Ани Ленъкс - донесете й главата на принца
Ирина Иванова 14 November 2011
„Животът ми щеше да е по-лесен, ако бях гей. Разочарована съм от мъжете“, призна наскоро Ани Ленъкс - най-успешният британски музикант от женски пол на всички времена и носител на Ордена на Британската империя за дългогодишната си и много активна благотворителна дейност. Сега тя е на 56 г., има милиони продадени албуми, куп награди „Грами“ и Brit, а също така „Оскар“ и „Златен глобус“, два развода зад гърба си, две пораснали дъщери и един син, мъртвороден – това е първото й дете, чиято загуба тя никога не успява напълно да преодолее. Спекулациите около нейната сексуалност никога не са затихвали. Най-странната, най-непоносимата, най-съдбовната връзка в живота й все пак си остава тази с нейния бивш любовник, бивш приятел и бивш партньор в „Юритмикс“ Дейвид Стюарт.
2001 г. Върху отрупана с цветя платформа, която сякаш плава в лазурните води на Средиземно море, Дейвид Стюарт и фотографката Анушка Фиц сключват брак. В косите на булката са вплетени оранжеви цветя, същите, които висят в гирлянда на врата на младоженеца. Много хипарско наистина! Ани Ленъкс стои между Мик Джагър, Елтън Джон и Джон Бон Джоуви и наблюдава как нейният Дейв за трети път казва „да“.
Точно преди 20 години тя и Дейв са сложили началото на „Юритмикс“ - техния „брак“, тяхното семейство. Друго те двамата така и не успяват да създадат. Но пък какъв успех има „Юритмикс“ - над 70 милиона продадени албума за 10 години!
„Тази Анушка прилича на теб“, прошепва й Джагър. „Нищо общо – отвръща Ленъкс. - Тя е с дълга коса.“ За Ани косата е особен символ – на характера й, на съдбата й, на всичко онова, което е тя. След като напуска Кралската музикална академия, тя отрязва дългите си руси коси и никога, ама никога повече не оставя косата си да порасне повече от десетина сантиметра. И въпреки това не може да отрече - Анушка наистина прилича на нея. Същата прозрачна кожа, малко дълъг нос, впечатляващи очи. И други са й казвали: „Дейв се жени все за твои клонинги.“ Вярно, бившата му Шиван Фахи от „Бананарама“ и „Шекспирс систър“ също е неин дългокос „клонинг“. Дано пък с клонингите да е щастлив, мисли си Ани.
На екс
Ленъкс и Стюарт се срещат през 1976 г. в Лондон. Тя е сервитьорка в ресторант, той е дрогиран. По-късно разбира, че това е обичайното му състояние през последните няколко години. Освен това говори трудно – не само заради хероина в кръвта, но и защото все още не се е възстановил от третата поред автомобилна катастрофа, при която наистина се разминава на косъм със смъртта. Ани пък вече 2 години се препитава с всевъзможни дейности като продавачка в книжарница или сервитьорка тук и там. Преди това тя е отличничка в Кралската музикална академия – най-отвратителното място на света. Всички момчета там според Ани са гейове, а всички момичета се мислят за Мария Калас. А колко е щастлива, когато я приемат на 17-годишна възраст. Баща й – работник в корабостроителница, майка й – готвачка, а тя, обикновеното шотландско момиче от Абърдийн - студентка в Кралската музикална академия. Татко й просто полудява от радост. Самият той обожава музиката, особено шотландския фолклор, свири на гайда, а нея записва на курсове по пиано и флейта. И бачка като луд допълнително, за да й плаща курсовете. Когато е приета, баща й разтръбява как преподавателите от Академията казали на дъщеря му, че има глас в 4 октави!
Ани успява да издържи в превъзнасяната до небесата Академия точно 3 години и напуска точно 3 дни преди дипломните изпити. Не иска диплома и не иска да прекара и ден повече на това място. Става сервитьорка, за да си плаща квартирата в Лондон. А след работа вкъщи слуша любимите си Джони Мичъл и Стиви Уондър и разбира се – автентичен шотландски фолклор, „млякото“, с което е закърмена. И пише песни тайно от всички.
Когато сервира кафе на младия мъж, седнал на масата до прозореца, часът е вече 22 и Ани иска колкото се може по-скоро да се прибере у дома, за да се отдаде на музиката си. В ресторанта има само още няколко души, които скоро си тръгват. Тя отива при мъжа и му казва: „Скоро затваряме, все пак трябва да си хвана автобуса...“ Мъжът я поглежда със свръхразширените си зеници и избухва в неестествено висок смях. „Това вече ми се е случвало, седни да ти разкажа.“ Тя не сяда, но това не попречва на Дейв Стюарт – защото това е той – да й разкаже как на 12 започнал да свири на китара и да пее из кръчмите, обикновено пред „отбрана“ публика от 5-6 закъсали пияници. Веднъж дори имало само един човек. И както Дейв си пеел със затворени очи нещо на Боб Дилън, някой го потупал по рамото. Отворил очи и видял единствения си слушател. „Съжалявам, пич! - казал човекът. - Много си добър, но трябва да тръгвам, за да си хвана автобуса.“ Накрая Стюарт пак избухва в истеричния си хероинов смях.
После й признава, че не знае нито къде се намира, нито къде трябва да отиде, като излезе оттук. Фактът, че нещастникът е музикант, заинтригува Ани, пък и интуицията й подсказва, че не е опасен. Този път интуицията й я подвежда, но Ленъкс разбира това години по-късно. Дейв Стюарт се оказва опасен. Много опасен.
Тя го води у дома си, където той моментално заспива, а на другата сутрин приятелят му (също музикант) Пийт идва да си го прибере. Ани им свири нещо на дървената си хармоника, а когато изпява едно от своите „тайни“ парчета, двамата онемяват. „Най-бялата жена с най-черния глас“, казва Дейв. От този момент Стюарт и Ленъкс стават неразделни. Тя се влюбва в него „на екс“, изцяло, до дъно. Това е първата й любов. А според британските таблоиди – и единствената. Разбира се, според онези от тях, които не поддържат тезата, че е лесбийка.
Проклятието на късата коса
Двамата с Дейв живеят заедно 4 години. Създават групата The Tourists, записват 3 албума и имат само един хит – ремикс на стара песен на Дъсти Спрингфийлд. Ани спасява Дейвид от наркотиците и му дава криле. Той пък я запознава с великите поп и рок групи. Като двойка в живота обаче са истинска катастрофа. И двамата са силни характери, своенравни, безкомпромисни, властни и... талантливи. В един момент установяват, че по-скоро са съперници, отколкото любовници. Ани все още търси себе си, собствения си стил, дори сценичния си имидж. А Дейв... Почти всеки месец той има по една лоша сутрин, в която се поглежда в огледалото и казва на висок глас: „О, кошмар, пак аз!“ И после или си пуска мустаци, или си бръсне мустаците, или си купува някаква странна шапка, или й изневерява с някое закъсало групи. „Не мога да се понасям - казва той на Ани. - Ти казваш, че още се търсиш, а аз имам чувството не само че отдавна съм се намерил, но и че вече не мога да се понасям.“ Дейв е жесток, твърдоглав циник и Ани винаги го нарича наум „закоравяло копеле“. Веднъж й заявява, че иска от нея само да бъде жена. „Аз СЪМ жена“, казва Ани. „Искам да бъдеш жена като жена, с коса“, отвръща й троснато той. „Не съм такава жена – отсича Ани. – Не мога да бъда друга само за да ти угодя.“ Нито тя, нито той са склонни да изпълнят поне едно от онези жертвоприношения, с които всяка любов се храни и от които се нуждае. Един ден просто решават да се разделят.
Денят не е случаен. Коледа 1981-а. Освен всичко друго 25 декември е рождената дата на Ани. Навършва 26 години. Значи – двоен празник. Случва се обаче така, че двойният празник се превръща в двойно „погребение“, защото точно тази вечер двамата решават да сложат край на две неща – на любовната си връзка и на бандата „Туристите“. Няколко месеца по-късно се случва чудо.
Като двойка в живота са истинска катастрофа. И двамата са силни характери, своенравни, безкомпромисни, властни и... талантливи. В един момент установяват, че по-скоро са съперници, отколкото любовници.
Песента се превръща в знаково парче на „Юритмикс“ и единственото тяхно, включено в класацията на „Ролинг Стоун“ за 500-те най-добри песни на всички времена.
В клипа Ани се появява в строг тъмен костюм с мъжка кройка и яркочервена къса коса. Певицата си спомня, че когато се погледнала в огледалото за първи път, си казала: „Да, това съм аз.“ След огромния успех на Sweet Dreams „Юритмикс” правят тежко околосветско турне, в края на което Ленъкс изгубва гласа си.
Преди концерта в Дюселдорф Ани едва говори. Лекарите й казват, че е на психическа основа и има нужда от почивка. Часове преди концерта зад сцената идват група кришнари. Оказва се, че знаят за проблема на Ани и един от тях, казва се Радха, й подава купичка със специална отвара. Ани няма какво да губи. Малко след като изпива отварата, гласът й се възвръща до такава степен, че успява да излезе на сцената и да изкара концерта. След това Радха и приятелите му приготвят за Ленъкс и Дейв вегетарианска вечеря и отново й дават да пие от вълшебната отвара. Две седмици след случката кришнарите вече следват „Юритмикс“ на всичките им концерти, а Ани и Радха дори се женят.
Певицата и до днес твърди, че се омъжила за кришнаря от благодарност и ако любовта наистина трае 3 години, то благодарността със сигурност трае доста по-малко. Нейната специално издържа 14 месеца, след което двамата се развеждат. Защо? Отговорът е много прост. Радха също иска от Ани „да събуди дремещата жена в себе си“, като си пусне дълга коса и стане по-въздържана и уравновесена. Ани, която заради него минава на изцяло вегетариански режим на хранене, не може да направи и този компромис. Та нали това бе камъкът на раздора между нея и Дейв! След развода си с кришнаря Ленъкс зарязва вегетарианството и разбира, че всяка промяна заради другия е напълно безсмислена, когато е насила. Заявява в интервю: „Давам си почивка от всички форми на религия.“
През 1983 г. обаче се оказва, че и Дейв, и Радха грешат по отношение на „скритата жена“. Въпреки андрогинния си имидж, на който по онова време може да съперничи само Дейвид Бауи, Ани Ленъкс е включена в класация на Playboy за най-секси жените на планетата. Това хем й харесва, хем я дразни, защото по онова време поп музиката е пълна с певици, определяни като секси – като се започне с Ким Уайлд и се стигне до Саманта Фокс.
За да се противопостави светкавично на това клише, в което медиите се опитват да я вкарат, Ани се появява на наградите „Грами“ същата година облечена като Елвис Пресли, дори са й залепили бакенбарди. Повече никой журналист не се осмелява да я определи просто като „секси“.