтящ хеликотер. Стратегията му била проста, но гениална – първо да задуши чудовището, а после да го прободе с пурата директно в окото, което де юре било ахилесовата му пета. Така и не се срещнали. На чудовището му било писнало да кисне самотно в популярното езеро и да стряска туристите. Преместило се в друго – край Доспат. А после из кръчмите в околността, където след три ракии всички заприличвали на него.

На финала на нашата приказка неочаквано и изведнъж любезният дон Илко решил да се завърне от Отвъдното и да провери какво са сторили синовете му с наследството и заръчаните внуци. Заварил Амелия, обградена от още повече внимание, вече и тиви звезда, да си играе със сърцата им като с бели мишлета, да ги гъделичка с шпага по мускулите и въобще била стъпила не само на вратовете на синовете му, но и върху касата с фамилни диаманти. Така става понякога и в живота, мили читатели.