Имало едно време едно момче, което се казвало Боби, живеело в Кюстендил и било най-доброто и най-красивото в града. Но се случило така, че майка му починала, а баща му престанал да се грижи за него. Тогава се появила лошата мащеха. Тя била вещица с две лица - мъжко и женско. И двете се казвали К. Вещицата омагьосала Боби, завела го в големия град и всеки ден на закуска му давала да вдишва вълшебни треви, а вечер - да пие магически хапчета, като по този начин го държала в подчинение. Момчето се привързало много към нея, нищо че била двуглава. Започнало да й казва “мамо” и много искало да прилича на нея. Всяка вечер тя ходила на баловете на принц Сатан в мрачния му замък, построен в едно от подземията на големия град. Хората шушукали, че там се случват странни, ужасяващи неща, но малкото момче много искало поне веднъж да отиде и то. Умолявало мащехата си, падало на колене, плачело. Накрая тя се съгласила, но му казала: “Не можеш да се явиш пред принц Сатан в тези селски дрехи! трябва да измисля нещо.” Като всяка магьосница тя си служела умело с иглата и конците. Седнала и измайсторила разкошна рокля от черна кожа с корсет от латекс и дълги ръкавици. “Но аз съм момче...” - опитал се да протестира Боби. “Искаш ли да дойдеш на бала или не?” - попитала го мащехата с нетърпящ възражение тон. “Искам” - промълвило момчето. И мащехата му облякла роклята, сложила му перука и му дала за всеки случай да вдиша от вълшебните треви. След това момчето се погледнало в огледалото и много се харесало, сигурно заради тревите. “Но как да ходя на бала боса, майчице?” - попитало то. Тогава вещицата извадила всичките си обувки и му ги премерила. тъй като Боби все пак бил момче, а тя - жена, нито една от нейните пантофки не му станала. Тогава се сетила да събуди мъжкия си образ, който бил много мързелив и по цял ден се търкалял в леглото. А ако случайно се събудел от време на време, ставал опасен, дори понякога се случвало да наказва Боби, като го карал да коленичи върху бобени зърна. Вещицата взела чифт от неговите тежки ботуши на 19-сантиметрови токове и ги подала на Боби. Уви! те му прилепнали, сякаш били направени специално за него. В началото високите токчета го измъчвали, но това била сладка мъка, при положение, че отивал на бал при принц Сатан.

Преди да се качат на S-каляската си и да потеглят за бала, вещицата казала на момчето: “Помни, че както аз имам и мъжка глава, така ти имаш и женска. На бала можеш да отидеш само с женската си глава, мъжката не е интересна. Помни, че се казваш Урсула и вдишвай редовно от вълшебните треви, които съм сложила в една кесийка в чантичката ти. Ако не го направиш поне веднъж до полунощ, ще забравиш, че си Урсула, ще усетиш, че обувките са ти прекалено високи, че корсетът ти е прекалено тесен, ще ги съблечеш и всички ще видят, че си най-обикновено малко момче от някакво провинциално градче. Принц Сатан веднага ще те изгони от замъка си и никога повече няма да стъпиш там.” Момчето, което вече всички щели да наричат Урсула, кимнало с глава и тозчас вдишало магическите треви от красивата кесийка в чантата си. Замъкът на принц Сатан бил от черен гранит, а вътре горели адски огньове. Когато вещицата с двете си лица и Урсула пристигнали в двореца, всички се обърнали към тях и ахнали. Свистящата музика спряла, а принц Сатан - със страховита маска на лицето - се приближил до Урсула, подал й кристална чаша с кървавочервено вино, от което се издигал лек дим с аромат на сяра, и я поканил на танц. Музикантите засвирили валс, двамата се завъртели, всички ги гледали... Урсула не усетила как минало времето. Изведнъж чула, че часовникът започнал да бие полунощ. Урсула се погледнала в огромното огледало. Сега трябвало да реши - или си тръгва и се превръща отново в обикновено добро момче, или вдишва от кесийката с вълшебните треви и остава на бала. видяла, че принц Сатан стои точно зад нея и нещо в ужасяващата му маска я привлякло неудържимо... Някъде в тълпата зърнала и мащехата си. Какво има да губи? И без това двуглавата К. била единственият й близък човек на този свят. И Урсула бавно вдишала от кесийката и останала на бала...

Минали години... всяка вечер в замъка на принц Сатан Урсула пиела кървавочервеното вино с аромат на сяра и вдишвала магическите треви. В началото било забавно, необикновено, макар и доста плашещо, но в един момент тя разбрала, че този път крачка по крачка я води към смъртта. Та тя почти не виждала слънцето! През деня мащехата й я тормозела и я карала да й слугува, а вечер в гранитения замък на принц Сатан намирала опиянение и забрава. Урсула започнала да линее и да отслабва. Един ден решила да избяга. Когато часовникът ударил полунощ, тя отново се погледнала в голямото огледало, видяла, че вече прилича повече на призрак, отколкото на човек, отскубнала се от прегръдките на Сатан, метнала кесийката в камината и хукнала да бяга. Сатан хукнал да я гони. Тичайки, тя захвърляла кожените корсети, перуките, ръкавиците, а накрая и обувките с 19-сантиметрови токове. Накрая тичала гола и свободна. Била отново себе си. Вече всъщност не била Урсула. Била отново доброто момче Боби. Прибрали го в полицията - оказало се, че не можеш да тичаш гол и свободен из големия град.

Когато дошъл на себе си Боби видял, че лежи в болница. над него стоял надвесен старият му баща, за когото той съвсем бил забравил. Бащата си го прибрал у дома, в Кюстендил, и Боби започнал да работи в дърводелска работилница. Мащехата му с две лица престанала да го търси, защото разбрала, че е загубила власт над него. На него обаче от време на време му липсвал големия град, блясъкът на кристалите, гранитеният мрак... Затова решил да се върне в града на своите кошмари и да научи някой занаят. Станал коафьор. Работил много и изкарвал хляба си с честен труд. Много известни хора подлагали косите си под ножицата му, някои от тях той познавал от баловете на принц Сатан. Но за него и баловете, и хората били минало. Познавал всяко тъмно кътче на този свят и той вече изобщо не го изкушавал. Един ден дори си сложил ботокс на челото и около очите. И какво от това? Вече бил наясно със себе си, не се страхувал от нищо, бил свободен. И заживял щастливо.