Джулиана Фостър написва цяла книга за нещо, което ние отдавна си мърморим под нос. „Мъжете не стават за нищо“ (ИК Skyprint) се казва книгата й, пълна с доказателства за непригодността на силния пол. Мъжете не стават да ги пратиш на пазар, ако готвят вкъщи, изцапват всички съдове, печката, децата, себе си и котката, оглушават, щом ги помолиш да ти помогнат, скъперници са, посредствени лъжци, мързеливци. Освен това хъркат, харизматично съчетават чорапи със сандали, загащват панталоните си до под мишниците, способни са да ти подарят ютия за рождения ден и отгоре на всичкото имат майки. На тях майки, на нас свекърви. Когато говорят с нас, не ни гледат в очите, а... в другите очи, въпреки че гърдите ни доказано не разговарят. Но истината е, че Джулиана е написала всичко с толкова готино чувство за хумор, че е ясно – всъщност мъжете са най-милите същества на земята, като изключим нас самите. И в крайна сметка са единствените, които ще ни защитят, когато ни нападнат извънземните патици...

Chicken_Invaders. Пилета нашественици. Така се казва моят личен кошмар. Мъжът ми играе тази ужасна компютърна игра от две години. Едни зли патици снасят яйца, с които бомбардират лирическия герой, т.е. мъжа ми. Той крещи, обижда ги на най-милото им, но това само заздравява връзката им. Няма вечер, в която аз да не се прибера от работа и да не заваря следната картинка: той вдигнал крака на бюрото, сложил клавиатурата в скута си и трака като луд по клавишите. След което се чува едно: ей, мама му...! Защото - представете си, той се е стреснал от моето завръщане, което довело до моментно отклоняване на вниманието му, тутакси използвано от гадните патици, за да снесат върху лирическата му глава огромно експлодиращо яйце. Така в мозъка му трайно се оформя следната причинно-следствена връзка: аз-падащо яйце-мъченическа смърт. И понеже той все играе на тази игра, каквото и да го попитам, отговорът му е: видя ли сега, пак ме убиха заради теб!!! И не е отговор, а стенание на мъченик. Нещо като Ян Хус на кладата, но като се замисля, каузата на Хус е доста по-неясна от тази на мъжа ми – победа над патките!
И аз месец след месец се чувствам виновна, все пак заради мен човек загива, бил той и мъжът ми. Чудя се как да съм по-безшумна, затварям внимателно врати, говоря с ръка пред устата по телефона, дори спрях да се карам на децата и кучето, само и само да запазя един човешки живот. Но не!
В един момент ми идваше да кажа: баста! И да изтрия играта от компютъра. Но какво ще постигна? Първо, той ще си я намери пак. След това може да се пристрасти към други, много по-лоши игри. Например може да убива смърфове или телетъбиси. Детеубиец да стане! Не, да изтребва зли патици е много по-мъжествено. А и не е толкова кърваво! Като си помисля, че има мъже, пристрастени към резачките на Doom! И такива, които ходят по жени. Или се напиват всяка вечер. Хей, има толкова ужасни мъже! А моят си стои вкъщи и единственото, в което реално мога да го упрекна, е, че си пада по едни патици. Знаете ли – ще го преживея!

Джулиана Фостър пише по подобен повод в книгата си: „Можете да инсталирате пилон и да танцувате гола пред съпруга си, но той няма да отклони поглед от фантастичното чудовище, което се опитва да убие.“
Едно предложение от мен, Джулиана. Остави го да убие чудовището. Какво пречи след това двамата да танцувате диво и страстно край трупа му? Защо да не влезеш в играта и ти?