Тя беше една от първите причини България да чуе за Евровизия и да запее “Диви танци”, докато тя лудо бие по барабаните.

Тя е най-забележителната победителка в Евровизия от четири години насам ... Тя е Руслана и бе у нас по покана на БНТ да се включи в българския финала на “Евровизия”. Дивата украинка направи забележително шоу с костюми, които се оказа, че са разработвани повече от 3 месеца. У нас двойно платинената изпълнителка за първи път промотира новия си албум “Дика Енергия”.

С Руслана се виждаме за втори път в България. Седим и си припомняме разговора от миналия път, при което тя подмята: “Пи арите са ми отредили само по 10 минути за интервюта, но с теб мога да си говоря с часове, искаш ли да прекараме деня заедно, за да си поговорим повече?”

След като приключи с медийните си ангажименти в хотела, заедно се качихме в буса, който трябваше да я закара на репетиции в НДК.

Нека да започнем с голямата новина – световния старт на новия ти албум “Дика Енергия”. Как избра България за този старт?

Ние правим нашата световна промоция точно както американските музикални звезди. Имаме правата ексклузивно да отидем и да покажем част от нашето шоу, както се случи с България - дойдохме у вас седмица преди да представим целия пърформанс в Германия, където ще е официалната премиера.

Как се подготвяш за твоето шоу?

Подготвяме се повече от година и все още не е довършено. Остана най-трудната част – лазери като на Дарт Вейдър и джедаите и други технологически новости. Ще покажем наистина уникални предмети и ако хората бъдат на два концерта на Руслана, ще си помислят, че са коренно различни спектакли. Освен че реквизитът е труден за правене, той е и ужастно скъп – изработваме в нашата работилница чисто нови по форма и звук барабани, такива никога не е имало. Четири месеца разработваме и уникални крила, по тях има огледала, за да отразяват светлината. Дори и за “Хари Потър” и “Властелинът на пръстените” не са използвани толкова сложни технологии, както за моето шоу.

Кой ви изработва сценичните костюми и ти даваш ли идеи за подготовката им?

Имаме уникален хореограф, Ирина Мазер, която следи за всичко и се грижи всеки костюм да е уникален. Аз, разбира се, давам някои идеи и заедно се опитваме да нацелим най-оригиналните проекти. Костюмите трябва да са много зрелищни и ефектни, екипът няма право да копира тоалети на други звезди, затова седят по цели нощи и мислят ексклузивни неща само за нас. А дизайнерите, които направиха костюмите за новото шоу, мисля, че вече ни ненавиждат, защото много пъти ги карах да ги преправят.

Кой подбира песните и танците, които изпълняваш на сцената?

Аз и никой друг. Обсъждам идеите си със Саша и с режисьора ми, който се занимава и с хореографията, а на някои от клиповете ми дори и аз съм си режисьор, например на видеото към песента “Танцът на вълците”. Снимах в клетка с живи вълци, беше доста опасно, дресьорите се страхуваха за мен, защото вълците не се поддават на дресура. На снимачната площадка хората ми казваха, че съм луда, а когато излязох от клетката, си казах, че втори път никога не бих направила такова нещо.

Стигнахме до НДК, отпред я чакаха 7-8 дечица с нейни плакати. Въпреки че закъсняваше, тя се снима с тях и им раздаде автографи. В зала 1 режисьорите Петьо и Стенли й дадоха 10 минути да се подготви за репетиция. Докато се преобличаше с кринолин, продължих да й задавам въпроси.

Как се роди Руслана като певица?

От малка се интересувам от музика, майка ми е пианистка и диригент. Един ден тя ме чу да си припявам - така разбра, че трябва да ме запише в музикално училище. На 12 г. започнах да пиша сама музика. След това постъпих в консерваторията. Участвала съм и в детска музикална група, с която 7 години изнасяхме концерти, по цяло лято обикаляхме Украйна, гастролирахме и в Москва. Момчетата бяха малко по-големи от нас – ние се влюбвахме в тях, така че детството ми беше интересно.

Тогава ли беше първата ти целувка?

Момчето, в което се влюбих, беше от България – Бисер. Виждахме се в продължение на месец, той беше в Украйна на детски международен лагер. После си замина, дълго си писахме, но след година спряхме.

Режисьорите я викнаха на сцената... Шоуто започна. По едно време Руслана прекъсна и дойде при мен: “Ще ми помогнеш ли тази вечер, нямам човек, който да ми държи микрофона, докато се преобличам, ще направиш ли това за мен?” “А какъв ще ми е хонорарът?”. “Ще довършим интервюто.”

Какво си спомняш от първия път, когато беше в България?

За първи път бях в България преди 10 години с моя съпруг. Първо отидохме в Несебър, после в Бургас, където по цял ден се разхождахме. Това беше първото ми излизане извън Украйна. Всъщност беше и нашето сватбено пътешествие. Много бях щастлива. Направихме си три албума със снимки. В Несебър един ден попаднахме на сватба, именно там за първи път чух традиционния български фолклор – той ме покори за цял живот.

Как се запознахте със Саша, с какво те впечатли той?

Саша е прекрасен, много открит. Той е 5 години по-голям от мен, което означава, че е видял повече от живота. Аз съм по-емоционалната, ние сме пълни пртивоположности, но се привличаме и допълваме. Когато се срещнахме, не бях имала други мъже, но и никой друг не ми е бил нужен. Запознахме се в студиото, където записвах. Той хареса първите ми записи, започнахме да работим заедно, привързахме се един към друг и така се влюбих.

Как приема той славата ти?

Саша никога не ме хвали, винаги ме критикува. Казва ми да не приемам славата повече, отколкото я заслужавам, да не се надценявам. Съветва ме да уважавам феновете си, децата, които тичат за автографи и се опитват да си поговорят с мен. Затова и забранявам на охраната да ме огражда, когато около мен има фенове. На концертите ги каня на сцената, пеем заедно, сприятеляваме се. Имам голям фен клуб, децата постоянно ми пишат писма.

Ти промени ли се, след като спечели Евровизия?

Не съм се променила като човек, работата ми обаче се увеличи страшно много, но е удоволствие да изразходваш максимално енергията си. Дори не ми остава време да спя, максимум 3-4 часа на нощ. След победата започнах да звъня на приятелите си, което ги учуди страшно. Повечето мислеха, че ще се възгордея и няма да им се обадя повече. Като се върнах в Украйна, купонясвахме няколко дни и си отдъхнаха, че съм си такава, каквато бях.

Кое беше най-запомнящото се, което ти се случи в годината на победата?

Това беше най-хубавата и най-трудната година за мен. Всичко, което се случи след Евровизия, беше ненормално – главата ми се въртеше и не знаех къде се намирам. Постоянно ни канеха по участия и концерти, срещах се с президенти, с генерални секретари, с Хилари Клинтън, с много известни хора...

Какво ти каза Хилари?

Оооо, много си говорихме за Украйна, за проблемите в нашата страна, за екологията, за глобалното затопляне, за проблемите с енергетиката. Обсъждахме и дали да бъде приета Украйна в НАТО. Между срещите се опитвах да пиша новите си песни. През това време се изказвах и за значими проблеми – за алтернативната енергетика от слънцето или от вятъра. Оттам отивах в някой клуб и започвах да пея “Диви танци” – това беше лудост, за повечето щеше да е трудно, но аз се забавлявах.

Мислила ли си да направиш дует с български изпълнител?

Да, със Слави много се сближихме, дори вече се договорихме да запишем дует. Той е чудесен и страшно забавен. На репетицията ужастно се смяхме. Бендът му е страхотен, събрал е забележителни музиканти.

Как си почиваш от участия, от концерти?

Със съпруга ми обичаме да си стоим вкъщи, да гледаме филми, обичам да чета фантастични романи, да се разхождам из парка – съвсем обикновени неща, които рядко имам време да правя.

Какво ти предстои след България?

Голямо шоу в Германия, след това в цяла Европа. И се надявам отново да ме поканите, за да да направим за нашите почитатели тук целия разработен от нас пърформанс.

“Обещаваш да ми изпратиш едно списание и снимките, нали?” – попита Руслана на сбогуване. “Няма да ти ги изпратя, а ще ти ги дам лично, когато дойдеш да записваш дуета със Слави. Нали ще е скоро?” “Да, през лятото. Сега отивам да вечерям, умирам от глад. Ще се видим на шоуто довечера, благодаря ти за всичко” – каза Руслана и тръгна с екипа си към ресторанта.