Долф пристига с минимално за звезда от неговия ранг закъснение, облечен е в бледолилава риза и си носи тишърт за всеки случай. Пита как го искаме за снимките – с ризата или с тишърта, а аз бързам да отговоря „с тишърта“ с тайната надежда, че ще се преоблече пред нас. Не го прави, разбира се.

Долф Лундгрен е с масивна челюст, с някак обветрено лице на мореплавател, хубави сини очи, хубав глас и великолепни ръце, художнически. Висок е почти два метра и когато седнеш на дивана до него, те изпълва безценното усещане, че си л-е-е-ка като перце и мно-о-ого малка.

Срещаме се точно на 1 март в Apartment House в кв. Борово. Подарявам му „най-голямата мартеница в София“, украсена дори с малък меден чан, бутилка от най-доброто (за миналата година според различни класации) българско червено вино и, естествено - последния брой на най-доброто българско модно и лайфстайл списание за жени. С Долф са и двете му дъщери - Ида (12) и Грета (5), тяхната бавачка, а също и Руми - асистентката му, която ни даде сериозно рамо за осъществяване на срещата.

Лундгрен е изключително категоричен и лаконичен. Той прави онова, което трябва. Снима се с дъщерите си, гъделичка малката Грета, която е нещо начумерена, за да се усмихне за снимките. Накрая тя се разкикотва. Гледа снимките. „Красиви сте като модели. Като майка ви сте и двете“ - целува ги безброй пъти и... не знам защо, но престава да бъде екшън герой. Казва ми, че обожава децата си, но се опитва все пак да бъде и строг.

Добър баща ли си, Долф? Какво всъщност означава това според теб?

Поне се старая и се надявам, че успявам. Това включва прости и в същото време сложни неща: да се грижиш за децата си, да им осигуряваш добър живот, да ги караш да се чувстват защитени и сигурни, да им даваш любов. Важно е и да им бъдеш добър пример. Това става, като прекарваш повече време с тях, което ми се отдава най-малко.

Какви бяха твоите родители?

Доста строги, особено баща ми, който беше бивш офицер от армията. И двамата ме обичаха, разбира се. Всъщност родителите ми са учени, интелектуалци и двамата бяха членове на Кралската академия на науките в Швеция. Аз пък бях доста затворено дете, вечно болно – страдах от куп алергии и никога не играех с другите деца. Мисля, че затова станах актьор – защото в детството си не съм играл достатъчно. Исках да се наиграя, нали разбираш.

Добре, но знам, че също си учил физика и химия, дори си спечелил стипендия “Фулбрайт”. Как стана така, че се превърна в екшън герой?

Баща ми беше инженер-химик, страхотен професионалист, много критичен и към себе си, и към другите. Наследих тази черта от него и мисля, че критичността доста пречи да бъдеш щастлив. След гимназия спечелих тази стипендия и заминах за Ню Йорк, учих в различни университети и после разбрах, че академичната кариера не е за мен и че трябва да реша какво да правя с живота си. Осъзнах, че не искам да ставам инженер-химик, че не мога да бъда и някакъв “костюм в офис”. И започнах да уча актьорско майсторство. Разбира се, в началото нямах намерение да ставам точно екшън герой. Просто исках да се опитам да изразя нещо, което е дълбоко в мен. А после така се случи, че започнах да трепя хора във филмите. С такива роли не можеш да направиш кой знае какво, независимо колко си добър. Всъщност обичам да казвам, че бях филмова звезда доста преди да получа шанса да стана актьор.

Как се запозна с Грейс Джоунс? Разкажи за връзката си с нея.

Това бяха шантави дни. Всъщност, направих една глупост – тръгнах да се боксирам като професионалист. Още като тийнейджър се запалих по карате и тренирах киокушинкай при един страхотен мъж, който и до днес ми е пример в живота, и до днес учи деца на карате и ги възпитава – казва се Брайън Фиткин, моят пръв треньор. Карате ме промени и с негова помощ от онова затворено, болнаво дете се излюпи друг човек. Така че се отказах бързо-бързо от професионалния бокс и работех различни неща – бях нещо като портиер в нощен клуб. С Грейс Джоунс се запознах зад кулисите на един неин концерт, на който аз бях, естествено, охрана.

Чела съм, че двамата сте имали страхотна снимка в списанието на Анди Уорхол. Не съм я виждала, но вярно ли е?

Да. Седях в един нюйоркски клуб и при мен дойде един тип с бяла коса, усмихна се и ме попита: “Е добре, ти с какво си известен?” “С нищо”, отговорих и той каза, че ще види какво може да направи по въпроса. После двамата с Грейс се появихме в неговото списание.

И двамата сте голи на тази снимка, а тя се разхожда около теб като черна пантера... Били сте зашеметяваща двойка!

Луди времена бяха.

Колко време прекарахте заедно?

Четири години. Тя ми помогна много. Изключително смела е, ексцентрична, истински артист.

А съпругата ти Анет?

Тя е моден и бижутериен дизайнер. Най-близкият ми приятел. Имам голям късмет с нея.

А какво ще ни кажеш за Паола Барбиери? (Тя е онази скандална италианска актриса и модел, бивше гадже на О Джей Симпсън, която скъса с него в същата нощ, когато стана убийството на съпругата му, заради което Симпсън лежа в затвора – б.р.).

Много красива и също много луда. Прекарахме си чудесно, докато бяхме заедно.

“Роки 4” е твоят филм-пробив в Холивуд. Беше ли Силвестър Сталоун твой идол?

Бях фен на Роки-филмите, но истината е, че никога не съм бил голям киноман. Всъщност като млад повече се интересувах от музика, отколкото от филми, а също и от изобразително изкуство. Музиката и рисуването бяха моята истинска страст. Естествено знаех кой е Сталоун и да играя с него в “Роки 4”, беше страхотен шанс за мен.

Ти си зодия Скропион. Верни ли са всички легенди за мъжете скорпиони?

Всичките са верни. Скорпионите са опасни и са склонни да нараняват другите. Аз съм точно такъв. Но имам и едно хубаво качество – каквото искам, го получавам. И критичността също е част от мен. Всеки амбициозен човек е изключително критичен, към себе си най-вече. Това може да те изяде отвътре. В един момент обаче спрях, огледах се и си казах: Не се самоизяждай, Скорпионе! Имаш страхотен живот – добри деца, семейство, приятели, кариера, бизнес. Всичко е наред.

Кой е най-големият успех в живота ти?

Това, че успях да съчетая кариерата и семейството. Аз, жена ми, децата живеем в хармония. Само човек, който не е работил и живял в Холивуд, не може да разбере какъв огромен успех е това за подобно място. Там всички имат десет деца от шест брака например, абсолютно налудничаво е.

Как се чувстваш в България? Тук си за трети път.

Всъщност за четвърти. Много харесвам България и цяла Източна Европа. Намирам ги за доста екзотични. Децата ми, особено Грета, непрекъснато повтарят: “Искаме да останем в България. Не искаме да се връщаме в Испания!” Чувстваме се страхотно тук. Следващия път, когато дойда - през юли, ще стоя повече, защото ще снимам моя нов филм, на който ще съм и режисьор. Тогава и Анет ще дойде с нас.

Кои са любимите ти места в София?

Apartment House, където съм отседнал. Uno – много добър ресторант в италиански стил, а също клуб “Маскара”. Обичам да тренирам в The Gym.

Разкажи за филма, който снимаш тук - Direct contact, както и за следващия! Харесва ли ти да бъдеш и режисьор?

Direct contact e нон стоп екшън. Снимам се в него, защото добре познавам Дани Лърнър, продуцент на много от моите филми. Освен това бях режисьор на предишния си филм, ще бъда режисьор на следващия и исках проект, в който да участвам само като актьор. И трето – много исках да се върна в България. В следващия ми филм - Command Performans, действието се развива в Москва по време на рокконцерт, аз съм барабанист. Между другото, барабаните са ми хоби.

Как стана така, че се установихте да живеете в Марбея?

Жена ми, Анет, е ходила там като дете и искаше именно там да прекараме медения си месец. Трябваше да отидем до Маракеш и Марбея, обаче отидохме първо в Марбея и останахме там цели три седмици. После се върнахме и в крайна сметка си купихме къща там.

Изброй три неща, които много обичаш да правиш.

Да съм със семейството си и да гледаме телевизия, да пия чай и трето – да снимам филми като актьор и като режисьор.

Кой е най-странният ти навик?

Ами... май това, че правя една особена стречинг медитация преди лягане. (Дъщерята на Долф – Ида, показва как точно прави тази стречинг медитация баща й: застава на един крак, вдига другия назад и го хваща с едната си ръка, а с другата си запушва носа, смеем се.) Да, това е най-странният ми навик.

След края на интервюто Лундгрен споделя, че е доста уморен, защото е станал в 4,30 сутринта, обикновено ставал в 5. После цялата компания заминават на вечеря, а след няколко дни разбирам, че на партито в чест на рождения ден на шефа на Nu Boyana Film Studios – Дейвид Варод, Долф му е изпял Happy Birthday, цитирайки легендарния поздрав на Мерилин Монро в чест на Кенеди.