Живее в САЩ и кара москвич с надпис СССР. А, да - пилотира и самолет!

Когато влиза във френското заведение близо до Музикалната академия, където имаме среща, Максим прилича на всичко друго, но не и на диригент. Изглежда прекалено хубав, прекалено млад, с прекалено спортна осанка, дънки, тишърт, даже раница на гърба. Виждаме се малко след старта на второто издание на Фортисимо фест – фестивал, който младият български диригент организира с подкрепата на фондация „Америка за България“. Още съм под впечатлението на прекрасния класически концерт под открито небе в градинката на Народния театър, с който започна фестът. Концерт - подарък за душата и целувка за публиката. На срещата ни Максим пристига след половин час с извинението, че е било важно да закара москвича си (!) на ремонт. Преди да го попитам какъв е този москвич, той е свалил раницата модел на Nike от гърба си и е седнал до мен. На раницата му пише Maxim Eshkenazi.

Nike да не произвеждат специално за теб? Между другото представях си, че ще дойдеш с кожена чанта, пълна с диригентски палки.
Да, нося – казва Максим. (Отваря раницата и ми ги показва. За първи път виждам отблизо диригентски палки – много тънки, с дръжки, които приличат на направени от корк, във формата на капки.) А раницата ми е подарък от мои колеги. Правили са ми я специално по поръчка, затова е и с надпис.


мъжки играчки
А какъв е този важен москвич?
Това е моделът кола, на който съм се учил да карам. А този специално го купих преди 2-3 години от познат, който искаше да се отърве от него. Казах си: „Защо да не го взема, и без това струва 160 лв.“ Отворих капака, видях отпечатаното СССР върху двигателя и разбрах, че е моята кола и я искам. А днес го оставих при Румен Змея на ремонт, защото има доста неща за оправяне - трябва детайлно да се изкърпи и боядиса, да се поднови тапицерията, освен това в купето влиза силен мирис на бензин. Когато заминах от България, бях на 14 години и тогава по улиците беше пълно с лади, волги и москвичи. Този москвич ме връща към онова време.
Чувала съм, че имаш също много специален форд и порше кабрио.
Да, имам голям форд в Калифорния. Бивша полицейска кола на ФБР. Жестока е! По принцип за колите си не говоря много освен за москвича, защото много ми харесва. Иначе имам и мотори. Даже и електрически. Имам два гаража само за тези играчки. С поршето съм на снимките на Джон Гийлхули, асистента на Ани Лейбовиц. Това е моята кола.
Снима те асистентът на Ани Лейбовиц?!
Той прави кориците за едно седмично списание в Ориндж Каунти OC weekly. Интервюираха ме за него и Джон Гийлхули ме снима, не за корица мисля. Беше забавно. Той е ненормално готин. Много си паснахме.
Караш и хеликоптер. Твой ли е?
Имам сертификати и пилотирам самолети и хеликоптери от 15-16-годишен, но нямам собствени. Обикновено наемам.
Може ли да се слуша музика, когато пилотираш? И какво харесваш различно от класика?
Да, веднъж прекосих с хеликоптер целия американски континент от Калифорния до Флорида. Машината беше с щумозаглушаващи слушалки и имаше кабел, който може да си включиш в айпода и да си слушаш музика. Извън класиката много обичам Пинк, Амос Лий, “Бийтълс”.
Ходиш ли на поп концерти?
Абсолютно на всички, които ти хрумнат - от “Ролинг Стоунс” през Mадона, както и на всички по-млади – Кристина Агилера, Бионсе. Най-много ми харесаха концертите на Ерик Клептън и Принс. “Ролинг Стоунс” направиха невероятен концерт. Харесвам живата музика, без плейбек. 
Бил ли си на фолкпарти?
В класове по етномузика съм чул почти всичката етно-графска музика. А нищо, което слушаме в момента, не е далече от това, което идва от корените. Независимо че има електронен оттенък и компютърна модулация. Но не съм бил на фолкпарти все още. Музиката е специфично нещо. Не я виждаш, не я докосваш. Само я чуваш и тя отива направо към сърцето ти. И колкото по-малко си замесен професионално, толкова по-бърз е пътят към него. Всяка музика раздвижва сърцето на някого. Ако го кара да трепти и да чувства, за мен няма значение как я назоваваме.
Какво те шокира?
Че по ДНК всички на земята сме много близки, но пак има хора, които се мразят и убиват заради неща, които имат толкова малко значение – религия, цвят на кожата, социално-икономически статус.
Какво те вдъхновява?
Хора, които разпръскват топлина, енергия и любов. Майка Тереза, Далай Лама, българските православни свещеници. Вдъхновяват ме хора, които имат духовност и търпимост към другите. 
Ходиш ли по клубове да танцуваш?
Преди време учих салса, обичам да танцувам. Не съм професионалист, но го правя с удоволствие. Ходил съм и в много джаз барове в Чикаго, Ню Йорк, Лос Анджелис.
Пушиш ли? Пиеш ли?
Не пуша, пия съвсем малко. До 28 години не бях пил почти никакъв алкохол заради спомен за един приятел, който, като бяхме по-малки, се напиваше и ми повръщаше в скута. Отвратил ме е.
Какви други мъжки играчки имаш?
Харесвам играчки и е ясно, че с възрастта стават по-скъпи. От дете съм запален по пушките. Имам малка колекция. В Щатите по принцип е по-лесно човек да си купи оръжие – просто отиваш в магазина. Половината от пушките ми са руско производство от Втората световна война. Голям фен съм на Валерий Зайцев – руски снайперист от онова време. Имам същия модел пушка като неговата. Имам ловен билет, но не съм ловец. Ходя да стрелям по стрелбищата. Хич не съм зле с точността.

жените, Жената
Четох в едно интервю, че търсиш жена, която да може да мие чинии. Това достатъчно ли ти е?
Смисълът беше, че в предишните ми три връзки аз съм миел чиниите, аз съм готвел и аз съм се грижел за финансите вкъщи. Време е да е малко по-равностойно. Поне да си измие нейните чинии. Шегувам се... Не, не се шегувам.
Сегашната ти приятелка как е в този смисъл?
Пак ме кара да мия. (Смее се.) Това е Америка. Трябва да се борим за мъжки права. Там равноправието между мъжа и жената е наистина вложено в обществото. Разликата между заплащането на средностатистическата жена и средностатистическия мъж е намаляла, особено в кризата. Оказва се, че повече жени, отколкото мъже имат работа по време на криза.
Това означава ли, че един мъж може да си позволи да бъде кавалер или е сексистко?
Естествено, че може! Всички човешки същества сме равни, но сме различни. Имаме различни роли.
Разкажи за твоята приятелка.
Казва се Кели. Заедно сме от година. Отне ми доста време, докато станем близки. Връзките никога не са лесни. Трябва да се работи. Човек трябва да влага време, внимание... Тези дни й изпратих букет от 25 рози, а тя се е снимала с него. Виж! - показва ми снимка на телефона си. Кели има компания за недвижими имоти в Лос Анджелис, но в тази сфера в момента няма бизнес.
Значи можеш да бъдеш с жена, която работи нещо тотално различно от теб.
Абсолютно! Ако ме привлича аурата й, химията й. Много е важно каналът на общуване да е отворен и честен. Ценя жени, които да имат самочувствието да са до мен, защото понякога това не е лесно. Отдавна сме заедно с Кели, от съвсем скоро живеем в Лонг Бийч на четири преки от океана, който се усеща непрекъснато в полъха на вятъра. Като се разходиш по кея вечер, те зарежда с невероятна енергия. Моята работа всъщност - да си на сцената пред хиляди, хиляди хора и да знаеш, че се записва на живо и се излъчва по телевизии, е свързана с доста стрес и както Пол Макартни казва: „Ти трябва да знаеш кога е време за работа, кога е време за почивка.“ За мен почивката е сред природата или сред някоя от стихиите – във въздуха или водата.
Ще имаш ли деца?
С удоволствие. От много отдавна го искам и времето наближава. Никога не ми се е удавала тази възможност и подходящ момент.
Правили ли са ти серенада?
Веднъж ме изненадаха в едно телевизионно шоу. Едно дете свири на цигулка. Иначе аз съм този, който прави серенадите. Случвало ми се е в по-млада възраст по лагери в България 2-3-4 пъти. Отивам с цигулката под прозореца и... Какво ли не съм правил, за да завоювам женското внимание. Когато човек е влюбен, върши такива неща, за които после се пита луд ли е бил. Но любовта е вид лудост. И никому не прощава – образован, необразован, богат, беден. Като те удари любовната треска и мъка...
Отразява ли ти се любовната треска в работата?
Хубавото при мен е, че мога да я изразявам в музиката. Ако е тъжна любов, тъжните, бавните ми части стават много хубави. Ако е щастлива, по-радостната музика ми се получава по-хубава. Аз не се страхувам да се влюбвам и обичам, защото има къде да го канализирам. Отдавам енергията на публиката.
Говорехме за почитателите ти. Случва ли ти се да си уморен от внимание?
Уморявам се понякога, но съм намерил начини не само как да си почивам, но и с какво да се мотивирам, за да продължавам нататък. Не всички обожават работата си. За някои тя е по-скоро поминък, отколкото щастие. И когато дойдат на мой концерт, аз искам да ги повдигна от седалката и да ги заведа в друг свят, в който няма стени, в който има радост и емоции.
Разбрах, че водиш творчески класове. Разкажи повече за това.
Имаме специална програма, тя е много близко до моето сърце, „Фортисимо в клас“. Изпращаме в час по музика в обикновени училища професионален музикант, който показва на децата всеки инструмент, дава им да го пробват. Помага им да развият внимание към различните цветове в палитрата на оркестъра. След това ги закарваме в зала и с Любо Нейков, Веско Пантелеев Ешкенази правим по-разчупен концерт-шоу. Всички идваме от различни страни без хонорар - от Холандия, Америка, България. Децата са очаровани. Така създаваме друг вид общество. Тоест използвам изкуството като един метод да променям обществото. Затова седя тук и давам интервюта.
Какво интересно предстои от Фортисимо фест през октомври?
Следващият концерт е на 26 октомври в зала 1 на НДК с известната цигуларка Сара Чанг. Идеята на фестивала, спонсориран от фондация „Америка за България“, е да приближим двете нации. Миналата година направихме 6 концерта, тази година ще има 8. Два от тях – един в София и един в Пловдив, са на открито и абсолютно безплатни. Надявам се другата година да можем да отидем и във Варна и в Бургас.
А защо ги правиш безплатно?
Защото музиката ми харесва, защото се чувствам като неин посланик и искам да давам на колкото може повече хора.