Въздишки от 70-те

Седемдесетте отново са тук и без да преувеличаваме, заемат мястото на водеща тенденция за пролет-лято 2011

Кристина Симидчийска 25 April 2011

Marc Jacobs, Salvatore Ferragamo, Dries Van Noten, Emilio Pucci

И този път не става дума за лекомислените тоалети на „децата на цветята“, а за тези на блестящите модни икони, бележещи хедонистичното десетилетие със своята прелест и чувствена безгрижност.

Носталгията към времената, изпълнени с щастлива безотговорност и дръзки мечти, е напълно оправдана – след тежките месеци на глобална рецесия стремежът към всичко, способно да внесе в ежедневието ни доза красота (или поне надеждата за такава), е повече от естествен. Уморени от опитите да напълнят гардеробите ни с „практични инвестиции“, дизайнерите с облекчение обърнаха поглед към 70-те - епохата на откровено наслаждение от живота.

Музи завинаги
На подиума отново се възкачиха жизнерадостни цветове, изобилие от коприна и памучна дантела, клош панталони и покриващи глезените полупрозрачни рокли. Някога те са били заклеймявани като знак за пошлост и лекомислие, но не и за музата, вдъхновила италианския дизайнер Емилио Пучи – Джейн Биркин. Подкрепена от любимия си Серж Гейнсбург, тя дръзва да се появи на светско събитие с бяла плетена рокля на голо – точно каквато ще видите и в колекцията на Pucci. Джейн едва ли се е замисляла за последствията от епохата, в чийто символ неволно ще се превърне – късите рокли подчертавали младостта й, безгрижието, свободата от предразсъдъци... и това било напълно достатъчно. За нея, както и за Шарлот Рамплинг, която излизала на улицата ту в прилепнала по тялото трикотажна рокля (на голо, разбира се), ту в свободен мъжки костюм, живеела с двама мъже и публично заявила, че безумно обича и двамата. Но не като предизвикателство спрямо общественото мнение, а просто като признание в любов.
Максимилиано Джорнети твърди, че когато разработвал пролетната линия на Salvatore Ferragamo, гледал шедьовъра „Басейнът“ с участието на Биркин, Ален Делон и Роми Шнайдер безброй пъти: „Исках да пресъздам настроението в началото на онези години, когато жените започват да носят рокли без подплати и ултракъси шорти и се чувстват абсолютно комфортно в тялото си.“
Марк Джейкъбс от своя страна черпи вдъхновение от рок групата New York Dolls и 14-годишната Джоди Фостър, криеща дръзкия си поглед под огромна розова шапка в кинокласиката „Шофьор на такси“.
А какво да кажем за разкопчаната почти до пъпа бяла риза на Мария Шнайдер в лентата „Професия репортер“, официално затвърждаваща имиджа й на секссимвол (особено след бурните страсти с Марлон Брандо в „Последно танго в Париж“)? Половин век по-късно Вероника Етро риторично пита: „Какво може да бъде по-секси от мъжка риза, носена от жена?!“ Безмълвният отговор е в линиите на Dsquared2 и Dries Van Noten: нищо.

Блясък до блясък
И докато героите на предишното модно десетилетие (начело със създателката на миниполата Мери Куант) пробивали стена след стена, „покварявайки“ дамите и джентълмените, героите на 70-те вече никого не покварявали – те просто се наслаждавали на свободата, младостта и сексуалността си. Жените се нуждаели от дрехи, в които да се чувстват свободни и красиви. В които могат да отидат на работа, след това на коктейл, след това на вечеря и накрая да се приберат в полунощ у дома. В ролята на „момичета за пример“ се превъплътили аристократичната наследница Лулу де ла Фалес, моделите (и впоследствие актриси) Лорън Хътън, Бианка Джагър, Мариса Беренсон и Анджелика Хюстън. В Европа те най-често се забавлявали под светлините на Париж или Сен Тропе, а в Америка танцували до зори в легендарния диско клуб Studio 54. И възторжено припявали шлагера на тъмнокожите солистки на Sister Sledge: Halston, Gucci, Fiorucci.
Днес образци на техните божествени тоалети представя Elie Saab – съблазнително подчертаващи тялото, но без да сковават движенията дълги рокли с едно рамо, изпълнени от сияещи материи.

Всеки финал е ново начало
Към края на 70-те музиката става все по-шумна и еднообразна, клошът все по-широк, а платформите все по-високи – епохата, подобно на всичко останало в света, стремително се превръща в пародия на самата себе си. През 1981-а полицията закрива Studio 54, а през 1984-а Рой Халстон е уволнен от собствената си модна къща. И момичетата е време да пораснат.
В началото на 2011-а финансовите аналитици прогнозираха светлина в края на тунела. А модният свят ви приканва да приберете тъмните и скучни дрехи. Да си припомните палитрата от цветове, да помечтаете за предстоящите щастливи дни и нощи на някой топъл морски бряг и да забравите поне за момент колко важно е да бъдем отговорни. Момичета, време е да се усмихнете отново.

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР