Новото аз на една луда главa

Не съм виждала Нина отдавна, но все едно е било вчера. Същата слабичка, крехка, бързо говореща и много смееща се Николина. Лятото е в разгара си, туптящо от купон. Преди две-три години в този сезон вероятно щях да съм я засякла във вихъра на танците в някое софийско заведение, но сега животът й е различен. От 18 януари 2010 г. тя е майка на малката чудесна Валентина и от много години живее с бащата на дъщеричката си Максим Попов – син на бившия собственик на Софияленд.
От началото на 2011-а, след като издаде двойния си албум „Антология“, Нина е във Франция. Върнала се е за няколко концерта с Калин Вельов. Навръх рождения си ден ще пътува обратно и приятелите й обмисляли дали да не й направят масово изпращане на софийското летище.

Живот в музея
Как си, Нина? Как се чувстваш във Франция?
Много добре. Там сме отскоро и живеем във Фонтенбло, предградие на Париж, на 40-50 км от центъра. Във Франция сме в компанията на колеги на Макси, мъжа ми. Те си говорят за неща, които са ми толкова далече, че не само не участвам, но и се извинявам с думите, че съм музикант.
А какво правите там?
Максим записа магистратура по бизнес администрация за година в INSEAD (едно от елитните световни бизнес училища. Нареждат го сред забележителностите на Фонтенбло наред с прекрасната гора и замъка, принадлежал на редица френски крале; в него е живял и Наполеон - б. а.). А аз майчинствам много приятно. Дъщеря ни Валентина е на годинка и седем месеца и достатъчно усвоява времето. Сега май е моментът да уточня, че не живеем в Шато де Фонтенбло, както разбрах от майка ми, че пишело в някакъв вестник. Удивително е да пише, че живея в музей. И е натоварващо да си постоянно наблюдаван. Все едно съм в “Биг Брадър”, но камерите са по улиците.
Публичността е свързана със загуба на лично пространство. Сещам се за Любен Дилов, който в интервю по повод книгата „Слави Трифонов за стърчането“ казваше, че искайки да извоюват независимост, са я платили с липсата на свобода...
Това важи в различен размер за всеки. За Слави е още по-тежко, защото той наистина стърчи, във всеки смисъл. Аз много се уморих в последните години. Имаше период, в който медиите се озлобиха и пожълтяха. Нормално е като защитна реакция да спреш да говориш за себе си. Поне хората, които те виждат по улиците, да те свързват с нещо, писано в нормално време. В момента се коментира само кой каква кола кара, каква марка са му дънките, в каква къща живее... Аз в същността си не съм такава. Интересуват ме други неща. Хубаво е да живееш в петзвезден хотел, но може ли да се стремиш само към това?
Е, имаме нужда от приказки!
Не ми допада шаблонът, в който влизат чалга звездите. Стана нормално да си с шофьор, с 50 човека екип. А пък аз работя с пиара ми Светла Русева от 15 години. Не съм имала охрана, нито шофьор. С изключение на Калин (Вельов), който се шегува, че ми бил такъв. Хубаво е да се чувстваш добре, уважаван, обичан и някой да те глези и да се грижи за теб. Калин го прави за мен в професионален план.
А с Калин били ли сте влюбени? Работата сближава духовно и тръпката на съзиданието... може да бъде увличаща.
Прекалено добре работим заедно, за да си го развалим. Не обичам да се заричам, но смятам, че когато хората работят заедно, е по-добре да запазят взаимоотношенията си на колеги.
С Калин се познаваме, откогато беше перкусионист на Слави, секссимвол. Жените припадаха... Той и сега излъчва агресивност и мъжественост в най-добрия им вид. Обади ми се да работим по един проект за интеграция на българската култура, който спечели, докато учеше в Ротердамската консерватория. Забавлявахме се, Калин ме караше да правя коремни преси. Проектът от концерт „преля“ в уъркшопове. Ходехме по училища, разказвахме как се получава звукоизвличането при народното пеене. И тогава си обещахме да работим отново заедно, като се върне в България. Когато организирах изложба със снимките ми от Куба, ми хрумна да има парче, което да я съпровожда. Калин се съгласи да го напише, ако пее с мен. Казах: ОК. И така се случи „Как се случва любовта“.

Макси любов
Как ти се случва любовта с Макси? Женени ли сте? Виждам, че си с две халки.
От 8-9 години сме заедно. Връзката ни е хармонична. Без спадове и скандали. А халките - едната е религиозна, другата... нямат връзка, но да, женени сме. Ти си единствената журналистка, на която го признавам. Иначе не отговарям на този въпрос въобще. Направихме го скришом. Обичам да пазя личния си живот за себе си. И това беше събитие, което не исках да споделям с много хора.
Чувала съм, че Максим е по-малък от теб.
Да, но не ми се коментира разликата в годините, защото ще тръгнат спекулации. А тя никъде и по никакъв повод няма значение нито в нашия живот, нито пък за хората навън.
Виж, питам те с абсолютната яснота, че физическата възраст на човека е различна от умствената, духовната, емоционалната.
Може би неговият случай е такъв, защото преди 8 години ние двете щуретини с Диана Алексиева се допитвахме до Максим и той ни вразумяваше. Странно е, по-малък човек от теб, а да те вразумява. И винаги е бил прав.
Ти познаваш и принца на Малдивите...
За когото си говорехме с теб вчера, обаче знаеш ли какво пропуснах да ти кажа? Той не е рицар на бял кон, ами е 50-годишен с 3 жени...  Там са мюсюлмани.
В твоите среди връзките рядко оцеляват толкова време.
Имам една приятелка българка във Франция, която наскоро ми каза: „Много се радвам, че си знаменитост, а си намерила свестен мъж.“ Музикантите са малко по-несериозни във всяко отношение. Така че съм късметлийка, че намерих мъж, който не е от нашите среди, има отношение към изкуството и е свестен. Не знам дали аз го намерих или той - мен. Но е много красив! Да, той е много красив! И добре, че дъщеря ми прилича на него! Но и че е музикална като мен.
Мъжът ти е автор на два от текстовете на вашите песни с Калин Вельов.
Написа ги, за да ме спаси. Калин беше решил да провокира текстописеца в мен, който лежал и дремел. Заяви: „Това е нашият албум! Искам да седнеш и да напишеш текст.“ А аз не знам как се пишат текстове! Обаче седнах... редя някакви думи, не се получава. Макси ме гледа, гледа и каза, че не се правело така, пък аз му предложих, като знае как се прави, моля! И той написа толкова хубав текст! Първият му беше на песента “Ароматен цвят“. С Калин толкова го харесахме, че му дадохме още една песен. И се получи „Абсент“, на която кръстихме албума. Мъжът ми е учил в Ню Йорк в училище с артнасоченост. Има отношение към изкуството. Майка му е художничка. Така че не е странно, че пише текстове.

Новият модел за снимки
Защо кръстихте дъщеря си Валентина?
Искахме да е име на светия и да е произносимо и извън България. Кръстена е на дядо си – бащата на Макси. Даже му писах наскоро, че съм много щастлива за избора на това име, защото имената на някои от децата на колеги на Максим са много трудни за запомняне. А на Валентина всички й го знаят. Не знам дали е заради самата нея, защото е усмихната и сладка. Буди ме с усмивка. Зъбките й вече са шест! Научила е да се друса на леглото и вика: „Мама!“ Знае да казва и „няко“, което значи „мляко“. Има апетит като майка си. Разхождаме се, играем. Сега тя ми е модел. Правя й стайлинг – с рози по главата. Редя професионално осветление. И я снимам.
Правихте ли й прощъпалник?
Да! Разбира се, с майка ми, нали и тя е музикант, бяхме подредили микрофон, камертон, хармоника... 10 неща, все свързани с музика, уж нямаме други предмети. А Валентина хвана термометъра.
Ще вдига градуса на настроението.
Кой знае? Аз не съм възпитавана насилствено да стана музикант. Ама ми харесва приказката, според която не е нужно да възпитаваме децата си, те така или иначе ще заприличат на нас! Но каквото си избере, това!
Имаше ли следродилна депресия?
Една-две седмици след като родих, се събуждах нощем и много ми се плачеше, макар че всичко си ми беше наред. Аз съм емоционален човек, но обичам, когато контролирам себе си. И да знам какво правя. Това ме плашеше, защото беше много извън мен. И плача, сълзи капят. Защо? Но както дойде, така си и замина.
Някога поддържаше форма с KFC и McDonalds? А сега?
О, това е отдавна приключена история! Още преди да родя, бях променила отношението си към храната, но с Валентина стана вманиачаване. Във Франция биохраната е много качествена, със сертификати и е само 10% по-скъпа от останалата за разлика от България, където цените й са 3 пъти по-високи. Започнах да купувам само био, когато се роди Валентина. Иначе не съм спазвала диети, възстановявах се с хипокси терапия. Сигурно има значение, че докато бях бременна, ходех по 10 км на ден. Много ми помогна и генът. Слава богу, майка ми също е слабичка!
В един период правеше красиви рамки за снимки, украсяваше свещи... Остава ли ти време за това сега?
Редовно украсявам стаята на Валентина. Иначе във Франция има много галерии с интересни неща. Все по-често се замислям върху идеята да живеем навън за постоянно и какво бих могла да правя. Не мога да не работя. С Калин продължаваме да имаме концерти, защото живея на 3 часа път. Но университетът на Макси има филиал в Сингапур и заминаваме там от септември. Струва ми се, че в подобни галерии бих си намерила суперработа.
Не ти ли се занимава с музика?
Във Франция не бих могла. Уча френски с учителка, но този език няма научаване. Имаме късмет, че сме в среда на хора, които говорят английски. А в момента започвам да работя по албум. С популярни народни песни. Планираме го за есента. Ще има и гости - Камен Донев, народната певица Лиляна Галевска, Елена Петрова. Елена, която е много спонтанна и емоционална, първо ми отказа, после се съгласи, ако репетирам с нея. Тя пееше „Лудо младо“ в една постановка много отдавна. Казвам й: „Елена, пееш страхотно! Как ще ми отказваш?“ И Любо Киров (бившият вокал на група „Те“) също първо ми отказа. Не можел да пее народни песни. Викам: ти ли не можеш! Да не разказвам сега как сме пели по пиано-барове.
Дали ще се продава албум с народни песни?
Хубавото е, че ще са с Берковската духова музика. Може би комбинацията звучи интересно. Те имат инструментални аранжименти на „Свети Георги“ например. Това е Горан Брегович! Как ми задаваш въпроса дали ще е... това ще е жесток албум!
С кои приятели запази връзка?
С Галчето от „Сатен“, с Диди Алексиева. Откакто сме майки, всекидневието още повече ни сближи. От разстояние връзката ни е още по-силна, отколкото когато живеехме през няколко улици. Наскоро синът им със Захари, който също се казва Максим, стана на годинка и бяхме на детски рожден ден. С племенника ми отидох, понеже съм в България без Валентина, а вече не можеш да ходиш сам като преди. Не! Трябва да си с дете! (Смее се.)
Усещаш ли се променена?
По-дисциплинирана съм. Ти може би ме помниш като лудетина, но... приоритетите ми вече не са нощният живот и купоните. Може би Максим ме научи, може би пък и да ми е харесвало, щом го приех съвсем нормално – да си бъдем самодостатъчни. Започнахме да си стоим повече вкъщи. Нощните заведения се замениха с ходене на гости, всеки със сериозна половинка, което затвори кръга на публичната обществена забава. Някои се пръснахме по света. Руши всеки път не знам от коя точка на света се обажда. Последно беше в Ню Йорк. Наскоро на парти всички от компанията бяхме извадили телефоните да си показваме снимки на децата. И Мишо Заимов забеляза: „Ако някой беше казал преди 5 години, че ще си показваме децата в този ден, щях да се изсмея.“ Толкова е силен инстинктът да имаш дете. И по някое време започва да ти „чука“ на главата. И в момента, в който се появи детето, го приемаш все едно е било цял живот с теб. Сега ми е странно, че не съм имала дъщеря ми.