Имам мускулна треска, тен и ръцете ми са изподраскани. В същото време съм отпочинала, свежа, заредена и спокойна. Всеки възможен уикенд от известно време насам отивам да взема своята голяааама порция чист въздух и ярко пролетно слънце. С компания приятели в петък най-късно в осем вечерта сме напуснали София. В събота отварям очи обикновено в приятна къщичка, част от почивен комплекс някъде в планината. И чувам песента на птички. Вземам душ, намазвам тялото и лицето си със слънцезащитен крем. Не слагам грим. Слагам спортни дрехи, туристически обувки (не предполагах, че мога да дам повече от 200 лв. за обувки без ток, но ето че се случи), закусвам леко, пия чай вместо кафе и... тръгваме. Засега правим преходи от по около 5 часа. Изненадана съм колко много и колко красиви екопътеки има в България. Последните, на които се разхождахме, бяха Еменската и Хотнишката в близост до Велико Търново. Приказни, като извадени от филм за Индиана Джоунс. Хотнишката се вие над водопад по стръмни или висящи дървени мостове, през гора, по скалисти стени. На места е доста тясна. По Еменската (една от най-дългите в България), отново  по висящи над реката по стените на каньона дървени мостове стигаш до живописен водопад - Момин скок, обграден със скали. А по-нататък през гората стига до широко спокойно езеро. Невероятно зелено. Понеже отскоро се опитвам да ходя из природата, на моменти хич не ми е лесно. Катерейки се по скалите, се изправям срещу страховете си, понякога и срещу ужаса си от стръмно и от високо. Улавям как краката ми треперят от напрежение, от неувереност или от умора. А има и моменти, в които все едно за първи път се уча да стъпвам, да ходя, да пазя равновесие и в същото време да дишам дълбоко. Имам мигове, в които все още не мога да си представя, че ще успея да се върна там, откъдето сме тръгнали, и съжалявам, че въобще се занимавам с това. Но спрем ли да си починем или вдигайки поглед, докато ходя, очите ми се пълнят с красота. Покрай тези разходки промених и храненето си. Спрях алкохола и месото, стремя се да си купувам екопродукти и се чувствам по-лека и по-добре. И по-добра! И животът ми в града, който аз по принцип обичам, също става по-сладък.

интересни екопътеки
до Велико Търново - Еменската и Хотнишката екопътека
до Смолян - екопътеката край Смолян, която се изкачва над впечатляващ водопад и стига до така наречения Трон на Евридика - няколко дървета, които в основата си са така разположени, че наподобяват стол. Малко по-нагоре е и Лирата на Орфей - дърво, което от средата се разделя на три и наподобява лира.
до Габрово - екопътека „Римският път“ - от с. Боженци, през гора по стар римски път от началото на IV в., до местността Градище над Габрово, където през IV-VII в. е имало крепост