Групата "Вая Кон Диос" ще изнесе концерт у нас на 9 юни в Зала 1 на НДК. Акустичното шоу ще включва напълно обновени версии на хитове като Puerto Rico, Don't Cry for Louie, Nah Nаh Nah, Johnny, Don't Break my Heart, както и композиции, неизпълнявани на живо до момента. Музикантите идват в България по покана на Wonder Music Agency и радио N-JOY. Изявата им у нас е част от голямото завръщане на вокалистката Дани Клейн и компания след близо десетгодишно отсъствие на групата от сцената.

В периода, в който не се занимавахте с музика, сте пътували много, обиколили сте екзотични кътчета на света. Защо, търсехте ли нещо?

Да, търсех самия свят, неговите различни миризми, вкусове, цветове, хора. Търсех различните пътища.

Открихте ли покоя или един артист никога не би могъл да бъде в покой?

Всеки, който е с акъла си, би трябвало да има проблеми с това да живее в покой. Особено в този изпълнен с тревоги и напрежение свят. Всеки трябва да открие мира вътре в себе си, а за това трябва много време. Артистите са чувствителни същества: техните възприятия за света са по-изострени и затова възприемат всичко по-болезнено. Сублимацията на тези болезнени емоции поддържа хората на изкуството живи, доставя им удоволствие.

Какво ви накара да се завърнете на сцената сега?

Бях готова отново да се наслаждавам на процеса на правене на музика, защото се научих да казвам "Не", когато това е необходимо.

Твърдите, че големите музикални компании използват артистите като обикновени предмети. Вие страдали ли сте от подобно отношение и за това "Не" ли става въпрос?

Да, страдали сме от подобно отношение. По принцип всеки използва всеки, когато има интерес от това. Музикалните компании обаче го правят безцеремонно, брутално. Това са правилата на капитализма. Ако си част от системата (а е почти невъзможно да живееш извън нея), нямаш друг избор, освен да я приемеш. Това обаче не означава, че трябва да експлоатираш хората, които работят за теб, да се отнасяш към тях, сякаш са по-низши същества. Всеки трябва първо да помете своя праг, преди да се занимава с чуждите.

Ако на една жена никога не са й разбивали сърцето, дали според вас е истинска жена?

Жената е истинска жена, когато се чувства такава. За съжаление, явно има тенденция да се предпочитат мъже, които не уважават себе си, а от там нямат уважение и към жените. Извървели сме много дълъг път, но все още има доста пред нас. Ключът е в това да се научим да харесваме себе си. Не трябва да се примиряваме, че могат да ни презират, да ни изневеряват, да ни бият и т.н. Мъжете трябва да ни обичат.

В последните години сте учили психоанализа, философия и литература, дори сте посещавали университет. Повечето хора на ваше място, които имат парите да водят хубав живот, не биха се занимавали с учене. Защо постъпихте в университет?

Парите помагат да живееш по-лесно, но не правят хората щастливи. Поне хора като мен, които никога не са смятали, че да имаш повече пари, те прави по-висш от останалите. Някои богати са щастливи да са част от "Клуба на заможните", но аз ги намирам за особено отегчителни. Банковата сметка няма значение за мен, когато търся интересното в някого.

Вие сте много популярни в България. По-интересното е, че музиката ви често се използва като фон в ресторантите. Смятате ли го за странно?

Не, напротив, това ме прави щастлива. Ресторантите са местата, където хората отиват, за да се наслаждават взаимно на компанията си. Щастлива съм, че музиката ни помага да се чувстват добре там.

Какво прави една жена щастлива и какво един музикант?

Малките неща в живота правят хората щастливи. Но всеки е уникален сам по себе си, без значение дали е мъж, или жена. Със сигурност това, което прави музиканта щастлив, е да се занимава с музика.

Смятате ли, че славата носи много негативи, като проблемите на Бритни Спиърс, например?

Да. Хората вярват, че славата може да излекува всичките им рани, че известността ще накара целия свят да ги обича. Но не може да търсиш неща в околните, когато не си ги открил в себе си. Ако не си доволен от това, което си, славата само може да влоши нещата.

Знам, че е труден въпрос, но какво е любовта? Тя присъства много в музиката ви.

Знам със сигурност какво не е - зависимост един от друг. Хората често я приемат по този начин, защото са емоционално зависими от човека, когото обичат. Според мен обаче няма любов, когато няма уважение. Да обичаш някого, е да го уважаваш като личност, а не да се опитваш с всички сили и на всяка цена да го пазиш само за себе си.

Името на групата означава "Върви с Бог" - смятате ли, че ви е донесло късмет, религиозна ли сте?

Аз не вярвам в Бог, но вярвам в етиката. Не смятам, че името ни е донесло късмет само защото има думата Бог. Ако всичко, което съдържа неговото име, носи късмет, на тази планета няма да има страдащи хора.

Как преживяхте смъртта на бившия си приятел и член на групата Дърк Скулфс, който се разболя от СПИН?

Двамата се бяхме разделили година преди той да умре. Смъртта му не ме изненада, защото имаше екстремно голям инстинкт за саморазрушение. Това бе и една от причините да се разделим. Със сигурност обаче ми е тъжно, че го няма. Тъжно е и на сина ми, който наскоро посети гроба му. Що се отнася до това как преживяваш смъртта - много просто, като живееш!

Знаете ли нещо за България?

Почти нищо, затова ме очарова идеята да открия вашата страна, затова приех да дойда.

Какво да очакваме от концерта ви тук?

Ще е акустично шоу от четири инструменталисти и мен. Ще свирим предимно стари и добре известни песни, но с нови аранжименти.