Мястото й е на сцената на Народния театър, в новия филм на режисьорката Зорница София, при Стефан – мъжа й, и Бояна – дъщеря им. Както и в кафенето на хотел „България“, където я срещнах за първи път. Там се бяхме разбрали да се видим защото. Когато я срещнах за първи път, тя имаше проблем с една червена рокля. Роклята беше от представлението “Празникът на Бакхус” в Народния театър и беше ту по-къса, отколкото трябва, ту деколтето нещо...

Много вярвам в дрехите - каза Теодора - а тази рокля ме кара да се съмнявам, да изпадам в криза на самочувствието. После ми става смешно. Аз съм по-светъл човек и гледам всичко да минава леко. С роклята на Dolce&Gabbana, с която я снимахме за EVA, всичко мина точно така – леко. Теодора я хареса, повярва в нея, дори след снимките й беше жал да я свали. Свали я бавно, ритуално – както обича да облича театралните си дрехи, софистицираните хипи волани изтекоха по тялото й.

Край на представлението и начало на нашия разговор. Започваме от главната й роля в новия филм на Зорница София „Прогнозата“. Той трябва да излезе по екраните в началото на лятото и се очаква да се превърне в събитие, както това се случи с лентата на същата режисьорка „Мила от Марс“ през 2004 г. В него играят Асен Блатечки, Юлиян Вергов, Део, хърватинът Кресимир Микич.

В „Прогнозата“ се разказва за сърфисти от няколко балкански страни, които са се събрали на един остров и които се харесват, после не се харесват, карат се, влюбват се. Стискаме палци този филм да е станал, да се гледа леко и забавно като перце.

Разкажи за твоята героиня?

Маргарита се казва, българка и се чувства добре от това. Влюбва се в един английски журналист (в ролята Кресимир Микич). Накрая двамата се целуват на фона на морето и всичко е толкова хепиенд, че единият от колегите, които наблюдаваха финалната сцена, не се сдържа и се провикна: „Евала ти, Холивуд“. Снимахме с много любов. Ако във филма се усеща поне една десета от тази любов, с която сме го правили... Разказва се най-общо за младите хора на Балканите, за това, че тук стават и хубави неща, а не само робства, войни и изнасилвания. Това е български филм без изнасилване. Впрочем, когато Зорница София представяла проекта си пред американските продуценти и обяснила, че става дума за сърфисти, продуцентите казали: ама как така, вие на Балканите не карате сърф!

Как те избраха за ролята?

С кастинг. Вече усещах, че Зорница София ме е харесала, когато ме попита дали имам проблем с водата. И аз й казах, че имам ужасен проблем. Тя посърна. Но Зорница много държи актьорите й да се чувстват добре. По време на снимките във вода ни подсигуряваха с водолази. Въпреки това в екшън сцените аз си показвах, че ме е страх. Хубавото е, че след филма вече нямам страх от водата. Сега мога да плувам, без да мисля за дъното под мен. Беше ми психотерапия.

Откъде е този страх от водата?

Преди няколко години пътувахме с яхта от Барселона до Ибиса. Беше ни поканил Марио Рейнак, испански продуцент, с когото се бях запознала на снимките на един филм. На яхтата бяхме 8-9 души. Хвана ни ужасна буря, каквато не е имало от 30 години. Бяхме в окото й. Небето беше много черно, все едно е нощ. Моторът ни се счупи. Излъчвахме сигнала „мейдей“, в началото още не знаех, че това е равнозначно на S.O.S. Службите отказаха да ни спасяват. Оказа се, че спасителен хеликоптер не може да дойде заради силните светкавици. Повечето хора на борда взехме успокоителни хапчета, припаднала съм от тях. Спомням си, че преди да слезем на брега, мечтаех там да има хляб и зехтин, нещо простичко. Когато слязохме, ни посрещнаха с ръкопляскания.

Това, доколкото знам, не е единственото голямо премеждие, което си прескочила. Питаш ме за катастрофата ли?

Катастрофата се случва, когато Теди и мъжът й се връщат с кола от Варна, от фестивала „Варненско лято“. Бързат за пиесата „Дон Жуан“ в Народния, в която Теди е в ролята на изоставената доня Елвира (постановката на Морфов продължава да се играе и е абсолютен хит). Катастрофират много тежко – Теди е без колан, защото си почива на задната седалка. Счупва гръбначния си стълб. Перспективата е, ако изобщо оцелее, да остане парализирана. Но се разминава с по-малкия дявол. Слагат й титанови щифтове на мястото на смачканите прешлени. Връща се в театъра за рекордно кратък срок. И се омъжва за Стефан. С него се е запознала преди 7 години на морето, било една сутрин, на плажа. Много красива любов беше, морска, казва Теодора. Стефан е първият мъж, за когото дълго време не може да разбере дали има чувства към нея.

После заминава с него в Канада, тогава той живее там. Но пък театърът е в България. Връщат се и имат три опита за сватба. Първият опит е за шумна морска сватба, провален от инцидент в семейството. Идва времето за втория, но точно тогава се случва катастрофата на Теди. Третият вече е успешен – в село Лещен, в тесен приятелски кръг, с цигански оркестър и танци по масите. Теди е облечена в къса бяла рокля, а дъщеря й Бояна е като елф – с крилца и венец в косите.

Стефан е толкова важен за Теодора, че тя дори дели живота си на преди и след Стефан. Той е син на известния гинеколог д-р Духовников, бил е манекен, сега има сериозен частен бизнес – държи в съдружие столичния ресторант Mezze. Стефан е човекът, който внася равновесие в доста емоционалната натура на Теди. Докато е малка, родителите й я възпитават с помощта на книгата „Трудното дете“. Не че е някаква разбойничка, просто е свръхемоционална. Амплитудата ми е много голяма, казва Теодора. Или е супер щастлива, или е депресирана. Казва, че депресията може да нанесе жестоко поражение на душата и че има своите малки победички срещу нея. За победичките много й помага нейният духовен учител, гръцкия монах отец Михаил.

Вярваща ли си?

Вярваща съм. Ортодоксално. В гимназията (завършила е Класическата гимназия) имахме вероучение. Учехме всичките религии и разбираш коя религия отговори на кои въпроси дава. Православието абсолютно ме удовлетворява като отговори на въпросите, които задавам.

Как срещна отец Михаил?

Съвсем случайно. Сестра ми превеждаше една негова книга и се запознахме покрай това. Той е човекът, който знае всичките ми тайни. Когато съм много разколебана, му се обаждам по телефона. Още на 14 г. става монах в Синайския манастир в Египет. Сега е много възрастен, истински монах от приказките – с въже през кръста и с най-усмихнатите очи. Той знае, че сега, с изкушенията на съвременния живот, е много по-трудно да бъдещ вярващ по канона. Никога няма да те порицае, да ти вдигне пръст.

Разбира много младостта. Няма да прогони от църквата пънкар или момиче с къса пола. Казва: защо да не влязат, ако искат – ще разберат сами, важното е да опитат. Отец Михаил има голяма роля при моята бременност. Аз бях много уплашена, бях суперегоист и не знаех дали искам да променям начина си на живот, който толкова ми харесваше. Не знаех дали имам нужда от дете. Говорили сме си часове наред, той се смееше и ми казваше, че е нормално да се страхувам. Сега, когато имам Бояна, знам, че това са били страхотни глупости. После – след катастрофата, когато сестра ми се е обадила да му каже, той е изкрещял, не е можел да повярва. А когато аз му се обадих, ми каза: Обещавам ти, че всичко ще е наред. Влязла си в един тунел като малко дете, но ще излезеш като победител. Затова се оправих много бързо и после настъпиха едни от най-щастливите месеци в живота ми – слънчеви, топли, проветрени.

Не обичаш много да говориш за раните си.

Страхувам се тези истории да не прозвучат милозливо, все едно се гордея, че това ми се е случило, че съм го преживяла, все едно съм някакъв герой. А трябва да кажеш едно голямо благодаря и да отминеш нататък.

От какви последици от катастрофата се страхуваше най-много?

Много ме беше страх, че няма да мога да играя в театъра. Дори си го помислих, преди да помисля за семейството ми. Театърът е най-голямата ми любов извън най-голямата ми любов – семейството. Там всичко ми харесва – гримьорните, коридорите, гардеробните. Когато влизам в театъра, минавам с ръка по стените му. В Народния театър в момента има страхотен екип, от младите там са все звезди като Карамазов, Деян Донков, Ани Пападопулу, Юлиян Вергов, Захари Бахаров. Освен това сме и приятели.

Дъщеря ми Бояна, която няма още 4 години, много обича да стои в театъра, слагаме й столче зад кулисите, стои, не мърда през цялото представление. Най-много харесва „Дон Жуан“, 3 часа стои и не иска да тръгне. Тя дори не обича да ходи на куклен театър, защото е свикнала да гледа актьори, не може да гледа кукли. Влюбена е в Дон Жуан – Деян Донков. И във Владо Карамазов. Не е сигурна в кого точно. Владо Карамазов има страхотно отношение към децата. Влиза им под кожата. Понякога в театъра се събират доста деца – на репетиции, на представления. Стоят зад кулисите и гледат оттам. Бояна си играе много хубаво с Богдан – сина на Ана Пападопулу. Правихме едно представление - „Саломе“ на Стоян Радев. Имаше толкова много любов в това представление, че три от актрисите забременяхме през три месеца – първо Ани, след това аз, после и Мира Каланова.

Вярваш ли в такива неща, които са извън границите на рационалното?

Абсолютно. Аз не отдавам много на разума. Емоционалните реакции са по-верни от рационалните, в които има много прегради, много изчисления кое е по-добре. Много обичам емоцията. Без да съм фаталистка, вярвам, че както пожелаеш да се случат нещата, така се и случват. Аз отварям вратата и обикновено то идва.

Снимала си в доста чужди продукции. С кои звезди?

Снимала съм с Жан Клод Ван Дам. Бях съпругата му, въпреки че той ми стига до средата на главата. Трябваше да му съобщя, че детето ни е мъртво. В сцената той реагира с рев. После се извини, че е много лош актьор. Искаше да го заведа в Народния театър, за да го разгледа. Но аз си помислих, че после колегите ми ще ме спукат от майтап. Снимала съм и с Вини Джоунс. Той е очарователно див, ходихме с него на кръчма. Вярно е, че тук се снимат второразрядни филми, но като професионализъм от тях може да се научи много. Освен това започнаха да идват и качествени филми.

Имаш ли мото?

Най-добре ме описва любовта. Много вярвам в нея, не само между мъжа и жената, но генерално. Но не говоря за милозливата любов...

Ти като че ли много се страхуваш от милозливостта?

Страх ме е от плискането във водите на (само)съжалението. Отец Михаил ми е говорил: като видиш някой много нахален просяк, да не му даваш пари. Това не е християнско, казах аз. А той: напротив, няма нищо лошо в това да просиш, когато си в нужда, но трябва да го направиш скромно.

Лесно ли е да си красива?

Наистина вече започва да ми става комплекс. Ние имаме проблем с авторитетите, включително в областта на красивото. На Запад това се цени, а тук ние гледаме да ни е по-гадно, смятаме, че едва ли не всяка хубава актриса е слаба актриса.

Кога красотата ти те е радвала най-много?

Сигурно, когато срещнах Стефан. Но най-много, когато дъщеря ми, Бубето, каже на детската площадка: Мамо, мамо, колко си хубава и знам, че някак си се гордее с мен.

Как се поддържаш?

Ходя на стречинг, аеробика, йога. Дори като бях бременна, до осмия месец подскачах на аеробика, доколкото ми позволяваше коремът. Бях супердисциплинирана. Моят гинеколог ми каза, че бременността е най-естественото състояние на жената. И аз реших, че няма да стана лелка, няма да дебелея. Аз съм много строга към себе си, много дисциплинирана. Не се отнасях милозливо към бременността си. За козметика – гледам да не ползвам много грим, защото ми е омръзнало от сценичния грим всяка вечер. Обичам чистото лице. Смятам, че в почтеността има нещо много секси. Много по-секси, отколкото с външноста си да крещиш: някой да не е видял, че съм секси, някой да не е забелязал.

А храненето?

Вегетарианка съм, но не защото ми е мъчно за животните - светът е такъв. Човек трябва да се храни – на вълка не му е гадно, че изяжда елена. Не ям месо, защото не ми харесва като вкус. Стана естествено. Опитвам се да не ям от скука, защото когато ти е скучно, започваш да мислиш, че храната е най-великото нещо на света. Много по-хубаво е да споделяш яденето. Аз рядко ям вкъщи. Държа много на храната. Обичам хубавите малки ресторанти с прясна храна, не завъртяна. Много обичам испанската храна, тя е почтена храна. Проста, но много богата на вкусове.

Какво е отношението ти към пластичната хирургия?

Брутално лошо. Преди раждането питах Стефан: ами ако гърдите ми се променят. Той каза: това ще са най-хубавите гърди, защото са родили моето дете. Всичко е въпрос на самочувствие. Аз изключително много харесвам старостта, вярвам, че човек може да остарее красиво като катедрала. Например – Цветана Манева. Актриса, която обожавам. Това е жена, която е остаряла достойно и никой не брои колко бръчки има, тя е изключително красива. Никога не бих си опънала бръчки, не бих си направила уста. Считам, че естетичната хирургия е фабрика за кукли, от която всичките излизат едни и същи. Не ги осъждам, ако така се чувстват добре.

А белегът ти от катастрофата (Теодора има белег, който се спуска от тила към средата на врата)?

Мислех да си направя татуировка там. Но Стефан ми каза, че го харесва, че е много секси. Попитали Бенисио дел Торо защо с този имидж на лошо момче няма татуировки по себе си. Имам много белези, това са истинските татуировки на живота, казал той.

Какво е щастието за теб?

Питат една моя много любима героиня – Моника Пепър от пиесата „Времетръс“, какво е щастието. И тя казва: то е като да ловиш риба в горещ следобед на брега на езеро и да ти е абсолютно все едно дали ще хванеш нещо или не.

И накрая ще ви разкажа една кратка и поучителна история, която се случила с Теди в Мексико. Двете с нейна приятелка били на място, прочуто с евтините си диаманти. Теодора не обича диаманти, защото е хипи, но нейната приятелка: диаманти, та диаманти. Още отдалече продавачите усещат потенциала им, канят ги в магазинчето си и докато говорят за красивите мучачи, им наливат текила. Наливат и наливат. В крайна сметка приятелката излязла от магазина с пресушена кредитна карта. Теодора също се оказала одиамантена. За разтуха двете отишли да се гмуркат в океана, а инструкторът, като видял състоянието им, казал: Текилата убива всичко, дори любовта. Така че като видите Теди, питайте я дали пие текила.

Мариус Куркински за нея: истинска актриса, посветила е живота си на театъра, и което е различно - живее и в другия си живот като актриса. Също ми е приятел, един от малкото хора, на които споделям важни и дискретни неща. (Теодора е играла под негова режисура в „Лекар по неволя“ в Народния театър.)

Цветана Манева за нея: прекрасна млада и много красива актриса, стои автентично на сцената, защото е много открит човек с честна природа.

Владимир Карамазов за нея: странен човек в добрия смисъл на думата с нейните леки истерии, които могат да те разведрят, защото са смешни. И нещо, което мисля сериозно за жените актриси - не трябва само да са хубави, а трябва и да са налудничави, за да са интересни. Теодора го притежава това - пак в добрия смисъл.

Фотографите за нея – Мони и Драго от Bliss: толкова е хубава, защо изобщо я обличате?!
Теодора за себе си: голям лунапарк.

Къде може да гледате Теодора Духовникова: в „Дон Жуан“, „Домът на Бернарда Алба“, „Празникът на Бакхус“, „Времетръс“, „Моногамният“, „Идеалният мъж“, „Бетовен 21“, всички в Народния театър.