Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна или неволна.

Не отидох на LPG-процедура (LPG е апарат, който оформя тялото) заради сеанс по хипноза. Когато се чудех кое от двете да избера, Мира ми каза: „Станала си много материална, не може така. Обърни малко внимание и на духовните неща. Аз ще ти взема часа за LPG, не се притеснявай.“ Работата е там, че графикът на това момиче, при което ходя на LPG, е по-натоварен и от софийския трафик в петък в пет следобед. Абсурд е да се вредиш. Мен лично ме уреди Боди, нашият бюти редактор. И Мира сега видя златния си шанс да се вмести, без да ме измести. „Добре, но го правя заради теб, а не заради духовните неща“, отвърнах й аз, вдигнах телефона и потвърдих часа за сеанса по хипноза. А после Мира ме черпи с огромна порция суши с черен и червен хайвер. „Най-накрая ще се спася от хайверената кожа“, каза тя доволна. „Нарича се портокалова кожа“, поправих я аз, понеже съм вряла и кипяла в темата. „Като ти казвам хайверена, значи – хайверена!“, заяви Мира. И се разменихме. Аз отидох на хипноза, а тя – да си маха хайверената кожа при най-добрата елпиджистка в София. Между другото – казва се Гери, но вече нямате никакъв шанс. После разбрах, че моята любима приятелка си е запазила часове до края на десетилетието.

Отивам на хипноза уж от любопитство. В крайна сметка най-много искам да се подложа на регресивна хипноза – онази, която те връща към минали прераждания и така нататък. Защото нали знаете колко са смешни всички, ходили на врачка да им говори за предишните им животи. Всичките до един се оказва, че са били графове, графини, барони и баронеси. Как пък на никой не му казаха, че е бил свинар например! 

Сега обаче отивам на обикновена хипноза, не знам как се нарича. 10 часа сутринта е, бързам, взимам такси, ядосвам се на задръстванията, с триста зора и още толкова обаждания намирам адреса и после – вече скапана от умора – сядам пред една напълно непозната жена и очаквам от нея да ме приспи. Повтарям си, че го правя от любопитство, заради работата, че състоянието на хипноза всъщност не е сън, обаче в момента, в който сядам на стола, разбирам, че всъщност дълбоко в себе си наистина искам точно това – да ме приспи. Да ме изключи за малко. Толкова отдавна никой не ме е приспивал! Нали знаете какво означава да те приспи някой? Означава да те освободи от необходимостта винаги да си нащрек. Когато умът спи, нямаш маски. И щом като някой иска да те приспи, значи иска да те види без маските ти. Е, в идеалния случай този някой определено не е хипнотерапевт. Обаче разбрах, че друг няма. Никой не те иска без маски. Добре де, никой не ме иска без маски, да не обобщавам. Тъпото е, че най-често дори самата аз не се искам.

Жената пред мен е млада, с хубава кожа и, естествено, с пронизващи сини очи – наистина може да те хипнотизира с тях. Чувствам се като Маугли пред питона Каа (не искам да кажа, че психотерапевтката е като змия, просто се сетих как Каа от „Книга за джунглата“ на Киплинг все се опитва да хипнотизира Маугли, за да го изяде). Каа ми предлага чай. Или кафе, разбира се, но по-добре чай. Добре, нека да е чай. Казвам й уж истината (в крайна сметка всички истини са уж истини) – идвам от любопитство. Тя обаче ми иска проблем, върху който да работим. „Не искате ли например да откажете цигарите? Самата аз ги спрях наскоро.“ „Самохипнотизирахте ли се или какво?“ „А, не. Просто ми откриха калциране в белите дробове и зверски се изплаших. Така че по-добре да работим върху нещо конкретно, помислете. Все имате някакъв проблем.“ Ох-о-о! Проблеми да иска! Мисля, мисля кой точно проблем да извадя от чувала, правя светкавична връзка между нейното калциране в белите дробове и моята перманентна кашлица и изстрелвам: „Да, сетих се. Имам проблем с кашлицата. Много кашлям напоследък.“ „Хм! - кашля и тя. - Това е проблем по-скоро за пулмолог, отколкото за мен.“

Така си е. Какво да измисля сега? „Всъщност проблемът ми не е просто, че кашлям, а че кашлям по време на секс.“ Забелязала съм, че психотерапевтите си умират от кеф, когато им кажеш нещо, свързано със секса. Обаче аз наистина кашлям по време на секс – онази нощ щях да умра. Забелязвам, че жената срещу мен хич не се радва на моя проблем. Дори ме гледа със замръзнала усмивка. После я прибира и нея и изведнъж отсича: „Мисля, че това е сериозно и върху него трябва да се работи по-дълго време. За пръв път попадам на подобен случай, много интересно“, замисля се тя и аз решавам, че ей сега ще ми предложи да ме включи в доктората си като уникален случай. Тя мълчи още известно време, после казва: „Кашляте значи... Преди време имах една пациентка, която се смееше по време на секс.“ „Е, и аз се смея... понякога. Но по-често кашлям.“ Така се омотах! „Сега – казва Каа след още няколкоминутно мълчание - ако искате, като начало можем да направим един сеанс за релакс.“ Добре, релакс – релакс. “Хайде, мятайте се на кушетката!“, казва тя весело, за да ме предразположи. Мятам се. Пита ме да изключи ли радиото. Не, не ми пречи.

С отворени или със затворени очи? Със затворени. Затварям очи и си представям как от нейните широко отворени сини очи струи мощна енергия към моето трето око. Тя ми казва да потърся точката на най-голямо спокойствие в тялото си. Търся... Кво спокойствие?! Никакво спокойствие няма в мен. Продължавам да търся... Каа започва да нервничи сякаш и ми казва, когато я намеря, да си мръдна дясната ръка. Аз обаче не мога да намеря никаква точка... И колкото повече не мога да я намеря, толкова повече не мога да я намеря. Изведнъж решавам да излъжа - времето си лети все пак, а аз мога да си търся до утре  - и си мърдам дясната ръка от немай къде. „Чудесно!“, въздъхва с облекчение Каа - „А сега нека спокойствието започне да се разпространява от тази точка по цялото тяло, нека да стигне чак до пръстите на краката и до връхчетата на косата“. Нека, ама... Изведнъж усещам, че нещо наистина започва да се разпространява до гореупоменатите пръсти и връхчета, но това определено не е спокойствие, ами чиста паника. И се разпространява много бързо. Защото в крайна сметка за какво съм дошла? Да лъжа ли? Това си го правя прекрасно и без някой да ме хипнотизира.

Оказва се, че мъките ми със спокойствието не свършват до тук. Сега пък трябва да разкарвам симулираното спокойствие напред-назад из тялото си и да се правя, че ме огрява отвътре и отвън и всякакви подобни. Изведнъж Каа заявява с нетърпящ възражение глас, че започва обратно броене и като стигне до едно трябва да си отворя очите. 10... 9... 8... 7... Когато стига до едно обаче, аз не успявам да си отворя очите. „Отворете си очите“, настоява тя. „Не мога, като залепнали са - отвръщам аз. - Все едно съм развила скорострелен конюнктивит.“ „Справяте се страхотно! - възкликва Каа.  – Работите много бързо! За пръв път виждам някой толкова бързо да изпада в това състояние“. „Какво състояние, та аз дори нямам точка на спокойствие?! Защо не мога да си отворя очите?“ „Всичко е наред! Готова сте за дълбока хипноза. Имате ли да ми кажете нещо?“ „Да - почти изкрещявам аз. – Никаква точка на спокойствие не намерих. Излъгах за всичко.“ „Това, което се случва, показва, че не сте излъгали за нищо.“ „Какво имаше в чая?“, питам аз с последна надежда да намеря рационално обяснение на моя ирационален конюнктивит.

Тя се прави, че не ме чува. В този момент получавам нещо като пареза на лявата половина на лицето. Лявата ми ноздра се запушва и лявото полукълбо на главата ми изтръпва. Казвам й на Каа. „Това е Ида – обяснява ми тя, - левият канал, по който тече прана, според йогите. Имате прекалено много женска енергия, прекалено много емоции, никакво рацио, затлачили сте се от женска енергия... като в блато сте... не можете да се отлепите... произвеждате много слуз (Мо-о-оля! Чак пък толкова много! Да не съм Пришълеца!). Не можете да отворите очи, защото тази вътрешна женска слуз ви ги слепва!“ Ама че гнусно! Получавам пристъп на клаустрофобия – все едно съм затворена в главата си. „Умира-а-ам! Не мога да дишам!“ Гърлото ми пресъхва, задавям се и започвам да кашлям. Каа мълчи. Работата наистина отива към умиране. Падам в кладенец като Алиса, само че падам бързо, а не бавно. И кашлям, кашлям, кашлям. Каа мълчи. Накрая спирам – мисля, че бях изкашляла всичката си женска енергия, не само онази, която е в повече.

И наистина отварям очи. „Ето, всичко вече е наред - казва ми Каа. - Следващия път ще поработим върху смеха.“ Поемам дъх. Лека съм като перце. Най-вероятно няма да кашлям до края на живота си. Тази жена е магьосница! Изпраща ме на вратата и ми казва: „За всеки случай като правите секс, сменете позата. Най-много се кашля по гръб.“ Еврика! - мислено се удрям по челото аз. Вярно, не успя да ме изключи, нито да ме приспи, напротив. В един момент реших, че ще полудея. И в този момент наистина се почувствах без маска. Затова, ако не друго, вече поне ще обичам маските си – всичките до една. Без тях съм като в роман на Кафка. Пълно куку съм без маска. Добре че Каа ми обеща дискретност!

Естествено по-късно Мира също се подложи на хипноза, ама при мъж. Седнала пред него, погледнала го с блестящите си очи и казала: „Не искам релакс. Искам дълбока.“ И после обяснила как проблемът й е, че сама иска да провери тази съмнителна работа с предишните животи, защото има подозрения за себе си, че е била свинарка през 15-и век. Човекът веднага разбрал какво се очаква от него и очевидно имал чувство за хумор, защото светкавично влязъл в ролята на онзи с чалмата от филма „Проклятието на скорпиона“ на Уди Алън и взел да облъчва Мира с някакви хипно-клишета. Забавлявали се страшно с една дума.

Мира за нула бройки изпаднала в най-дълбоката възможна хипноза, върнала се три-четири века назад и се видяла, разбира се. И, разбира се, не била никаква свинарка. “Какво виждате?” - попитал я терапевтът. „Виждам се в разкошна рокля, а около мен – царедворци и придворни дами - изтърсила тя, а после ми каза - наистина така се видях, какво да правя. Явно и аз съм била я княгиня, я графиня, сори.“ После и при нея имало обратно броене, Мира отворила още по-блестящите си очи на „едно“ и казала: „А сега може ли да ми пораснат гърдите? Плащам двойно. За двете.“ И тъкмо си помислила как като си поиграят и на „пораснете, гърди!“, ще ходят да пият по едно, хипнотерапевтът я погледнал със замръзнала усмивка, а после казал, че това е сериозен проблем и ще отнеме повече време. И Мира си записала и при него часове до края на десетилетието.