Бакалавър по международни икономически отношения в УНСС и магистър по публична администрация и европейска интеграция във Варненския свободен университет, Лиляна Павлова е първо заместник-министър на строителството и регионалното развитие в първото правителство на ГЕРБ, после и министър, след като Росен Плевнелиев бе номинация на партията за президент.

Във второто правителство на ГЕРБ е и вицепремиер. Рейтингът й прескача този на премиера, лицето й е в новините почти непрекъснато  

Малко преди да тръгна за срещата си с нея, говоря в скайпа със сина ми, студент в Германия. И му викам – хайде да затварям, че отивам на интервю с Лили Павлова. А той – а, добре, тази жена изглежда свястна. Нямам време да разбера какво един двайсетгодишен влага в това понятие.

Министър Павлова ме посреща на секундата, в която е насрочено интервюто. (Досега не съм имала среща с някого на власт, на която да не съм била принудена да чакам.) Носи строга черна рокля без ръкави, елегантни обувки със средно висок ток.

Косите й – гъсти и смолисточерни, сякаш се стичат покрай гладкото чело, високите скули и шията, какво ти мъжко момиче, истинска дама, от която струи естествена женственост и някак осветява възмрачния министерски кабинет със стандартната тъмна ламперия и старомодни масивни мебели.   

Г-жо Павлова, защо си мисля, че рядко се усмихвате?

Напротив. Усмихната съм. Сериозна съм, когато трябва. Изглеждам тъжна от дете. И дъщеря ми е същата, позата ни е такава, изражението ни. Изглеждаме тъжни, но не сме. Както се шегуваме понякога, всъщност съм бяла и добра, а понякога само бяла.         

Синът ми ви определи като свястна, какво значи според вас свестен?

О, това трябва да е комплимент! А за мен свестен е човек, който съвестно си върши работата и не търси някаква лична облага. И това му доставя удоволствие.

Смятате ли се за такъв човек?

Старая се. Но то трябва да ти идва отвътре. Правиш ли го насила, за да се харесаш на някого, значи не си свестен.

В спектакъла „Титанично“ Милица Гладнишка прокара идеята, че всеки има два живота – един спонтанен и един измислен за пред камерите. Вие, когато сте спонтанна, различна ли сте от това, което сте сега пред мен?

Според мен не съм имала време да бъда спонтанна в онзи смисъл. Всеки има нужда понякога да е рошав, негримиран, отпуснат...

Каква сте сутрин, като се събудите?

Сънена и несресана. Забързана.

Как си пиете кафето?

Или на крак, или по пътя, или тук в министерството, като дойда. Сутрин е сложно при мен, защото се опитвам малко време да отделя и на моята принцеса, която е първокласничка. Като една малка дама тя избира прическа, дрехи...

Прави ли ви забележки?

Ох, всякакви. Има мнение по всички въпроси. Водим сложни диалози.

Това е любопитно – какво си говорят майка и дъщеря, когато едната е първокласничка, а другата – министър?

За всичко си говорим, за живота. Тя е много зряла. Отстоява позиции. Търсим баланс помежду си.

Какво си помислихте, когато за първи път зърнахте лицето на дъщеричката си?

Просто се разплаках. Бях виждала, чувала и чела как ти потичат сълзи от радост, но го изпитах точно тогава – когато ми показаха бебето, извадено от мен. Изведнъж ми рукнаха сълзите, не можех да се контролирам. Такава емоция преживях за първи път, тогава.  

Кой беше главата във вашето семейство?

Разбира се, баща ми. Но майка ми беше скритият балансьор. По в сянка, по-отзад, уж не се намесваше и в нашите отношения на двама Стрелци, дейни, експанзивни, работещи заедно, но лекичко ни насочваше...

Сега пак такъв ли е моделът?

Не, ако трябва да съм искрена докрай. Аз не съм лесна. Мъжът ми ме е оставил да се развивам и ме подкрепя. Няма претенциите и той да е толкова активен и публичен. Ок е с моята работа. Но наистина, когато не ти е спокойно вкъщи, не може да си на 100% ефективен на работа. Докато той няма проблем с това да е повече вкъщи, да води и да взема детето на танци, на училище...