Преди пет години американският дизайнер Том Форд напусна модна къща Gucci, където диктуваше правилата в продължение на повече от десет години, и обяви, че се посвещава на киното и започва работа по режисьорския си дебют. Кой или какво стои в основата на това решение? Кризата на 40-те, отговаря Форд и добавя: “На мен ми беше писнало да бъда машина за пари. Единственият въпрос, който си задавах през цялото време, беше: “Кой, по дяволите, има нужда от филм на Том Форд?!” И без съмнение единственият верен отговор на този въпрос е: “Самият Том Форд.”



Романът A Single Man на Кристофър Ишърууд е любима книга на Том Форд още от годините, в които живее в Лондон. Историята за професор хомосексуалист, който губи любимия си мъж и дългогодишен партньор в автомобилна катастрофа и решава да се самоубие, пленява дизайнера от пръв прочит и той решава, че тъкмо тази история ще разкаже в дебютния си филм. През 2006 г. той успява да откупи правата за екранизация на романа заедно с вече написан по него сценарий. Форд обаче сяда и пренаписва сценария. Затваря се в къщата си в Лос Анджелис, където живее вече 23 години със своя партньор Ричард Бъкли, и прави 15 версии на сценария за две години. Любопитна подробност е, че Ричард, редактор в интериорно списание, е бил тежко болен от рак дълги години и често пъти - на косъм от смъртта.

Когато Том Форд дава на своята приятелка, прочутата стилистка Ариан Филипс, да прочете окончателната версия на сценария, тя е шокирана. Трагична любовна история, катастрофа, самоубийство... Какво му става на Форд? Този гений на маркетинга, който най-убедено твърдеше, че самият той е търговски продукт и машина за пари; който възроди шика от 70-те, като му инжектира почти смъртоносна доза сексапил; дизайнерът суперзвезда, който създаваше по 16 колекции на година за Gucci и за Ives Saint Laurent, където правеше линиите прет-а-порте. Това същият Том Форд ли е, който измисли скандалния рекламен клип, в който жена леко смъква бикините си и се вижда интимната й прическа във формата на буквата G - като Gucci?!

Самият Форд е убеден, че точно това е филмът, който иска да направи. “Това бе труден момент, защото тогава ни връхлетя икономическата криза и светът сякаш се сгромоляса точно когато се сгромолясах и аз. Изживявах лична криза, бях в депресия. Когато напуснах Gucci, бях на 42 години и изведнъж осъзнах, че май всичко, в което цял живот съм влагал усилията и енергията си, не ме е правило щастлив. Ние сме склонни да живеем в бъдещето през цялото време. Реших, че трябва да се науча да живея в настоящето и всъщност моят филм е точно за това. Осъзнах, че модата не ми е достатъчна. Освен това ми липсваше утехата на алкохола. Някога пиех доста. Особено докато още живеех в Лондон - този град сякаш е създаден, за да пиеш в него. Имах само моите лекарства - както повечето хора, с които общувам. Във филма ми има една сцена, в която главният герой Джордж (в ролята Колин Фърт) гледа чекмеджето си с лекарства все едно е ковчеже със скъпоценности. Това съм аз, едно към едно. Аз съм и героинята на Джулиан (Джулиан Мур изпълнява главната женска роля във филма), която се гримира преди вечеря с много тежък грим, но само на едното око. Аз съм и в онази сцена, в която Джордж се запознава с едно много младо и много красиво момче. Когато бях по-млад, винаги ме впечатляваха по-възрастните мъже. От 23 години живея с мъж, който е по-възрастен от мен. Но сега, естествено, когато аз самият започвам да остарявам, ме впечатляват по-млади мъже. Най-вече защото виждам света през техните очи и техният поглед не е така изморен като моя. Истината е, че вложих във филма 7 милиона и за първи път може би вложих и душата си. Защото за първи път нямаше никакво значение ще загубя ли, или ще спечеля. Знаех, че най-вероятно ще загубя.”

Най-вероятно обаче той няма да загуби. Още на филмовия фестивал във Венеция в началото на септември 2009 филмът A Single Man печели неофициалната награда Queer Lion, която се връчва за втора година на впечатляващи филми с гей тематика, а Колин Фърт печели наградата за мъжка роля. Форд не е съгласен с наградата за гей филм. “Това не е гей история. Тук се разкриват персонажи, които просто са хомосексуални по стечение на обстоятелствата. Те преживяват съвсем нормални човешки болки и радости”, обяснява режисьорът дизайнер.