Ако мога да изкарвам пари с друго, нямаше да съм в телевизията

Телевизии много и Милен дебне отвсякъде. Това ми дойде наум, като научих, че Цветков се връща в Нова телевизия, след като приключи с изявите си в БНТ1. Не мога да го гледам в „Часът на Милен Цветков“ - излъчва се в 16,30 в делничните дни, но има какво да го питам тоя Милен. Зад гърба му стои солиден телевизионен опит, но и солидни паузи, запълвани с работа в строителството, месопреработването, управляването на заведение... От които той, Милен, никак не се срамува. Но както сам признава – пари се изкарват в телевизията. Тези думи са записани на диктофона ми в съпровод на шума в столичния The Mall, там се виждаме с Милен. По простата причина, че офисът му е на една крачка, но разговорът ни би смутил работата на хората в него. И както се оказа, покрай интервюто той е решил и да си напазарува едно нещо от мола.

Милене, помня те какъв беше, като започна в телевизията преди 20 години...
Е, тогава хормоните ме блъскаха отзад по главата. Като патето Доналд Дък, което гасеше една запалена къща и в един миг пламъците започнаха да го блъскат по главата, ей така, отзад. Тази сценка изобразява най-точно какви бяха нещата при мен преди 20 години. Бях просто един облак от хормони, мисли, чувства, идеи. Докато сега съм също толкова енергичен, но някак си по-улегнал.
Колко най-дълго не си се показвал по телевизията? Ти няколко пъти излиза, влиза...
Около една година. Не е необходимо да излизам от телевизията, за да си осмислям битието. Пак ще използвам анимацията – телевизионните герои са като аними. Непрекъснато ме закачат по улицата, крещят след мен, обясняват ми някакви неща. И също като анимационния герой телевизионният трябва да може да си маха главата, да му се удължава ръката. Ти не си човек, колкото и да ти се иска.
Доколко е отровена кръвта ти от телевизия? Можеш ли без нея?
За мен няма такова нещо. Ако можех да си изкарвам добри пари по друг начин, никога нямаше да съм на екрана. Сега много искам да спечеля от тотото.
И ако спечелиш, няма да стъпиш повече в телевизия ли?
Не, не искам да казвам такива неща. Ще ми е скучен животът, ако не работя нещо. Имал съм такъв период. Получавал съм много добри пари, седейки на резервната скамейка. Никак не ми беше интересно. Бях на договор в Нова, но не правех кой знае какво, бях консултант.
Как стана връщането ти сега за пореден път в Нова – на бял кон ли?
Не мога да коментирам. Поканиха ме, но няма да коментирам какво точно се е случило и как.
Изискват ли от теб да направиш някакви промени в „Часът на Милен Цветков“?
Не, но аз си ги правя. Новите неща. „Часът“ започва като предаване, в което се канят политици и след някакъв период от време в него се появява конкурс за баби, които плетат. С други думи „Часът“ е това, което е интересно на екипа на предаването. А то винаги е различно, също както многолик е и самият живот, така са различни темите, гостите, интерпретацията.
Ясно ли ти е за кого правиш „Часът“?
Началният час на предаването е 16,30. 2,5 милиона пенсионери, 600 хиляди безработни по официална статистика. Ето я аудиторията, която по това време спокойно може да седне пред телевизора и да гледа. Към нея изобщо не прибавяме млади хора, които сутрин са на училище и на лекции, а следобед са свободни. Навремето, когато от Нова ме поканиха да направим „Часът“, погледнах много учудено, научавайки кога ще се излъчва. Те ме сразиха със сведенията от пийпълметрията, които показват, че следобедната аудитория е два пъти по-голяма от сутрешната.
Кое ти е най-важно в „Часът“ - ти да кажеш нещо интересно или да го чуеш от зрителите?
И едното, и другото. Ин и ян в абсолютното равновесие.
Как се определяш – като журналист или като водещ?
Не обичам такава конкретизация. Водещ ставаш, като влезеш в занаятчийницата на електронните медии. И поставянето на професията в някакъв особен контекст мен лично не ме впечатлява.
Има ли според теб нещо притеснително в това да се наречеш журналист?
Не, но водещ ми звучи някак си... и ми харесва повече. Много близо до същността на работата. Журнал, журналист – аз съм малко далеч от общоприетия журнал.
А като си водещ, какво водиш, кого и къде?
Водя програмата в някаква определена посока. Разговора, комуникацията. Това правя.
Има ли място в професията на водещия за собствено мнение, позиция?
Защо да няма? В концепцията на моето предаване няма сценарий...
А журналистика има ли?
Човек не може да избяга от природата си. Знаеш ли 90% от печалбите, направени през интернет, от какво са? От порноиндустрията. Как човек да избяга от природата си? Елитарността е много хубаво нещо, но тя не е всекидневна. Ако я превърнем във всекидневие, ще я убием. Каквото и да е – изкуство, наука, информация. Затова ежедневните неща трябва да са по-прости.
Страдаш ли за сутрешния блок? Би ли се върнал отново в него?
Не ми липсва.
Какво трябва да притежава един водещ, за да води точно сутрешен блок?
Трябва да е в кондиция, като се събуди сутринта. Това моментално се предава през стъклото на другата страна. Много хора трудно се събуждат и като станат, не са в добра физическа кондиция. Мисълта им трудно върви, говорът, реакциите. Това е особена предпоставка – една кола има характеристики на спортна, друга – на товарна... Основното правило на всеки продуцент, когато преценява кого къде да сложи, е човекът да стане симпатичен на публиката. Това е първата бариера, която всеки, дръзнал да се докосне до екрана, трябва да прескочи – да стане симпатичен на публиката. Можеш да правиш невероятни журналистически постижения, изключителни лупинги, никога няма да си успешен, ако не станеш симпатичен на публиката. Условие №1.
Кой от настоящите водещи във всички видове телевизии ти импонира?
Няма да давам оценка. Имам едно завещано от Бригита Чолакова – бивши, настоящи и бъдещи колеги не коментирам! Не обсъждам, не ме интересува личният им живот.
Не е ли нормално човек да следи изявите на колегите си и да има мнение за тях?
Не гледам телевизия. Само новините и филми.
Е, с кого си сверяваш часовника все пак?
Понеже съм още под влиянието му – с Димитри Иванов, „Уорлик и другие“. Харесва ми да го чета. Той казва много неща незлобливо. Не обичам злобливи хора, а в професията има много такива.
Ти какво четеш?
В момента история на Европа след Втората световна война. Тони Джуд. И се чудя как на някакви си хиляди километри от България хората могат да вземат непрекъснато някакви адекватни, практични, прагматични решения. Които рано или късно дават резултат. А тук непрекъснато всичко е антилогично. Макар в природата на българина да има нещо дълбоко прагматично, което не се използва.
Как трябва да се използва?
Като стана политик, ще ти разкажа.
Нима имаш подобна идея?
Имам много предложения.
А защо си ги отказвал?
Защото смятам, че не е настъпило времето. Такова ми е вътрешното усещане. За мое щастие в живота съм се водил винаги от вътрешното си усещане.