Постоянно си мисля за секс
Определението „секссимвол“ му отива - заради непрекъснатите фалцетни смехове по време на представленията, в които участва, розите, които получава на финала, почитателките, които го изчакват, за да се снимат с него. Освен че има харизма, Блатечки е и супердинамичен и много продуктивен. Заедно със сериала „Стъклен дом“, чийто следващ сезон се снима в момента, около 12 постановки, в които играе всеки месец, обикаляйки цялата страна (сред тях много ви препоръчвам втората му режисьорска „За мишките и хората“) предстои да го гледаме и в лентата „Пистолет, куфар и три смърдящи варела“. За всичко това и заради факта, че тази година един от най-чаровните български актьори навърши 40, си говорим с него. А разговорът с Асен е много приятен и непринуден, без прегради и дистанция.
Подозирам, че си таен собственик на самолет! Видях в графика ти, че имаш представления почти всяка вечер, едната си в София, следващата - във Варна, на по-следващата – пак в София. После в Самоков, Пловдив, Русе, Бургас... Наистина мислех да си купя самолет. Мой приятел продава малки, излизат колкото добра скъпа кола. Ама като разбрах, че трябва да искам разрешение за всяко излитане и кацане и май времето за придвижване е по-дълго, отколкото с кола, се отказах. Освен това сега продуцентите ми от „Вива Арте” решиха да имам шофьор, защото карането наистина ме уморява. Понякога шофирам по-дълго, отколкото играя.
Не те ли уморява темпото на работа? Да си виждала дете да се умори от игра? По цял ден играе, вечер ляга, спи и после пак. И аз съм така. Просто си играя. Харесва ми. Опитай да видиш колко е готино, когато приемаш нещата по този начин! Даже сега през август ще пропусна морето, защото започвам снимките на нов филм. Той ще е дебют на сина на режисьора Людмил Стайков – Иво Стайков. Играя главната роля в една невъзможна любовна история. Действието обхваща период от живота на героя ми, в който той е от 25 до 65-годишен. Митко Коклин доста си поиграва с грима.
А на жена ти харесва ли й, че непрекъснато те няма? Как успяхте да съхраните връзката си 11 години с твоята професия? Тя приема темпото ми и не е ревнива. Как се задържа такава връзка? С внимание. Просто правим неща един за друг. Примерно понякога аз сутрин правя кафето. Имам пориви и й купувам малки подаръчета. Грижа се за тази връзка. Освен това ще ти призная нещо – от първия път, в който легнах до Катето, досега продължавам да имам желание за нея. Всеки път! Повече ми се сърди и ревнува дъщеря ми. Тя е на 10 сега. Може и аз съвсем скоро да започна да я ревнувам.
Близки ли сте? Какво правите заедно? Да. Всичко! Играем на плейстейшън, на всякакви игри за двама, ходим на кино. Водя я на тенис, но мисля, като си освободя малко програмата, да се включа и да си партнираме.
Как се контролираш да не се възбудиш, когато снимаш или играеш в еротични сцени? В „Мила от Марс“ си без дрехи. В „Побъркани от любов“ с Койна (Русева) имате близък контакт, Койна е готина жена. А с Диляна в „Стъклен дом“? Няма нужда да се контролирам. Цялата тая работа е на игра, казах ти. Ето вчера си играх на селянин каубой, дето ходи да обяздва бикове, и не може да се спре да спи със сестра си. Днес ще си играя на нещо друго, на 16-и - на трето (смее се). В „Мила от Марс“ съм гол, да. Но освен нас, които виждаш на екрана, по време на тези сцени имаше и режисьор, асистент-режисьор, оператор, човек с микрофон и... Как да се възбудиш пред толкова хора, които на всичкото отгоре ти казват: „Дай малко по-наляво, хайде сега езикът ти в нейната уста, ухапи я еди-къде си...“?
Дали си добър целувач? Казвали ли са ти го тези, с които си се целувал? Да, казвали са ми го, но тъй като не съм се целувал с мене, не го знам със сигурност.
Колко често мислиш за секс? Постоянно си мисля за секс! (Смее се.)
С какво според теб въздействаш на жените? (Смее се.) Не съм правил проучване от сорта на... те харесват това, значи аз (пуска гласа си в ниските регистри) ще говоря по тоя начин. И ще... Виж, те нещата се случват. Имат си естествен ход. Като са ме питали навремето как сваляш мацки... ми никога не съм знаел! Като погледна една жена в очите и ми е ясно дали ще стане. Както и на нея. И никога не съм бъркал! Никога!
Имаш хубав и въздействащ глас. На теб влияят ли ти гласовете на жените? Не съм се замислял. Явно не.
А как се справяш с всичкото харесване? По време на постановките ти непрекъснато се „къдрят“ женски смехове. (Смее се.) Приятно е, разбира се, но ако нещо е лесно, в него няма тръпка. Като няма тръпка, какво изкушение да е?
Защо прие да играеш в „Секс, наркотици и рокендрол“, след като актьори като Ивайло Христов и Андрей Баташов станаха много известни с този моноспектакъл? Вече съм на 40, имам нуждата да се изправя и да се сравня с най-добрите. С учителите си. Ивайло ми е бил преподавател в НАТФИЗ. Смятам го за гениален актьор и за връх в тази професия. И така. Предложиха ми. Беше ми интересно. Съгласих се. Единственото ми условие беше Ивайло да ме режисира. Той прие. От друга страна, мисля, че тази роля е много повече за мен, отколкото за него. И аз харесвам големите американски драматурзи като Ерик Богосян, начина, по който разказват, реалността, която пресъздават, и въпросите, които задават. И жегата в отношенията между героите им.
Представял ли си как ще изглеждаш на 40? (Смее се.) Да! Мислех си, че ще съм много стар! Чичо! С шкембе или нещо такова! Даже рисувам, не знам дали знаеш. И си бях правил автопортрет. Бях се прерисувал от една моя снимка и си бях направил прошарена коса и мустаци. Не изглеждах кой знае колко зле. Не е толкова страшно! Кво?!
Липсва ли ти нещо като семеен мъж? Още две-три деца. Обаче жена ми не ще. А сам няма как да си ги направя! Иначе всичко ми е наред, семейството ми е супер.
Много мъже на 40 имат нужда кардинално да променят живота си. Зарязват жените си, тръгват с 20-годишни или на фитнес, купуват си джипове, минават на диета... Разбирам за какво говориш, но аз никога не съм изпадал в кризи. Не съм се залежавал. В смисъл аз си играя, правя нещата, които ме кефят. Ходя на фитнес почти всеки ден. Скоро бях на среща на групата ми по карате. Не се бяхме виждали повече от 20 години. И там, като ме видяха, ме питаха дали не си боядисвам косата. Не го правя.
Вярно, къде са ти белите коси? Имам добър ген. Мъжете в рода и на майка ми, и на баща ми младеят до късни години. Та при мен кризата на средната възраст може да дойде към 60-70. С баща ми много си приличаме визуално между другото. Ако видиш негови снимки на моите години, все едно гледаш мен. Доста неща съм взел от него, но съм и различен. Той беше голям темерут. Самотник, прекалено сантиментален, хулиган до последно.
Бяхте ли близки? Разликата ми с нашите е много смешна. С майка ми – 18, с баща ми – 20 години. С майка ми винаги съм бил много близък, баща ми се опитваше да се прави на мъжкар и да ме държи далеч от себе си. Докато не стопих дистанцията. Като видях, че е поза и игра, набързо премахнах тия задръжки. Така че бяхме суперблизки приятели.
Жена ти прилича ли на майка ти? По нищо. Даже това с Едиповия комплекс въобще не го разбирам. Много обичам и майка ми, и сестра ми. И даже съзнателно съм се опитвал да ги погледна като жени, но въобще не мога.
Какво харесваш в жена си освен дупето, както често си споделял? Ха-ха, това беше първото, което харесах, да. Жена ми е страшен пич. Не мога да я сменя и сега! Тя не се лигави, държи се абсолютно като мъж. Това харесвам най-много в нея – че е мъжко момиче. И по принцип харесвам умните жени, с които мога да си говоря нормално.
Защо носиш толкова много червено? Това е любимият ми цвят. Много е смешно, че когато станахме гаджета с жена ми, тя непрестанно ми пробутваше някакви червени ризи... усетила, че тоя цвят е моят. А аз й казвам: „Ти добре ли си? Махай тези педерастки блузи, няма да ги сложа никога!“ Тя вика – хубаво! ...След 3-4 години се сетих, че в гардероба ги има. И ги извадих.
На иврит думата за червено е „адом“, а думата за мъж - „адам“. Видя ли?! Не съм го знаел. Сигурно заради това! (Смее се.)
Как избра да режисираш „За мишките и хората“ и защо избра в пиесата да си партнираш с Калин Врачански? Защото
дуетът ви стана известен и продава ли продава. След „Побъркани от любов“ (режисьорски дебют на Асен в театъра) веднага започнаха да ми предлагат да правя някакви неща, но аз не искам да поставям пиеси, за да си ги пиша в сивито и да трупам заглавия. „За мишките и хората“ е любима моя книга на любим мой автор – Стайнбек. Уникален текст! Вечен! Директорът на Пернишкия хареса много това заглавие. А Калин е жестоко попадение за ролята на Джордж. Той е рефлективен актьор, много готин партньор е на сцената. С него се работи изключително добре. А и аз не съм режисьор деспот – да пречупвам характерите на актьорите и да ги мачкам. Интересува ме всичко да е 100% истина. Партнираме си добре и всичко се случва с лекота.
Ето за мен това е висшето актьорско майсторство.
Ако трябва да си избереш филм, в който да влезеш подобно на главния герой от „Пурпурната роза от Кайро“, кой би бил той? „Великолепната седморка“. Ще бъда осмият между Уил Бринър, Стив Маккуин, Чарлз Бронсън и всичките. Обичам каубойските филми, снима ми се уестърн. Много кино има там.
А в еротичен филм не се ли виждаш? Като Мики Рурк например, написал си го като свой любим актьор във фейсбук. Не. (Смее се.) А, Мики Рурк, да. Той ми е суперлюбим, той е гениален артист. Мисля, че единственият, с когото мога да го сравня от живите артисти, е Шон Пен. Това са двама нечовеци в тая професия. И двамата са с много трудни характери.
Твоят характер какъв е? Според някои може и да съм темерут, но ако се отнасят с мен честно и открито, съм лесен за общуване.
Подозирам, че си таен собственик на самолет! Видях в графика ти, че имаш представления почти всяка вечер, едната си в София, следващата - във Варна, на по-следващата – пак в София. После в Самоков, Пловдив, Русе, Бургас... Наистина мислех да си купя самолет. Мой приятел продава малки, излизат колкото добра скъпа кола. Ама като разбрах, че трябва да искам разрешение за всяко излитане и кацане и май времето за придвижване е по-дълго, отколкото с кола, се отказах. Освен това сега продуцентите ми от „Вива Арте” решиха да имам шофьор, защото карането наистина ме уморява. Понякога шофирам по-дълго, отколкото играя.
Не те ли уморява темпото на работа? Да си виждала дете да се умори от игра? По цял ден играе, вечер ляга, спи и после пак. И аз съм така. Просто си играя. Харесва ми. Опитай да видиш колко е готино, когато приемаш нещата по този начин! Даже сега през август ще пропусна морето, защото започвам снимките на нов филм. Той ще е дебют на сина на режисьора Людмил Стайков – Иво Стайков. Играя главната роля в една невъзможна любовна история. Действието обхваща период от живота на героя ми, в който той е от 25 до 65-годишен. Митко Коклин доста си поиграва с грима.
А на жена ти харесва ли й, че непрекъснато те няма? Как успяхте да съхраните връзката си 11 години с твоята професия? Тя приема темпото ми и не е ревнива. Как се задържа такава връзка? С внимание. Просто правим неща един за друг. Примерно понякога аз сутрин правя кафето. Имам пориви и й купувам малки подаръчета. Грижа се за тази връзка. Освен това ще ти призная нещо – от първия път, в който легнах до Катето, досега продължавам да имам желание за нея. Всеки път! Повече ми се сърди и ревнува дъщеря ми. Тя е на 10 сега. Може и аз съвсем скоро да започна да я ревнувам.
Близки ли сте? Какво правите заедно? Да. Всичко! Играем на плейстейшън, на всякакви игри за двама, ходим на кино. Водя я на тенис, но мисля, като си освободя малко програмата, да се включа и да си партнираме.
Как се контролираш да не се възбудиш, когато снимаш или играеш в еротични сцени? В „Мила от Марс“ си без дрехи. В „Побъркани от любов“ с Койна (Русева) имате близък контакт, Койна е готина жена. А с Диляна в „Стъклен дом“? Няма нужда да се контролирам. Цялата тая работа е на игра, казах ти. Ето вчера си играх на селянин каубой, дето ходи да обяздва бикове, и не може да се спре да спи със сестра си. Днес ще си играя на нещо друго, на 16-и - на трето (смее се). В „Мила от Марс“ съм гол, да. Но освен нас, които виждаш на екрана, по време на тези сцени имаше и режисьор, асистент-режисьор, оператор, човек с микрофон и... Как да се възбудиш пред толкова хора, които на всичкото отгоре ти казват: „Дай малко по-наляво, хайде сега езикът ти в нейната уста, ухапи я еди-къде си...“?
Дали си добър целувач? Казвали ли са ти го тези, с които си се целувал? Да, казвали са ми го, но тъй като не съм се целувал с мене, не го знам със сигурност.
Колко често мислиш за секс? Постоянно си мисля за секс! (Смее се.)
С какво според теб въздействаш на жените? (Смее се.) Не съм правил проучване от сорта на... те харесват това, значи аз (пуска гласа си в ниските регистри) ще говоря по тоя начин. И ще... Виж, те нещата се случват. Имат си естествен ход. Като са ме питали навремето как сваляш мацки... ми никога не съм знаел! Като погледна една жена в очите и ми е ясно дали ще стане. Както и на нея. И никога не съм бъркал! Никога!
Имаш хубав и въздействащ глас. На теб влияят ли ти гласовете на жените? Не съм се замислял. Явно не.
А как се справяш с всичкото харесване? По време на постановките ти непрекъснато се „къдрят“ женски смехове. (Смее се.) Приятно е, разбира се, но ако нещо е лесно, в него няма тръпка. Като няма тръпка, какво изкушение да е?
Защо прие да играеш в „Секс, наркотици и рокендрол“, след като актьори като Ивайло Христов и Андрей Баташов станаха много известни с този моноспектакъл? Вече съм на 40, имам нуждата да се изправя и да се сравня с най-добрите. С учителите си. Ивайло ми е бил преподавател в НАТФИЗ. Смятам го за гениален актьор и за връх в тази професия. И така. Предложиха ми. Беше ми интересно. Съгласих се. Единственото ми условие беше Ивайло да ме режисира. Той прие. От друга страна, мисля, че тази роля е много повече за мен, отколкото за него. И аз харесвам големите американски драматурзи като Ерик Богосян, начина, по който разказват, реалността, която пресъздават, и въпросите, които задават. И жегата в отношенията между героите им.
Представял ли си как ще изглеждаш на 40? (Смее се.) Да! Мислех си, че ще съм много стар! Чичо! С шкембе или нещо такова! Даже рисувам, не знам дали знаеш. И си бях правил автопортрет. Бях се прерисувал от една моя снимка и си бях направил прошарена коса и мустаци. Не изглеждах кой знае колко зле. Не е толкова страшно! Кво?!
Липсва ли ти нещо като семеен мъж? Още две-три деца. Обаче жена ми не ще. А сам няма как да си ги направя! Иначе всичко ми е наред, семейството ми е супер.
Много мъже на 40 имат нужда кардинално да променят живота си. Зарязват жените си, тръгват с 20-годишни или на фитнес, купуват си джипове, минават на диета... Разбирам за какво говориш, но аз никога не съм изпадал в кризи. Не съм се залежавал. В смисъл аз си играя, правя нещата, които ме кефят. Ходя на фитнес почти всеки ден. Скоро бях на среща на групата ми по карате. Не се бяхме виждали повече от 20 години. И там, като ме видяха, ме питаха дали не си боядисвам косата. Не го правя.
Вярно, къде са ти белите коси? Имам добър ген. Мъжете в рода и на майка ми, и на баща ми младеят до късни години. Та при мен кризата на средната възраст може да дойде към 60-70. С баща ми много си приличаме визуално между другото. Ако видиш негови снимки на моите години, все едно гледаш мен. Доста неща съм взел от него, но съм и различен. Той беше голям темерут. Самотник, прекалено сантиментален, хулиган до последно.
Бяхте ли близки? Разликата ми с нашите е много смешна. С майка ми – 18, с баща ми – 20 години. С майка ми винаги съм бил много близък, баща ми се опитваше да се прави на мъжкар и да ме държи далеч от себе си. Докато не стопих дистанцията. Като видях, че е поза и игра, набързо премахнах тия задръжки. Така че бяхме суперблизки приятели.
Жена ти прилича ли на майка ти? По нищо. Даже това с Едиповия комплекс въобще не го разбирам. Много обичам и майка ми, и сестра ми. И даже съзнателно съм се опитвал да ги погледна като жени, но въобще не мога.
Какво харесваш в жена си освен дупето, както често си споделял? Ха-ха, това беше първото, което харесах, да. Жена ми е страшен пич. Не мога да я сменя и сега! Тя не се лигави, държи се абсолютно като мъж. Това харесвам най-много в нея – че е мъжко момиче. И по принцип харесвам умните жени, с които мога да си говоря нормално.
Защо носиш толкова много червено? Това е любимият ми цвят. Много е смешно, че когато станахме гаджета с жена ми, тя непрестанно ми пробутваше някакви червени ризи... усетила, че тоя цвят е моят. А аз й казвам: „Ти добре ли си? Махай тези педерастки блузи, няма да ги сложа никога!“ Тя вика – хубаво! ...След 3-4 години се сетих, че в гардероба ги има. И ги извадих.
На иврит думата за червено е „адом“, а думата за мъж - „адам“. Видя ли?! Не съм го знаел. Сигурно заради това! (Смее се.)
Как избра да режисираш „За мишките и хората“ и защо избра в пиесата да си партнираш с Калин Врачански? Защото
дуетът ви стана известен и продава ли продава. След „Побъркани от любов“ (режисьорски дебют на Асен в театъра) веднага започнаха да ми предлагат да правя някакви неща, но аз не искам да поставям пиеси, за да си ги пиша в сивито и да трупам заглавия. „За мишките и хората“ е любима моя книга на любим мой автор – Стайнбек. Уникален текст! Вечен! Директорът на Пернишкия хареса много това заглавие. А Калин е жестоко попадение за ролята на Джордж. Той е рефлективен актьор, много готин партньор е на сцената. С него се работи изключително добре. А и аз не съм режисьор деспот – да пречупвам характерите на актьорите и да ги мачкам. Интересува ме всичко да е 100% истина. Партнираме си добре и всичко се случва с лекота.
Ето за мен това е висшето актьорско майсторство.
Ако трябва да си избереш филм, в който да влезеш подобно на главния герой от „Пурпурната роза от Кайро“, кой би бил той? „Великолепната седморка“. Ще бъда осмият между Уил Бринър, Стив Маккуин, Чарлз Бронсън и всичките. Обичам каубойските филми, снима ми се уестърн. Много кино има там.
А в еротичен филм не се ли виждаш? Като Мики Рурк например, написал си го като свой любим актьор във фейсбук. Не. (Смее се.) А, Мики Рурк, да. Той ми е суперлюбим, той е гениален артист. Мисля, че единственият, с когото мога да го сравня от живите артисти, е Шон Пен. Това са двама нечовеци в тая професия. И двамата са с много трудни характери.
Твоят характер какъв е? Според някои може и да съм темерут, но ако се отнасят с мен честно и открито, съм лесен за общуване.
ТВОЯТ КОМЕНТАР