Люба, ти обсебена ли си от телевизията?

Според мен твърденията, че оставаш зарибен от нея завинаги, до голяма степен са превземки. Но работата в телевизия прилича на същество от роман на Стивън Кинг. Трябва да го задоволяваш, да се храни с твоята енергия.

Как си с баланса работа - личен живот?

В момента съм погълната от това, което правя, защото нямам желание за лично време. Когато започна да работя предаване, си представям 19 заспали хора - може би защото съм родена на 19 март, - които трябва да събудя. Иначе обичам часове, в които мълча и никой не ми звъни по телефона. Рядко ми се случва. Обичам също да ходя на пазара Красно село, това е моята социологическа агенция. Имам си и приятели, с които ми е страшно хубаво да се събираме, да гледаме филми, да слушаме музика и да си готвим.

Не мога да си те представя в кухнята и да готвиш.

Напротив, обичам да готвя и готвя вкусно. Въпросът е, че в момента нямам мъж и семейство около себе си и няма за кого да го правя. Е, гледам да си приготвя нещо, да си сервирам красиво масата, но... Онзи ден на пазара поисках 1 кг грозде, а момчето ми отговори: не е ли много за сам човек? За мен в тази откритост има особена близост.

Дъщеря ти се е отделила от теб само на 18 години...

...Сега е на 26. На 18 г. отиде да учи в Хайделберг. Като я качих на автобуса, плаках цял ден. Ходех си на работа, говорех, но сълзите течаха от очите ми. Беше странно. Обаче когато завърши и платихме последните такси - тя работеше, аз плащах половината, си казах: е, сега съм свободен човек. Вече няма да си налягам парцалите.

Мислех, че в момента до теб има мъж.

Има много хора, но няма мъж. А в момента не го и искам. Претърпях огромно разочарование в личен план и още не си струва да го замествам с нова връзка. Разделих се с човек, който ме накара да му вярвам, позовавайки се на богословски теории, на морал.

И ти повярва на такъв човек?

Да, абсолютно. Повярвах, че човек може да се ръководи от стабилни морални норми, а не да ги сменя, както се сменят гащи. Разочаровах се в самия смисъл на връзката между мъж и жена. Защото секса може да си го доставяш, може да си го купуваш, може да го заместваш - сериалът „Сексът и градът“ е прекрасен наръчник с какво можеш да го заместваш. Но приятелството не може да заместиш с нищо. А докато не намериш приятелство, по-добре да няма никого около теб. Смелостта да се отказваш от заместители, за да не те сметнат за самотна смотана женка, е красива смелост. Не ми пука кой какво мисли за моя личен живот.

Все пак е трудно да бъдеш сам.

Около година се адаптирах към избора за момента да не споделям живота си, да се капсулирам, да се фокусирам върху себе си, за да мога да се намеря. Има един страхотен писател богослов Пол Тилих, който прави разлика между самота и уединение. Избрала съм уединението, за да се науча да се чувствам добре със себе си. А и знам, че любовта не се търси, тя се случва. И вярвам, че ще ми се случи.

Уединението не ти пречи да изглеждаш много добре.

Благодаря. Трябва да се обичаш и да се отнасяш към себе си като към свой партньор. Освен това от млада ми викат баба. Българските мъже могат да бъдат много груби и прости.

Защо ти викат баба?

Защото от 35-годишна ходя с по-млади от мен. Не съм го търсила. Така се е случило. И понеже не могат да ми кажат, че съм тъпа или некадърна, ми казват бабиер, бабура. Често съм го чувала дори от колежки, някои по-възрастни от мен. Когато останат без аргументи, винаги им пречи моята възраст. А на мен тя не ми пречи. През моите очи виждам друга скала, с която я меря. Има 60-годишни, които ми изглеждат като на 20. И 20-годишни, които ми приличат на пенсионери. В България много се страхуваме от старостта и стареем тъжно. А мен ме е страх от това, че се предаваш. Че спираш да се бориш за своята къща. Защото тялото е къща, в която душата трябва да се чувства добре. Правиш ремонт на кухнята си, купуваш плочки за банята. Защо да не хвърлиш известно време и средства, за да облицоваш къщата на своята душа?

Кажи ми в прав текст прави ли си някаква пластика!

Направих си ендоскопски лифтинг на лицето при д-р Ильо Стоянов. Чувствам се много добре. Нямам промени нито във физиономията, нито в мимиката. И хич не съм се страхувала. Остана ми малко свободно време през лятото и го направих. Все пак стоя на екран.

Искаш да кажеш, че ако не беше на екран, нямаше да го направиш?

Не, не, винаги съм се грижила за себе си. Но не знам дали точно щях да се метна на този експеримент. Макар че защо не. Страшно ме дразнят предразсъдъците.

Предполагам, че си спряла да пушиш. На Запад отказват пластики на лицето на пушачи.

Пуша, но вече не прекалявам. Нещата си стават естествено... Трябваше да минат години, за да разбера, че не бива да ги юркаш и да ги буташ. Само трябва да знаеш накъде те водят.

Виждам, че и в тяло изглеждаш добре. Как го поддържаш?

С комплекс от упражнения от една книжка за жени от канадската армия. Не са силови, ангажират всички групи мускули и поддържат тялото изключително свежо. Добавям малко тренировка с гири - по 2,5 кг на ръка, по-тежките ме правят широка в раменете и гърба. Накрая карам велоергометър. Цялата работа ми отнема сутрин по около 40 минути. Наложи ли ми се да живея обездвижена, ставам кисела и нервна.

Наистина ли си толкова лоша, нападателна и остра, каквато се показваш по телевизията?

Какво значи нападателна и остра? Ако лъготиш като крайпътна мома, какъв си? Ако някой си направи труда да прочете с какви епитети съм била окичвана, с колко злост съм била заливана, включително от хора, смятани за авторитети в българската публичност, няма как да не се запита кой всъщност е зъл. Устата ми е сравнявана с вагина, дрехата ми била от илиянския пазар. Зад прозвището Курвалезич, което излезе на първа страница на един вестник, се подписа човекът, с когото живях 10 години в един дом, в едно легло. Кой е зъл в този случай? Обърнали сме света си с краката нагоре.

Но пък и ти си се заблудила в избора си на партньор.

Не съм се заблудила. Просто човек преживява ужасяващи трансформации, когато допусне в себе си тъмната страна на силата. Вижда се и физически - променят се лицето, тялото, дори цветът на очите. Не е измислица сделката с дявола, реалност е. Вярвам и го виждам.

Сто пъти не. Говоря за по-тържествените сделки, когато хвърляш на боклука целия си досегашен живот, за да реализираш някакъв интерес.