Ако си спомняте, Дяволският град в Сърбия изпревари във вота за 7-те нови природни чудеса на света Белоградчишките скали. Отидохме да видим това чудо на природата. Пътувахме едни 250 километра от София дотам, пътят на места е лош, подобен на нашите пътища – с дупки. И какво да видим: в едно приятно паркче, с мостчета и над едно оцветено в жълто от рудите в почвата поточе, се издигат едни скалички. Интересни са донякъде, но за зла беда наскоро с мъжа ми бяхме ходили в Кападокия. Хайде, добре – Кападокия е изключително мащабен скален феномен, с издълбани в скалите къщи, църкви и манастири. Да я оставим настрана. Виждали сме обаче Белоградчишките скали и Стобските пирамиди, които са поне два пъти (то измерване няма, но като емоционално въздействие) по-интересни от Дяволския град. И са по-мащабни.
На сръбски мястото се казва Djavolja Varos – Дяволя Варош се чете. Името звучи обещаващо, но мястото е разочароващо. Особено ако си тръгнал, настроен за чудо.